ПЕТ НЕЩА, КОИТО НАУЧИХМЕ ОТ ГРУПОВАТА ФАЗА НА КОПА ЛИБЕРТАДОРЕС
1. Факторът „Роналдиньо" не помогна на Фламенго
Когато „червено-черните" се завърнаха в турнира след дълго отсъствие, нормалната реакция бе, че Фламенго си идва у дома - там, където му приляга.
За съжаление обаче, това щастливо завръщане се превърна в кратък кошмар. Грандът от Рио де Жанейро показа притеснителна липса на опит в най-важния клубен турнир на Латинска Америка, като в добавка към това арогантността, идваща от голямото име на клуба, му струва продължаването напред.
Така Фламенго ще трябва да се съсредоточи върху вътрешната сцена, която с всяка следваща година става все по-конкурентна.
След измъченото класиране за груповата фаза на Либертадорес в началото на годината с 1:2 и 2:0 срещу скромния боливийски Реал (Потоси) тогавашният треньор Вандерлеи Люксембурго бе уволнен, но и неговият наследник Жоел Сантана не можа да обедини разглезения състав, в който суперзвездата Роналдиньо може да е както най-големият проблем, така и неговото разрешение. Представянето на световния шампион от 2002 в стил „Джекил и Хайд" най-добре показа пукнатините в лъскавата фасада на Фламенго.
Нападателите на отбора направиха каквото се искаше от тях срещу Олимпия у дома и при гостуването на Емелек, но грешките на отбраната и дефанзивните халфове костваха шест точки на „рубро-негро" в тези мачове.
В третия кръг от група 2 парагвайците изравниха от 0:3, а след това извоюваха победа с 3:2 на свой терен в Асунсион. Така в петия мач по сходен начин Емелек на два пъти изравнява резултата в Гуаякил, за да триумфира накрая също с 3:2 в решителния мач за класиране напред.
Този успех окрили еквадорците за победа и като гост на Олимпия в последната им среща, което изхвърли Роналдиньо и компания от борбата и класическата победа на Фламенго срещу вече класиралия се Ланус не беше вече никаква утеха.
2. Аржентина спечели убедително битката за Рио де ла Плата
Аржентина и Уругвай са две страни, разделени от реката Де ла Плата, а футболното им съперничество датира от около век, като най-знаков за него е финалът на първото Световно първенство през 1930 г. Дори и преди това въпрос на национална чест е била победата над съседите.
С пет участника в груповата фаза на това издание на Копа Либертадорес срещу три на Уругвай Аржентина имаше предимство от самото начало. Първият класирал се напред стана победителят във втора група Ланус, който доста изненадващо излъга Фламенго, Емелек и Олимпия.
Велес Сарсфийлд също нямаше проблеми в група 7, където завърши на първо място въпреки загубата с 1:3 от уругвайския Дефенсор в последния кръг. Престижният успех обаче не помогна на „виолетовите" да продължат напред заради непостоянството им дотогава, като те бяха изпреварени от Депортиво (Кито) за втората позиция.
Два аржентински представителя - Бока Хуниорс и Арсенал (Саранди), попаднаха заедно в четвърта група, като шесткратният носител на трофея завърши втори след бразилския Флуминензе, а „артилеристите" останаха на трето място.
Другият тим от Аржентина, който не успя да продължи напред, бе Годой Крус - трети в група 8, но това не намали унижението за северните съседи, защото миналогодишният финалист и петкратен носител Пенярол остана четвърти.
Всъщност нито един представител от Уругвай не се класира за осминафиналите, след като и другият местен гранд - Насионал (Монтевидео), разочарова, отстъпвайки категорично на парагвайския Либертад и бразилския Васко де Гама в пета група.
Така три клуба, намиращи се южно от Рио де ла Плата, останаха в турнира, и дори никой от тях да не спечели Копа-та, то те вече могат да се чувстват победители, след като осъществиха пълна доминация над уругвайците.
3. Дорлан Пабон е вдъхновението на Атлетико Насионал
След тригодишно отсъствие от надпреварата Атлетико Насионал показа, че може отново да е фактор в Копа Либертадорес.
Благодарение на милионите на престъпния бос Пабло Ескобар навремето клубът за кратко се превърна в континентален гранд и през 1989 стана първият колумбийски отбор, спечелил трофея. След смъртта на наркобарона притокът на средства спря и макар че през 1995 донякъде по инерция Атлетико достигна до финал, стана доста трудно да издържа на големите очаквания към себе си.
Сега обаче треньорът Сантяго Ескобар е събрал фантастични футболисти, които показаха страхотни неща по пътя към второто място в група 8.
Начело на колектива е здравенякът Дорлан Пабон, който със 7-те си гола оглавява листата на стрелците в турнира.
„Зелените" стартираха убедително с 2:0 срещу Универсида де Чиле, след което направо размазаха уругвайския гранд Пенярол с 4:0 като гости! Последва леко успокояване в редиците им и две равенства с Годой Крус, а след това миналогодишният финалист отново си изпати - 3:0 в Меделин.
Атлетико вече си бе извоювал продължаването напред и оглавяваше класирането преди последния мач срещу чилийците в Сантяго, но загуби с 1:2 и ще се изправи срещу Велес Сарсфийлд на осминафинала.
Отборът на Ескобар сякаш притежава аурата на непобедимостта, въпреки че загуби веднъж в групата. Трудно някой би могъл да е изявен фаворит срещу „зелените" в два кръга с взривоопасния дует на Пабон с Макнели Торес - плеймейкърът, който дава перфектни пасове на експлозивния голаджия.
Като към тези двамата добавим и имената на Диего Алварес, Луис Москера и Джерсон Кордоба, Атлетико Насионал безспорно е съперник, който всеки би искал да избегне!
4. Надморската височина остава сериозно домакинско предимство
Южна Америка е много разнообразен континент - неговият пейзаж варира от знойни крайбрежни метрополиси през гъсти джунгли до стръмни планински върхове. Така гостуващите отбори често се оказват на напълно необичайно за тях откъм природни условия място, а изразът „домакинско предимство" придобива много по-голяма сила, отколкото сме свикнали тук в Европа.
Депортиво (Кито) играе мачовете си на „Естадио Олимпико Атахуалпа" в еквадорската столица на 2500 метра над морското равнище и за футболистите, свикнали на различно атмосферно налягане, е изключително трудно да се представят на върха на възможностите си.
Така Депортиво спечели и трите си домакински срещи и с едно равенство като гост на последния в групата Гуадалахара отиде напред като втори след Велес Сарсфийлд. Естествено, надморската височина сама по себе си не е достатъчна за успехите и сме длъжни да отчетем като фактор и наличието на талантливи футболисти като Матиас Алустиса и Фидел Мартинес.
Боливийските клубове също се възползваха от домакинството предимство. С 3500 метра в Ла Пас Дъ Стронгест успя да спечели срещу настоящия носител на Копа Либертадорес Сантос, завърши наравно с предишния - Интернасионал, и победи перуанските аутсайдери от Хуан Аурих. Трите загуби далеч от дома обаче се оказаха фатални за шансовете за класиране.
Не така стояха нещата обаче при Боливар, който записа две победи вкъщи, но и победа и равенство като гост, така че домакинската загуба от чилийския Унион Еспаньола не попречи двата клуба да завършат с равни точки.
5. Универсида де Чиле все още е сила!
Беше неизбежно след феноменалния предишен сезон клубът да срещне трудности да задържи звездите си. През 2011 Хорхе Сампаоли изведе Универсида де Чиле до впечатляващ требъл от титли в местните шампионати Апертура и Клаусура и победа във втория по сила международен турнир на континента Копа Судамерикана.
Вдъхновен от великолепните Едуардо Варгас и Густаво Каналес, отборът мачкаше всичко по пътя си, достигайки до 36 мача без загуба! Междувременно Варгас подобри рекорда на своя сънародник Умберто Суасо, като отбеляза 11 гола в едно издание на Судамерикана, а по-късно бе избран на второ място за Футболист на годината в Южна Америка след звездата на Сантос Неймар.
Не закъсняха примамливите оферти за двамата - Варгас премина в италианския Наполи, а Каналес пое към Китай. Мнозина си помислиха, че това е краят на приказката, но Сампаоли прояви отличен усет на трансферния пазар и Емилио Ернандес, Жуниор Фернандес и Раул Руидиас запълниха празнините. Ветеранът Маркос Гонсалес също напусна, за да се присъедини към Фламенго, но той бе успешно заменен от Алберт Асеведо.
Новите попълнения веднага възприеха атакуващата футболна философия на треньора и преходът мина безболезнено. Фернандес влезе в ролята на голмайстор и се разписа 4 пъти за победата в осма група, но най-важното бе, че сърцето на полузащитата остана непокътнато, като Марсело Диас, Чарлс Арангис и Матиас Родригес останаха на разположение.
Стресът от раздялата с ключови играчи бе изживян безпроблемно и Универсида де Чиле сякаш е дори по-опасен от миналата година.
Сега на пътя на „сините" е еквадорският Депортиво (Кито), който изглежда като напълно преодолим съперник!
