Читателят ни Иван Велчев от Стралджа изрази мнение по темата "Левски" и състоянието, в което се намират "сините". Публикуваме текста му.
Пълно мазало, а? Не и за ФК Левски.
И какво може да избуи в такава отровна ръководна среда освен бурен и репей, напоени с тотална некадърност?
Тези многогодишни наслагвания доведоха логично и до настоящото трагикомично състояние на отбора.
През есента майсторлъкъг на Люпко Петрович до голяма степен замаскира пробойните, но напролет всичко неминуемо придоби кошмарна посока.
Да, Люпко умееше що годе да подреди средняците и къде с късмет, къде с изчаквателна и откровено дефанзивна тактика, постигна да кажем приемливи резултати. Тук обаче пак стигаме до умения.
Не искам да прозвучи като присъда, но Топчо навлезе прекалено бързо в дълбоките води.
В този ред на мисли изниква сравнението с Емил Велев, който стажува достатъчно, за да вдигне шампионския трофей, преди парцалената кукла от Пловдив да му спретне грозен комплот по време на един мач за купата в Благоевград.
Несъмнено Топузаков сбърка като тръгна да сменя схемата по време на подготовката на отбора, без да разполага с необходимите изпълнители. Така се стигна до една твърде нелицеприятна картинка на пълна дисхармония.
Като се започне от отчайващата защитна линия, мине се през импотентните халфове и се стигне до безпомощните остриета. Тези последните са мама мия. Синове на вятъра и конници без глави.
Тук всякакви треньорски напъни, видеоразбори и профилирани тренировки са безмислени.
Тези пичове несъмнено стават за лекоатлетически надбягвания на къси и средни дистанции, но не и за професионални футболисти. Никакви наченки на техника за овладяване на топката, взаимодействие със съотборници, да не говоря за усет за последен пас и клиничен завършващ удар.
Да, определено липсва и подкрепа от халфовата линия, където през куп за грош са събрани твърде еднотипни футболисти. Освен Краев и донякъде Костадинов, кой друг би могъл да разчупи стериотипа?Бурабия, Де Нойер, Прохазка...
Последният определено е константна величина, но лашкането му ту в средата, ту на фланга го разколеба и в пролетните мачове определено издиша.
И тук стигаме до защитата.
Нека да не даваме прибързани и дългосрочни определения за качествата на Яблонски.
Дето се вика - прекалено малко е играл, за да бъде оценяван. Но безспорно притежава солидна физика, прилично пласиране, добра игра на втория етаж и безскомпромисност в сблъсъците. Дай боже да оправдае очакванията.
Но за тази цел е необходимо бързосрочно стиковане с подходящ партньор.
За жалост контузиите на Александър Александров, Пиргов и Сандберг, оставиха единствено опцията със Сърджан Лукин, но и той отсъства достатъчно дълго и е нормално в началото да се пази, отстъпва и да е малко по-предпазлив.
Но да кажем, че проблемите в центъра на ариергарда ще бъдат решени с времето. Не така обаче стоят нещата по фланговете.
Там Сашо Александров и Минев са единствени варианти, изключая неуспешните врътки с Огнянов и Прохазка, които носят само негативи.
Липсват и алтернативи с юноши, което по принцип е болезнена левскарска тема.
Не искам да бъда краен, но към момента няма кадър от по-младите, който да влезе и да "захапе" веднага. Лично мнение, но и камъни в градината на работещите с подрастващите.
Вероятно младият Кръстев ще грабне шанса си на вратата, но само и единствено ако бъде налаган безпрекословно, без значение на допустимите грешки на растежа.
В обобщение, Левски се движи в омагьосна спирала още след паранаоичното изгонване на Наско и Мъри.
Процесът необезпокоявано премина през локомотивско царуване и едно наложено управление на "едни хора", за да се стигне до апотеоза - сегашното търгашко и безпардонно отношение към синята икона.
И тук е вече безсмислено да правим какъвто и да е спортно-технически анализ, да търсим кусури на треньори и треньорчета и да се ровим в селекционни политики.
Работата отдавна е ясна – куче влачи рейс...
