Най-бруталните счупвания във футбола

Някои контузии могат да сложат край на кариерата. Дори и да не го направят, футболистите рядко се възстановяват напълно от подобни тежки травми. Предупреждаваме, че някои от снимките са тежки за гледане.

1. Дейвид Бъст, Манчестър Юнайтед – Ковънтри, 8 април 1996 г.
Бранителят на Ковънтри счупи толкова брутално крака си (след сблъсък с Денис Ъруин), че костта проби кожата. Петер Шмайхел бе потресен от случката и повърна на терена, след което претърпя и терапия след инцидента. Бъст пък е късметлия, че избягва ампутация на крайника.

2. Хенрик Ларсон, Лион – Селтик, 22 октомври 1999 г.
Още в началото на кариерата си, Ларсон претърпя сериозно двойно счупване на крака си в гостуването на Лион на „Стад Жерлан“. За щастие, нападателят се възстанови доста бързо, след което се превърна в голмайстор №1 за Селтик с 242 попадения.

3. Люк Нилис, Ипсуич – Астън Вила, 9 септември 2000 г.
В едва третото си участие с фланелката на Астън Вила, Нилис счупва брутално крака си на две места. Само четири месеца по-късно, 33-годишният белгиец е принуден да се оттегли от футбола.

4. Роберто ди Матео, Сейнт Гален – Челси, 28 септември 2000 г.
Едно от най-лошите счупвания във футбола. Кракът на Ди Матео бе счупен на три места след влизане на противников играч, който се подхлъзна на терена в дъждовната вечер в Цюрих. През 2002-ра, Ди Матео бе принуден да се оттегли от футбола без да запише нито еидн мач след контузията. През 2012-а пък изведе тима на Челси до първата титла в Шампионска лига след изпълнение на дузпи срещу Байерн (Мюнхен) насред „Алианц Арена“.

5. Алф-Инге Хааланд, Манчестър Юнайтед – Манчестър Сити, 21 април 2001 г.
Смята се, че Рой Кийн е фаулирал умишлено толкова грубо съперника си като отмъщение за коментарите му за контузията на Рой четири години по-рано. Грубостта на ирландеца бе и причина Хааланд да спре с футбола.

6. Джибрил Сисе, Блекбърн – Ливърпул, октомври 2004 г. и Франция – Китай, 7 юни 2006 г.
Истински герой! Сисе счупи първо – левия си крак (в мача срещу Блекбърн), след това – и десния (срещу Китай). И в двата случая обаче, успя да се възстанови за само седем месеца и продължи кариерата си.

7. Алан Смит, Ливърпул – Манчестър Юнайтед, 18 февруари 2006 г.
Смит счупи левия си крак след лошо приземяване, след като блокира удар на Джон Арне Рийзе. Седем месеца по-късно, англичанинът отново бе на терена.

8. Абу Диаби, Съндърланд – Арсенал, 1 май 2006 г.
Диаби счупи глезена си през 2006-а година. Осем месеца по-късно, се завърна на терена, но последва дълга серия от контузии. Въпреки че постоянно бе в лазарета, едва това лято Арсен Венгер се отърва от него и го прати в Марсилия, където все още не е записал дебют.

9. Киърън Дайър, Бристол Роувърс – Уест Хем, 18 август 2007 г.
Дайър получи не една и две контузии по време на кариерата си, но тази бе най-тежката. Левият бек на Бристол Джо Джейкъбсън счупи крака му на две места, което остави крилото извън терените за година и половина.

10. Едуардо, Бирмингам – Арсенал, 23 февруари 2008 г.
Отвратителното влизане на Мартин Тейлър буквално разруши кариерата на Едуардо, който бе смятан за един от най-добрите таланти на своето поколение. Бразилецът лекува счупения си глезен цяла година, след което не бе на познатото си ниво. През 2010-а бе продаден на Шахтьор (Донецк).

11. Марчин Василевски, Андерлехт – Стандард Лиеж, 30 август 2009 г.
В едно от дербитата на Белгия, Аксел Витсел стъпи върху Василевски и счупи брутално крака му. Бранителят на Андерлехт обаче се завърна на терена девет месеца по-късно, като от 2013-а е част от Лестър.

12. Аарън Рамзи, Стоук Сити – Арсенал, 27 февруари 2010 г.
Изключително грубо влизане на Райън Шоукрос счупи крака на Рамзи на две места и извади уелсеца от терените за девет месеца. По-късно, Рамзи бе пратен под наем в Нотингам и Кардиф, за да възвърне игровия си ритъм, като от сезон 2013/14 е основна фигура в състава на „артилеристите“.