Често любовта на феновете към отборите се превръща в лудост. Обикновено, искрата пламва в най-ранна детска възраст и угасва едва когато душата напусне тялото на запалянкото.
Но когато футболът се превърне от детска страст в професия, нещата леко се променят. Ако играчите на Ливърпул все още подкрепяха първите си любими отбори, нямаше да е пресилено да кажем, че на "Анфийлд" най-обичат... Евертън.
Ръш бе фен на "карамелите" навремето, а след това Фаулър, Оуен, Макманамън и Карагър обичаха най-силно "синьото", преди да се превърнат в легенди на Ливърпул.
Историята пази изумителни спомени що се касае до любимите отбори на футболистите като деца и кариерите им след това.
И до ден-днешен привържениците на Евертън се шегуват, че Джерард никога не е бил по-близо до титлата от лятото на 1987-а, когато чичо му го води в музея на "Гудисън", за да се снима с шампионската купа от тогавашната Първа дивизия и трофея от Чарити Шийлд.
Техничарят Макманамън научава най-щастливата новина в живота си, че е искан от Евертън, когато е на 14, но баща му отказва едногодишния договор и променя футболната съдба на детето си.
Лий Кларк не успя да достигне висините на споменатите легенди на мърсисайдци, но случката му е още по-интересна.
На 18 той вече е част от първия отбор на отбора на сърцето си Нюкасъл и помага на "свраките" да спечелят промоция в елита през 1993-а, както и за две втори места във Висшата лига.
По ирония на съдбата обаче през 1997-а Кларк премина в редиците на вечния враг Съндърланд и дори сложи капитанската лента на "черните котки".
Две години по-късно още като играч на отбора се появи на "Уембли" по време на финала за ФА къп между Нюкасъл и Манчестър Юнайтед с фланелка "Sad Mackem Bastards" (тъжни съндърландски копелета).
Не е нужно да споменаваме, че повече никога не се завърна в тима, тъй като феновете му издаваха "смъртни присъди" и искаха да го линчуват.
Вижте в галерията някои от звездите, които подкрепяха врага като деца.
