Ботев е силен, Ботев е славен, Ботев е жаден!
След близо две десетилетия извън Европа, "канарите" са само на един мач от сблъсък с класическия германски Щутгарт в турнира Лига Европа. Работата е наполовина свършена и наполовина недовършена. 1:1 като гост на босненски Жрински бе най-позитивният резултат за български отбор миналата седмица.
Но ето, че снощи Лудогорец посочи верния път, а сега на ход са тракийци.
Разликата в класите е очевадна и провалът изглежда малко вероятен, но хората на Мъри отново трябва да действат с хладна глава и бистър ум. Показаха, че го могат. В Мостар допуснаха да им поведат, а след това дочакаха момента и взеха своето.
Няколко дни по-късно отново бяха на страната на губещите преди зрелищното избухване срещу Левски. Около 15 000 ще напълнят стадион "Лазур" в Бургас, за да дадат рамо на своите. Настроението е приповдигнато и няма как да е другояче.
Каквото и да кажем за сегашния Ботев ще е малко.
"Канарчетата" са най-позитивното явление в българския футбол през последната година. Вярно е, че с такъв гръб лесно става, но край Бирената съчетанието е перфектно. Не всичко е пари... Назначиха млад треньор, на когото му се работи.
Футболът му е ясен като "две и две" и феновете на "Колежа" вече го приемат като свой. Началото не бе лесно, но Мъри си заслужи уважението. Със Спрокел и Галчев младият специалист прави това, което Радуканов и Стойчо (примерно) не могат да направят с петорно по-скъпите си ментета.
С риск да се повторя - трудно е да си безпристрастен и Ботев да не ти е симпатичен.
За малко повече от половин година "жълто-черната" торсида внуши на Станимир Стоилов, че не всичко е победа на всяка цена и събитията следват естествения си ход. Пълен стадион, себераздаване на терена и... победи.
Мрънльовците на "Армията" и на "Герена" само могат да се учат. Не става въпрос за феновете, а за самите клубове. "Сини" и "червени" са далеч по-многобройни и също толкова верни, колкото "канарите", но на клубно ниво нишката се къса от грешни приоритети и нездрави амбиции.
Резултатът е виден.
Едните понесоха унижението Иртиш, а другите... Другите днес можеха да мечтаят да срещнат Щутгарт, а вместо това чакат добрия вълк да ги спаси. Такава им била съдбата!
