Напоследък се случва много, много рядко, но хората по трибуните на "Анфийлд" бяха шокирани. Чуваха се сподавени опити да се запее химна "You`ll never walk alone", но на повечето от феновете на Ливърпул не им се пееше. Течаха последните секунди на реванша с Атлетико и вече бе ясно, че тимът им е детрониран от Шампионската лига.
Тъгата на запалянковците се усилваше заради това, което бяха видели на терена. През редовното време "червените" пометоха гостите като ураган - положения, греди, неспирни атаки... Най-логичното нещо изглеждаше отборът на Клоп да навакса дефицита от 0:1 на "Уанда Метрополитано".
Но Чоло имаше план. И той сработи безгрешно.
Когато в 56-ата минута наставникът на Атлети смени Диего Коща, изражението на натурализирания бразилски нападател бе на човек, който е готов да се сбие с всеки изпречил се на пътя му. А този, с който се размина край тъчлинията, не само, че нямаше вина за рокадата, а щеше да се превърне в героя, изстрелял Атлети към четвъртфиналите.
Маркос Йоренте е енергичен 25-годишен халф, който за цялата групова фаза на Шампионската лига игра само 10 минути за "дюшекчиите", а на "Анфийлд" обра лаврите.
Той насити още повече средната линия, а това даде повече свобода на Анхел Кореа.
Най-близката цел бе Атлети да добута мача до продължения и Йоренте имаше своя принос за това. Но головете му в 97-ата и 105-ата минута бяха действията му, с които взриви трибуната с гостуващата агитка.
Йоренте бе, може би, най-неочакваният кандидат за вдъхновител на незабравимата вечер за мадридчани, но рециталът му стана факт. Едно соло на играч, който е далеч от титулярния състав и чието минало е много тясно свързано с един друг клуб от испанската столица и най-успелия в Европа - Реал Мадрид.
Маркос играе първия си сезон при "дюшекчиите". Той дойде от градския съперник през лятото срещу 40 милиона евро, след като Зинедин Зидан обяви, че не възнамерява да разчита на него. Ударът за халфа бе голям, тъй като се късаше 17-годишната му връзка с "кралете", в чиято школа пристига едва на 8, но трябваше да се примири със съдбата си.
Любопитна подробност е, че Йоренте е роднина на легендата Франсиско Хенто, който за 18 сезона в Реал печели 12 шампионски титли на Испания и на 6 пъти става европейски клубен шампион.
Пако Йоренте пък, бащата на Маркос, през 1987-а пристига в Реал от Атлетико и се задържа 8 години на "Бернабеу". Най-малкият от тримата братя на Пако също прави професионална кариера и стига до Лос Бланкос, а двамата му по-големи са бивши баскетболисти на клуба.
Какво да се очаква от Маркос с такива родственици?
Той дебютира за Реал Мадрид през есента на 2015 г., а на следващия сезон е даден под наем на Алавес. Със скромния баски тим достига до финала в турнира за Купата на Испания. Играе като полузащитник, което се оказва важна за него трансформация, тъй като в по-ранните си години предпочита да е на крилото.
"Бях слабичко момче, което не беше особено полезно в защита - спомня си Маркос. - Обикновено не помагах в дефанзивен план и обичах да атакувам. Бях твърде дребен и ми беше трудно назад, докато не започнах да се издължавам и да заздравявам."
Голямо влияние на Йоренте оказва играта на Шаби Алонсо. Младокът се възхищава на испанския национал и способността му да размахва диригентската палка и да диктува играта от по-задни позиции.
Друга отличителна черта на Йоренте е трудолюбието и стриктното спазване на режима. Бившите му съотборници в Реал го наричаха Салатата заради безкомпромисната му диета, включваща плодове, зеленчуци, риба и ядки. Без никакво подаване на изкушения.
"Играх много малко на младежко ниво и бързо ме взеха при мъжете. Постигнах прогреса си, когато започнах да тренирам индивидуално и станах по-силен. Всичко е благодарение на физическите ми данни. Блъсках всяка вечер и правех спринтове", споделя футболистът.
Заслужавало си е. Видя се защо на "Анфийлд".
