През есента Марко ван Бастен достигна до важен момент в живота си - както в личен, така и в професионален план. Той прие, че трябва да изнесе на бял свят личните си проблеми и да се оттегли от поста треньор на АЗ Алкмаар, където натоварването е много сериозно.
За тези, които познават Ван Бастен единствено от гледната точка на фенове - тези, които са му се възхищавали на терена като един от най-великите нападатели в историята на футбола, това беше напомняне, че понякога усещането за контрол и увереност може да бъде измамно.
Дори за тези, които познават добре Ван Бастен като треньор на холандския клуб АЗ Алкмаар, това беше притеснително. Години наред Рууд Гулит е играл заедно с него и Франк Рийкард и тримата записаха най-славните страници в историята на Милан и Холандия.
„Това, че Марко се оттегли беше шок за мен. Бях останал с впечатлението, че той си харесва работата - обясни Гулит. - Това само показва, че не трябва да съдим хората твърде прибързано. Това, което се вижда отвън не винаги е същото, за което мисли един човек. Мисля, че това е смела постъпка от страна на Марко да реши да се насочи към друга работа."
Смелост за крачка назад
Със сигурност на Ван Бастен му е трябвало смелост, за да разговаря с шефовете на АЗ Алкмаар, които току-що го бяха назначили на този пост, за да им обясни, че не може да се справи. Марко не е искал да напуска клуба и затова малко по-късно получава предложение да стане помощник-треньор - така ще може да продължи да работи и да предава богатия си опит на играчите.
„Усещах, че като треньор не мога да предложа това, което се очаква от мен - обясни 50-годишния Ван Бастен в интервю за Voetball International. - Това направи нещата твърде трудни за мен, но проблемът си беше изцяло мой. Просто не можех да се справя, все още страдах от стреса. Аз бях този, който трябваше да взима решенията. Всички те гледат с очакване. „Кога, какво, кой, как и къде?" Постоянни въпроси."
На пръв поглед историята за Ван Бастен, който доброволно се отказа от по-големите отговорности, предизвиква съчувствие. Но всъщност тя трябва да постави началото на по-широка дискусия за това колко бързо се покачва нивото на стреса в елитния футбол.
Дави напрежението винаги е било толкова голямо? Дали за това са виновни големите пари? Дали агентите и трансферните прозорци не влошават допълнително нещата? И естествено, какво е значението на откритата среда за критики - нещо, характерно за XXI век, когато всеки запалянко може да сподели мнението си в интернет и то да стане достояние на цял свят?
Това е огромно количество шум. Феновете си имат мнение, анализаторите, репортерите, коментаторите, специалистите, които са наясно какво става в съблекалнята. Всички те са на мнение, че хората, които се занимават професионално с футбол трябва да са достатъчно издръжливи, за да отговорят на очакванията към тях. Но това не е много реалистична представа.
Това, че някой си е създал репутация, че е демонстрирал невероятен талант или пък, че получава много пари, не означава, че той не се притеснява преди мач или пък че не отнася със себе си у дома огромно количество стрес.
Съвършенство на терена
Като футболист Ван Бастен беше близо до съвършенството във футбола. Звезда от ранга на Кристиано Роналдо, който наскоро получи третата си „Златна топка".
Ван Бастен беше най-елегантният и ефективен голмайстор през 80-те години. Като стил на игра той беше много различен от Роналдо, но няма съмнение, че той също промени футбола и мнозина смятаха, че на терена той може да направи всичко, което поиска.
Това означаваше, че Марко постигна огромни успехи: три титли на Холандия с Аякс, четири титли на Италия с Милан, освен това Ван Бастен спечели два пъти КЕШ и веднъж КНК и естествено имаше важна роля в това, че Холандия спечели европейската титла през 1988. Волето му срещу СССР на финала се смята дори от неговите някогашни съотборници за футболно чудо.
„Не можеш да стреляш успешно към вратата от такъв ъгъл", усмихва се мениджърът на Саутхемптън Роналд Куман.
„Пасът към него наистина беше много висок - допълва Рийкард. - Ако накарате Марко да повтори този удар още един милион път, той няма да успее отново да вкара този гол. Но може и да успее."
Влиянието на Ван Бастен върху футбола по това време е толкова сериозно, че шефовете на спорта в европейски и световен план започват да променят правилата за играта на защитниците срещу нападателите. Целта е да се намалят бруталните влизания срещу Ван Бастен и колегите му. През 1990 и 1998 идват важни промени - първо с червен картон се наказват умишлените нарушения при голова ситуация, а след това и нарушенията отзад. През 1993, когато е едва на 28 години Ван Бастен обявява, че е изиграл последния си професионален мач.
По пътя на треньора
Първоначално той не иска да става треньор. Но малко по-късно променя мнението си, записва се на курс за треньор и след това става помощник във втория тим на Аякс. Година по-късно е назначен за селекционер на Холандия. Определено бляскаво начало на треньорската му кариера.
Ван Бастен се оказа мениджър на средно ниво. На световното първенство през 2006 и на Евро 2008 Холандия излезе от групата си, но не успя да стигне по-далеч. После Марко започна работа в Аякс, но подаде оставка, след като тимът не успя да се класира за Шампионската лига. Както каза самият той, това постижение не отговаря на класата му на футболист.
Но въпреки всичко Ван Бастен не искаше да се отказва от футбола. Изкара два сезона в Хееренвеен, след това премина в АЗ Алкмаар, като последният трансфер стана през лятото. Но Марко много бързо осъзна, че не се чувства добре, както и че има нужда от повече спокойствие.
Докато беше селекционер на Холандия Ван Бастен беше известен с това, че действа хладнокръвно и никога не губи спокойствие. Но според него, това е само маска.
„Това е роля, която човек изпълнява - обясни Ван Бастен. - Винаги има ефект, когато този, който носи отговорността е спокоен и уверен. Вложих всичко от себе си, за да изиграя максимално добре тази роля. Треньорът трябва да даде посоката на играчите. Но всеки ден всеки да ми дава оценка - това ми дойде в повече."
Натоварването върху треньорите
Футболът остава среда, в която психологическото натоварване е изключително голямо. Много играчи са страдали от депресия - термин, който доскоро беше табу във футбола, но след това се наложи всички да прогледнат за проблема.
Смъртта на Роберт Енке, германският вратар, който се самоуби през 2009, накара клубовете в Бундеслигата да помислят по-сериозно върху подкрепата, която оказват на своите играчи. Освен това се появи и мрежа от спортни психиатри, които да помагат на футболистите.
Бившият нападател на Ливърпул и Астън Вила Стан Колимор си призна, че е страдал от депресия и обясни, че това може да е състояние от което се излиза много трудно. Германската звезда Себастиан Дайслер се е лекувал от депресия като младеж в Байерн и твърде често е искал другите „да го оставят на мира".
Решението за Марко
Ван Бастен навърши 50 години през октомври. Ат АЗ му организираха празненство, той получи торта и спортен екип с надпис „50 Марко" на гърба. Ван Бастен търпеливо се усмихваше пред камерите.
Но е факт, че ролята на помощник-треньор му допада. Той отново работи, но стресът е много по-малко. Той работи за клуба, полага усилия за развитието на отбора, когато е необходимо се изявява като говорител на АЗ, като лицето на АЗ. Намерил е състояние, в което се чувства удобно.
„Много съм доволен, че казах, че оттук нататък ще правя нещата по различен начин. Радостта от футбола се връща, малко по малко. Сега работата с футболистите ми доставя много повече удоволствие. Имам повече време да говоря с тях, да анализираме, да пробваме различни неща на терена. Мисля, че сега съм много по-полезен на АЗ Алкмаар в сравнение с преди. И трябва да кажа, че в момента се чувствам страхотно."
И тъй като Марко ван Бастен показа, че е възможно човек, стигнал върха, да направи крачка назад, за да продължи да се занимава с това, което обича, това го прави още по-велик.
