След четвъртфинала Барселона - Милан в Шампионската Лига този сезон мой приятел ми каза: „Не ми пука колко титли са спечелили Барса и колко още ще спечелят, не ми харесва този стил на игра. За мен футболът е красив, когато има скорост и пасове напред, а не стил, в който 90% от пасовете са по ширина на терена и назад".
Приятелят ми обаче, изглежда е един от малкото, които не харесват начина на игра на настоящия тим на Барса. Каталунският клуб в днешно време буди възхищение и получава похвали навсякъде по света. И, неизбежно, има много отбори, които искат да са като тях. Един от тях например изглежда е Суонзи Сити.
Сряда следобед е. Стадионът е „Лофтъс Роуд". Срещата е от 33-ия кръг на Премиършип между отборите на Куинс Парк Рейнджърс и Суонзи. Уелсците задържат топката в свое владение през по-голямата част от времето и постепенно напредват в половината на КПР. Коментаторът на мача казва: „Суонзи са тим, който играе добър футбол с владение на топката и много пасове". Публиката на домакините е на различно мнение, скандирайки „Скучен, скучен Суонзи!".
Фен на Реал Мадрид съм от 1992 година и признавам, че мразя Барселона. Но въпреки омразата си, не мога да изпитвам нещо друго освен възхищение и удоволствие, докато гледам техни мачове. По-силно е от мен.
Наскоро прочетох една статия „Шави и пасът по ширина на терена". В нея авторът обясняваше как Шави Ернандес е превърнал този пас в изкуство. Съгласен съм с него. Това е магията на Барса: могат да направят нещо по презумпция грозно - като паса по ширина, да изглежда красиво.
Преди няколко месеца Жозе Моуриньо каза: „Докато на един друг стадион пасовете по ширина и назад биват аплодирани, нас на „Бернабеу" ни освиркват, защото не атакуваме".
Да, действително звучи несправедливо. Но такава е реалността. Ще направя следния паралел: някой ви казва виц, който ви кара да се смеете гръмогласно. Някой друг ви разказва същата шега, без да успее да предизвика дори лека усмивка на лицето ви.
Така е. Някои го имат, други не. В случая Барса го има, а Суонзи, Рома (които назначиха бившия играч на Барса и треньор на дублиращия отбор на клуба Луис Енрике за треньор, за да въведе същата философия при тях), даже Реал и много други, които го нямат.
Значи искате да бъдете като Барса? Искате да владеете топката, да играете с много пасове и това да ви спечели възхищение? ОК, лесно е.
Това, което просто трябва да направите, е да купите най-добрия играч в света (според някои и за всички времена), когато е на 14 и да го научите на философията си.
След това трябва да поставите до него в халфовата линия двамата най-добри полузащитници в света (Шави и Иниеста), да си построите стохиляден стадион, да го пълните всяка седмица и да спечелите две купи на Шампионската Лига за три години.
И тогава, уверявам ви, ще получите аплодисментите, за които копнеете.
В края на тази статия ще се върна към мача между КПР и Суонси. Крайният резултат на този двубой беше 3:0 за лондончани и тази загуба беше четвъртата поредна за уелския тим.
Е, не са успешни, колкото Барселона, нали?
По мое мнение клубовете трябва да се стремят да открият своя си стил, да създадат своя собствена идентичност и да се придържат към нея. Копирането на стила на Барса най-вероятно ще доведе до провал и неизбежно ще им донесе „скучни, скучни" скандирания.
