В събота Ювентус и Барселона ще определят победителя в тазгодишното издание на Шампионската лига.
Двата отбора ще се изправят един срещу друг в битка за европейската корона на Олимпийския стадион в Берлин.
Това ще бъде седмият финал между испански и италиански отбори, като тимовете от Пиренеите имат предимство с 4:2 в предишните сблъсъци.
Барселона има един спечелен и един загубен финал срещу италиански отбори, докато „старата госпожа“ губи единствения си подобен сблъсък с 0:1 от Реал (Мадрид) през 1998 година.
Ето всички шест финала, в които титлата в най-престижния европейски клубен турнир се е решила след испанско-италиански сблъсъци.
1957 Реал (Мадрид) – Фиорентина 2:0
Спечелил първото издание на Купата на европейските шампиони година по-рано, Реал (Мадрид) продължава доминацията си в Европа със защита на трофея.
„Виолетовите“ се представят на ниво и вратарят им Джулиано Сарти на няколко пъти спасява удари на Алфредо Ди Стефано, Реймонд Копа и Франсиско Генто.
Все пак, „белия балет“ повежда в резултата в 69-ата минута с гол от дузпа на Ди Стефано, а шест по-късно Генто оформя крайното 2:0 пред 124 000 фенове на „Сантяго Бернабеу“.
1958 Реал (Мадрид) – Милан 3:2 (след продължения)
Година по-късно, Реал отново е на европейския връх. „Кралете“ стигат до успеха след продължения на „Хейзел“.
Ди Стефано на два пъти изравнява резултата, за да вкара двубоя в продължения.
Милан, в който тогава играе Чезаре Малдини, обаче се пропуква в 107-ата минута и Генто донася трети пореден трофей за Реал.
1964 Интер – Реал (Мадрид) 3:1
Интер става вторият отбор от Италия, спечелил най-престижния европейски клубен турнир, след като година по-рано градският съперник Милан грабва трофея.
В основата на успеха на „нерадзурите“ е катеначото – дълбока защита и контраатака. Интер побеждава „белия балет“, за който тогава играят Ференц Пушкаш и Ди Стефано.
Сандро Мацола открива резултата за Интер, а Аурелио Милани удвоява аванса на „нерадзурите“ след почивката. Фело намалява изоставането на Реал, но с втория си гол Мацола пречупва испанския гранд.
1992 Сампдория – Барселона 0:1 (след продължения)
Точен удар на Роналд Куман във второто продължение донася първата европейска корона за каталунците.
С Христо Стоичков и Михаел Лаудруп в отбора, Барса е развенчана в редовното време от стража на Сампдория Джанлука Палиука.
Така, каталунците се нуждаят от нещо специално, за да вдигнат трофея, и на сцената се появява Куман, който с прекрасно изпълнение от свободен удар, изстрелва Барса на върха.
1994 Милан – Барселона 4:0
Две години по-късно Стоичков и Ромарио трябва да минат покрай купата и да се задоволят с бронзовите медали.
Милан губи финала срещу Олимпик Марсилия през 93-та, но 12 месеца по-късно тимът на Фабио Капело не повтаря грешката си.
Два гола на Даниеле Масаро и по един от Деян Савичевич и Марсел Десаи оформят разгромната победа над каталунците.
1998 Реал (Мадрид) – Ювентус 1:0
Последният случай, в който на финала се изправят испански срещу италиански отбор, отборът от Ботуша се оказва на губещата страна.
32 години след шестия си трофей в надпреварата, Реал стига до седмия.
Предраг Миятович донася радост на феновете на „белия балет“ с гол в 66-ата минута, който се оказва достатъчен за победата.
Това е трети финал поред за Ювентус, който печели трофея през 1995/96, но през следващите два сезона се оказва втори.
„Старата госпожа“ е фаворит във финала, като в състава на Марчело Липи присъстват имена като Зинедин Зидан, Алесандро Дел Пиеро и Едгар Давидс.
Реал завършва на четвърто място в Примера този сезон, но Юп Хайнкес успява да изстиска най-доброто от играчите си и да победи Юве, който дни по-рано печели титлата в Серия „А“.
