Хърватите са горди хора, които обичат страната си. На каквато и тема да ги подхванете, ще се опитат да ви обяснят колко са велики. История, политика, независимост, спорт... Притежават самочувствие и в това няма нищо лошо.
В последните дни гордостта на хърватите се увеличи още повече, а поводът е ясен - силното представяне на националния отбор на страната на Световното първенство.
Тази вечер "шахматистите" излизат срещу домакина Русия и при победа ще се класират за полуфиналите на Мондиала.
Бяхме наясно, че Хърватия е силна още преди началото на шампионата на планетата, но чак такъв фурор не бе очакван от тях, а точно 20 години след незабравимата за футбола им 1998-а, те отново мечтаят за нещо голямо.
Мондиал 1998 във Франция бе по-особен за хърватите, защото бе първи след отделянето на страната от Югославия.
Отборът се градеше в движение и въпреки че притежаваше класни единици, не бе приеман достатъчно сериозно. Но все пак в него бяха Славен Билич от Евертън, Звонимир Бобан от Милан, Марио Станич от Парма, Давор Шукер от Реал Мадрид... И всички тези звезди имаха огромна мотивация. "Бяхме копнели за независимост от 50 години и всеки турнир беше от значение, за да покажем откъде сме и какво можем", спомня си Билич.
"Когато играех за Югославия, не чувствах почти нищо - обяснява защитникът Игор Щимац от Дарби Каунти. - Беше просто поредният мач, нищо повече. Но с флага на Хърватия на гърдите почувствах нещо невероятно."
В група с Ямайка, Япония и Аржентина "шахматистите" печелят второто място и се класират за осминафиналите.
Роберт Просинечка пък става първият играч в историята, който вкара на световни първенства за два различни отбора, след като през 1990-а реализира за Югославия.
Хърватия вади късмет и в първия елиминационен кръг излиза срещу Румъния, която изненадващо достига до първото място в групата си за сметка на Англия, а с попадение на Давор Шукер от дузпа в края на първото полувреме "шахматистите" се класират за четвъртфиналите.
Нацията е в делириум, но и най-почерпените фенове не вярват, че отборът може да продължи още по-напред. Все пак предстои сблъсък с европейския шампион Германия с Клинсман, Бирхоф, Хаман, Матеус и останалите суперзвезди на Бундестима.
Психологическото предимство също е на страната на германците, които две години по-рано на Евро 1996 са победили този съперник - отново на четвъртфинал с 2:1.
Преди мача треньорът на Хърватия Мирослав Блажевич, заклет почитател на астрологията, иска да погледне в бъдещето.
Загребски астролог изпраща факс до националния отбор с пророчеството си. "Честно казано, виждам само положителни емоции за нас. Германия ще има сериозни проблеми", пише гадателят.
В денят преди мача за среща с играчите и официален обяд идва президентът Франьо Туджман. "Беше страхотно. Той ни успокои и се опита да намали напрежението върху нас - разказва Билич. - Туджман подчерта, че независимо от това какво ще се случи, ние вече сме истински национални герои."
Хърватите обаче не изглеждат много героично и започват да треперят от първата минута, докато германците връхлитат като обезумели. Бундестимът създава няколко чисти положения, а до средата на полувремето "шахматистите" са в паника. Постепенно се окопитват, но в 40-ата минута вратарят Дражен Ладич отново прави чудеса от храброст, за да опази вратата си.
Малко по-късно се случва ключов момент. Шукер е повален от Кристиан Вьорнс и германският бранител получава червен картон.
6 минути по-късно Роберт Ярни дава аванс на хърватите след удар с левия крак от 25 метра, който оставя Кьопке безпомощен.
През втората част, макар и с 10 човека, Германия опитва всичко, за да се върне в мача, но съперникът е непробиваем. След още няколко пропуска, в 80-ата минута Горан Влаович прави 2:0 след контраатака, а 5 по-късно Шукер оформя сензационното 3:0.
"Не мога да повярвам. Ще трябва да преспим, за да се уверим, че е истина", радва се полузащитник Альоша Асанович.
"Историческа победа. Хърватският отбор никога не е постигнал такъв резултат, гордеем се със страната си", ликува Блажевич, който намира още една причина да обича астрологията.
Германците от своя страна са съсипани. Мачът на "Стад Жерлан" в Лион влиза в историята като най-голямата загуба на тима на Мондиал от 3:8 срещу Унгария през 1954-та.
Хърватия пък става вторият дебютант-полуфиналист след Португалия през 1966 година.
Край на приказката на Хърватия слага домакинът и бъдещ световен шампион Франция, който печели полуфинала с 2:1 след два гола на Лилиан Тюрам.
Въпреки разочарованието, "шахматистите" успяват да се вдигнат духом и взимат мача за третото място срещу Холандия с попадения на Просинечки и Шукер, а за "лалетата" бележи Зенден.
Но класиката срещу Германия е по-голямата гордост за хърватите от бронзовите медали.
"Ние сме има-няма 4 милиона души, а германците са 80. Доказахме, че една малка страна може да победи голяма футболна сила и оттогава всички ни уважават", обобщава Шукер.
В Русия хърватите са на една крачка да дублират най-доброто си класиране на Световно първенство.
С отбора, разбира се, е и легендата Мирослав Блажевич, който не разкри дали е ползвал услугите на гадател, но каза тежката си дума: "Имаме един невероятно талантлив отбор, по-силен от всички конкуренти. Очаквам момчетата да стигнат до финала. Знаете ли защо съм толкова уверен в успеха? Лука Модрич е най-ярката звезда и най-добрият халф в света. Но все пак докато не вземат бронз или нещо по-голямо, няма да призная, че това поколение е по-силно от моето във Франция.".
А тази вечер, когато гледате как хърватите са готови да оставят живота си на стадиона в Сочи, въобще не се изненадвайте. Те са много горди и винаги има какво да доказват...
Не това не е гордост защото няма с какво да се гордеят.Това е комплекс за малоценност.Една държава на 25 г.и то благодарение на външни сили.....извинявайте ама откъде тая гордост и самочувствие.