През пролетта на 1998 г. майката на Юри Джоркаеф с учудване вади от пощенската кутия писмо от бившата му учителка по литература.
Моник Дерюа прилежно е сгънала листа със съчинението на 10-годишния Юри на тема "Когато порасна, искам да стана...", а месец преди световното първенство госпожа Джоркаеф не може да се стърпи да не припомни на момчето си каква е била детската му мечта.
"Когато порасна, искам да стана футболист", пише четвъртокласникът през 1978 г. "Бих искал да играя в голям отбор като Ливърпул, да съм централен нападател и да бележа гол след гол. След това да ме вземат в Ню Йорк Космос и да съм съотборник с Кройф, Пеле и Бекенбауер. След 20 години бих искал да стана световен шампион и да отбележа единственото попадение на финала."
***
Дядото на Джоркаеф Армадик е роден в Астрахан и служи на границата с Австро-Унгария в продължение на две години. След това се сражава с "червените" в гражданската война, а в началото на 20-те години на миналия век емигрира във Франция, която показва желание да се бори срещу арменския геноцид.
Две години преди раждането на Юри баща му Жан е част от националния отбор на Франция, който се проваля на световното в Англия през 1966-а и отпада след само една спечелена точка в групата си. През същата година пет "Оскар"-а взима филма на режисьора Дейвид Лийн "Доктор Живаго" по романа на Борис Пастернак с Омар Шариф в главната роля, а Жан Джоркаеф решава да кръсти сина си на името на героя му - Юрий Живаго.
През 1970-а той преминава в ПСЖ и става първият капитан в историята на тима след сливането на ФК Париж и Сен Жермен, а след като завършва кариерата си, поема отбора на етническите арменци в Десин-Шарпе, източно предградие на Лион.
Юри започва именно в този отбор на 9-годишна възраст, отхвърляйки джудото, наложено от майка му, а на 15 след неуспешни проби в Сошо се отправя към Гренобъл.
Той напуска дома и живее на общежитие, а скоро след това дебютира за първия отбор в двубой от Лига 2 срещу Монпелие, в чиито редици е Лоран Блан.
През 1986-а Гренобъл изпада в трета дивизия, а по решение на наставника Пламен Марков Юри слага капитанската лента на отбора.
На 18 Джоркаеф се запознава със студентката Софи Хименес, която възнамерява да продължи следването си в Англия, но двамата се влюбват и остава при футболиста. "Години по-късно отвори школа за преводачи в Лион, но навремето жертва образованието си заради мен", пише в автобиографията си.
Двамата кръщават първородния си син в чест на Александър Громеко, един от героите на "Доктор Живаго".
През лятото на 1989-а Юри и Софи отиват в Страсбург, въпреки че ръководството иска да го задържи на всяка цена. Джоркаеф обаче отказва да остане и обявява бойкот.
Президентът на Гренобъл инвестира също в колоездене, бокс и парашутизъм. Във футбола се прочува с това, че веднъж по средата на сезона сменя цветовете на Гренобъл на червено и черно, като смята, че това ще му донесе успех.
Екстравагантният ръководител започнал да има видения след визита в Африка, където се срещал с различни шамани...
Когато Джоркаеф започва стачката, президентът казва, че ще го пусне, само ако Страсбург плати 5 млн. франка. "Но това е немислимо. Сезонът вече започна. Никой няма да даде такива пари", отвръща Юри. "Ти ги уговори и ще ти дам 15 процента", казва босът. От Страсбург ненадейно приемат условията, но футболисът така и не получава обещания дял.
През 90-те президентът на Гренобъл Марк Байрон е осъден на пет години затвор за измами, но обжалва и се разминава само с глоба.
21 гола на Джоркаеф не помагат на Страсбург да се върне елита и Юри преминава в Монако, където е привлечен по настояване на Арсен Венгер.
След трансфера е принуден да съвместява футбола с казармата, където служи с Патрис Локо, Еманюел Пти и Бишенте Лизаразу - все бъдещи национали на Франция.
От понеделник до четвъртък той в базата на НАТО в Монтебло, а след това се присъединява към тима си за мачовете през уикенда.
По време на военната си служба Юри играе и за военния отбор, чийто селекционер е Роже Лемер, с когото дори не подозира каква история ги свързва.
"Знаеш ли, че заради баща ти загубих мястото си в националния тим на Франция?", посреща го Лемер при запознанството им. "За първи път чувам", отговаря младокът.
Оказва се, че през есента на 1971-а Жан Джоркаеф и Роже Лемер се сблъскват зверски при борба за висока топка на тренировка на "петлите" в Дания. И двамата падат на земята с разбити глави, но аркадата на Лемер е много по-тежка. Той е облян в кръв, а в паниката си мисли, че е ослепял. Роже пропуска мача с Норвегия и повече не получава повиквателна за националния тим.
За сметка на това обаче почти 30 години по-късно печели европейската титла със сина на Жан Джоркаеф.
През 1990-а, когато излиза от казармата, Юри се отдава на живот. Живее в стария апартамент на тенисиста Борис Бекер и е чест посетител на заведенията и казината в Монте Карло. Това не се харесва особено на президента на "монегаските" Жан-Луи Кампора, но на терена Джоркаеф е блестящ.
Половин година след идването му, Монако се класира за финала на турнира за Купата на Франция срещу Марсилия на Папен, Уодъл и Боли.
Юри е в атаката заедно с Джордж Уеа и Юсуф Фофана, но победния гол вкарал Жералд Паси, заменил Джоркаеф след почивката. На следващата сутрин си купува Porsche 911, а другият му ярък спомен след първия му сезон в Монако е прякорът Змея, който му лепва вратарят Марк Дерларош заради плътния му и силен удар.
През 1994-а Джоркаеф става голмайстор на Лига 1, вкарвайки два пъти повече попадения от основния нападател на Монако Юрген Клинсман. Важно уточнение е, че Юри играе като крило, а Венгер иска от него да помага и в дефанзивен план.
Година по-късно Джоркаеф вече е в ПСЖ, който с мощната финансова подкрепа на Canal Plus взима най-добрите играчи на конкурентите си и в клуба пристигат още снайперистът на Нант Патрис Локо и защитниците на Лион и Бордо - Бруно Н`Готи и Лоран Фурние.
След първия полусезон ПСЖ дърпа на Оксер и Метц със седем точки, но се раздвоява заради участието си в турнира за КНК и позволява на преследвачите да го изпреварят.
В средата на април Оксер губи точки в Бастия и на ПСЖ му трябва домакинска победа над слабака Мартиг.
На сутринта преди мача треньорът Луис Фернандес извежда отбора на разходка, но на Юри му е студено и се връща до стаята си, за да си вземе яке.
След закуската наставникът му казва, че няма да играе заради самоотлъчване от отбора. И всичко това, след като Джоркаеф класира ПСЖ за финала на КНК, вкарвайки на Ла Коруня навън и подавайки за гола на Локо на "Парк де Пренс"...
Все пак Фернандес пуска Джоркаеф като резерва заради контузия на Паскал Нума, но ПСЖ стига само до 0:0 и остава на второ място.
За да повдигне настроението в отбора преди финала за КНК срещу Рапид Виена, президентът на ПСЖ Мишел Денизо привиква тенисиста Яник Ноа.
"Този финал е ваш", обръща се Ноа към футболистите. "Или ще продължите да живеете в напрежение и след това ще се ядосвате на себе си до края на дните си, или ще забравите обидите и разочарованията и ще спечелите финала. Избираме второто. До финала никакви вестници. Помолете роднините и жените си да запазят всяка статия и я прочетете, ако искате, но след финала".
Преди мача с Рапид ПСЖ тренира в Страната на баските. Всяка сутрин играчите нагазват в Атлантическия океан, а в последната вечер от лагера Ноа им издейства купон. Физиотерапевтът намира уютен тапас бар близо до Сан Себастиан. След няколко сангрии играчите атакуват и други заведения, съпровождани от двама испански китаристи и момичета.
"Пичове, 23:00 ч. е - време е за сън", обявява Ноа. Играчите протестират, но Яник ги изкарва на улицата, съблича си фланелката и започва да танцува, повеждайки групата обратно към хотела.
Треньорът Фернандес посреща карнавала с увиснала челюст, но все пак е доволен, че е спазен вечерният час. Луис отива да спи, но играчите се връщат в бара и продължават да пият до 5:00 ч. сутринта.
Два дни по-късно ПСЖ побеждава Рапид с 1:0 в Брюксел.
На церемонията по награждаването играчите дърпат Ноа да се качи на подиума заедно с тях, но той отказва: "Не, не, тази победа е ваша. Наслаждавайте й се!".
В разгара на празника няколко футболисти, сред които Рош, Герен, Локо и Дели Валдес боядисват косите си в зелено, а на сутринта отиват така на приема при президента Жак Ширак.
Много преди този триумф Йохан Кройф иска Джоркаеф в Барселона, признавайки, че мечтае да събере в един отбор Юри с талантливите момчета от ПСВ и Бордо - Роналдо и Зидан.
При това Йохан добавя, че не е сигурен дали ще остане следващия сезон в Барса (на президента Нунес не му харесвало да е втори сезон без титла, а Кройф да пуска на терена сина си Жорди и зетя - вратаря Хесус Ангой, който от 1996-а се мести в американския футбол и става един от най-резултатните играчи в европейската НФЛ).
Научавайки, че Барса води преговори с Боби Робсън, Кройф напуска каталунците, а Джоркаеф взима решение да откаже офертата от "Камп Ноу". "Юри е великолепен играч, но да ни откаже - трябва да е луд", казва на баща му Жан вицепрезидентът на Барса Жоан Гаспар, който скача в Темза след успеха за КЕШ срещу Сампдория през 1992-а на "Уембли".
През 1996-а Джоркаеф се готви за европейското в Англия, а треньорът Еме Жаке не взима Ерик Кантона за първенството на Стария континент. Юри играе в атака със Зинедин Зидан, но Зизу претърпява катастрофа преди шампионата и не се представя на ниво. За сметка на това Джоркаеф вкарва на Испания и участва в три от четирите други гола на Франция на турнира.
Следва трансфер в Интер.
Президентът на клуба Масимо Морати го очарова с щедрите си обещания и перфектния си френски. "Това колие е за жена ви. А това е подарък за вашите родители. Искате да живеете в центъра, а не край езерото Комо? Заповядайте. Трябва ви отпуск? Ето ви ключовете за вилата ми в Сейнт Мориц".
На 5 януари 1997-а Джоркаеф вкарва на Рома със странична ножица, след което тифозите го аплодират в продължение на три минути.
Морати иска да му вдигне статуя край "Сан Сиро", но от кметството забраняват заради градския съперник Милан. Два месеца по-късно Юри бележи на Ювентус в четвъртфинал за Купата на Италия, но получава жълт картон и пропуска реванша. Тогава се обръща към тартора на агитката на "нерадзурите": "Искам да гледам двубоя с вас". "Чакаме те на входа половин час преди началото", отговаря му фенът. Дегизират го, за да не го познаят, за да не настъпи суматоха в сектора, но след почивката фотографите го надушват.
В първия си сезон в Калчото Юри вкарва 21 гола, а в Милано среща и един най-добрите си приятели - Никола Берти.
Полузащитникът е всепризнат бохем, който понякога пристига на тренировка с цигара в устата.
Веднъж Берти кани Юри на купон, където среща световния шампион по мотоциклетизъм Макс Биаджи и перспективния тогава млад актьор Леонардо ди Каприо. Берти напуска Интер, за да премине в Тотнъм, а на прощалното му парти в Лондон присъстват Стинг и Мадона...
"Преди Мондиал`98 Юри, аз и Марсел Десаи преговаряхме с федерацията за размера на бонусите", спомня си Дидие Дешан. "В този момент си пролича арменската жилка на Джоркаеф. Той настояваше да бъдат приети нашите искания и категорично отказваше да ги намалим".
На световното Джоркаеф дава четири асистенции и вкарва при дузпите срещу Дания, но отказва да бие на Италия, тъй като на вратата е Джанлука Палиука и смята, че е рисковано, тъй като в продължение на две години в Интер стражът отлично познава удара му.
"Преди домашния Мондиал знаех, че трябва да овладея егото си в името на отбора. Не исках да вкарам шест гола и да отпаднем след груповата фаза, както беше с Олег Саленко през 1994-а. Доказах, че не излизам на терена единствено, за да бележа", пише в автобиографията си.
Юри не вкарва победния гол на финала, както мечтае в ученическото си съчинение, но асистира на Зидан и приносът му е много голям.
"През 1998 г. баща ми трябваше да поеме националния на Армения. Той беше поканен от президента на футболната федерация, но по непонятни политически причини договорът не беше сключен. През следващата година Франция и Армения се срещнаха на "Стад дьо Франс" в квалификационен мач на Евро 2000, а центърът символично бе бит от Шарл Азнавур. Арменският вратар Роман Березовски направи чудеса, но Франция спечели с 2:0, а вторият гол бе изработен от мен и Ален Богосян. Още като 17-годишен Ален губи баща си и не усещаше връзката с Армения толкова силно, колкото мен (майката на Богосян е аржентинка), но го убедих да не забравя кои са неговите корени. Да забравиш е равносилно на предателство", спомня си Джоркаеф.
През есента на 1999-а преди реванша в Ереван Джоркаеф предлага всички от отбора да дарят по 100 долара за домакините.
Впоследствие сумата е удвоена, а парите отиват за ремонт на училище в града.
Юри бележи първия гол при успеха с 3:2, след което остава два дни в Армения, за да се види с приятели и роднини. "Вървяхме по улиците и припадахме от смях. След това цялата компания - около 20 души - седнахме на една голяма маса. Някои от гостите извадиха пистолети и стреляха във въздуха. В разгара на купона си свалих ризата, скочих на масата и започнах да танцувам върху нея. Да, това е истинският Юри", спомня си звездата.
По това време той вече е в германския Кайзерслаутерн, след като в Интер идва Марчело Липи и специалистът заявява, че няма да разчита на френския национал.
"Ето ви моя номер. Звънете и при най-малкия проблем. Обаждайте се по всяко време на денонощието", казва му треньорът на "лаутерите" Ото Рехагел при подписването на договора на стадион "Фриц Валтер". "А сега да излезем на терена, че няколко души искат да ви поздравят", продължава специалистът.
Когато стъпва на тревата, от трибуните се чува ревът на над 30 хиляди фенове...
В първия си сезон той вкарва 13 гола в Бундеслигата и в турнира за Купата на УЕФА, въпреки че пропуска два месеца през пролетта заради контузия.
През есента на 2000 г. обаче Рехагел е сменен от Андреас Бреме и световният шампион от Мондиал 1990 го закотвя на резервната скамейка. "Според него в отбора можеше да има само един световен шампион. Той ревнуваше от моя успех и доводът му, че не говоря немски бе много смешен", връща се към събитията Джоркаеф.
Той иска да напусне отбора, а накрая президентът на Кайзерслаутерн Юрген Фридрих му предлага: "Помогни на нашия град да приеме мачове от Мондиал 2006 и те пускам."
Така Юри се появява на реклама на Кайзерслаутерн и се договаря за трансфер в Болтън на Сам Алърдайс, но президентът Фридрих иска половин милион евро за 4-месечен договор под наем. Сделката е на път до пропадне, но Юри заплашва боса, че ще свика пресконференция, на която ще разкаже за расистките изказвания на Бреме и за съмнителните трансфери в клуба. "Няма да го направите", казва Фридрих, а Джоркаеф отвръща: "Явно не ме познавате добре."
Футболистът е освободен и тръгва с кола до Лион, за да лети до Манчестър. Докато е на път, му звъни неговият адвокат.
"Къде си?", пита той. "На 20 километра от френската граница", отговаря Юри. "Бързай, бързай. Сутринта е дошла полиция в дома ти със заповед за арест." "Но там се децата и Софи...", притеснява се Джоркаеф. "Те не са застрашени. Заповедта е само за теб", успокоява го адвокатът.
Оказва се, че през лятото на 2001 г. Юри одраскал с колата си друг автомобил. Дал на шофьора координатите на застрахователната си компания и отишъл на почивка. Джоркаеф не видял писмото да се яви в петдневен срок в полицейското управление и бил пратен патрул да го доведе.
От Англия Юри уведомил германските власти, че е напуснал страната и всичко приключило.
През август 2002 г. Бреме е уволнен от Кайзерслаутерн след стремително пропадане на отбора, а за счетоводни нарушения е изгонен и президентът Фридрих. Година по-късно е арестуван и обвинен в укриване на данъци. През пролетта на 2005 г. съдът разпорежда Фридрих и Герхард Херцог, член на борда на директорите в клуба, да платят глоба в размер на над половин милион евро.
В Болтън Джоркаеф помага на отбора да остане във Висшата лига и слага капитанската лента.
През декември 2003 г. той асистира за победния гол на Бруно Н`Готи срещу Челси, а Алърдайс отменя тренировката на следващия ден и организира парти за играчите и турнир по билярд. През 2004 г. Юри играе с Болтън на финал в турнира за Купата на Лигата и заедно с Нолан и Дейвис е топреализатор на Уондърърс, но през лятото трябва да напусне заради финансовата криза, която удря клуба.
След кратък престой в Блекбърн Юри продължава кариерата си в Ню Йорк - досущ като в детското си съчинение.
Установява се в южната част на Манхатън, близо до Грамърси парк, където сред цветя и дървета е паметникът на великия американски актьор Едвин Бут. Той е принуден да напусне сцената, след като по-малкият му брат убива президента Линкълн, но се връща и изиграва ролята на живота си - Хамлет.
В Щатите Юри намира нови приятели, а сред съседите му са Джулия Робъртс и китаристът на Ролинг Стоунс Джон Ууд.
За година и половина в Метростарс Джоркаеф вкарва 13 гола, а през есента на 2006 г. слага край на кариерата си.
11 години по-късно, през септември 2017-а, синът му - централният полузащитник на Нант Оан Джоркаеф получава повиквателна за младежкия национален отбор на Армения...
