Сбогом на човека, с когото всеки от нас асоциира Ливърпул в последните поне 15 години. Има само един Стивън Джерард, това е ясно!
Стадионът ще му направи паметник от любов, а двата тима в събота - шпалир.
"Не съм от камък, не съм Джейми Карагър - вероятно ще се разплача", призна Джерард.
И след него ще има Ливърпул, ще има "Коп", знамето му ще се вее там... Но нищо няма да е същото.
Стиви Джи в дебюта му. Малко слабовато момченце, изпълнило мечтата си да играе поне веднъж за Ливърпул.
Страстта му, хъсът му...
Попаденията във вратата на Юнайтед...
Паметната вечер срещу Олимпиакос...
Речта след победата над Манчестър Сити...
Излъчването на триумф, като при човек, за когото нищо не е по-важно...
Разочарованието от червения картон срещу Юнайтед този сезон...
Или от грешката, донесла фаталната загуба от Челси...
Безбройните удари, голове, спасителни акции тип "Супермен"...
Лидерството му в добри и лоши моменти...
Восъчната му фигура - напълно заслужена за една легенда...
Любовта и лоялността към емблемата - единствена в живота му...
Скромността му, чувството за реализъм и склонността му винаги да говори директно...
Нощта в Истанбул...
Или "Финалът на Джерард" в Кардиф през 2006-а...
Снимка: Getty Images
Или победните попадения срещу Евертън и дивата радост от тях...
Всичко това е Стивън Джерард. Единственият. Колекцията на стикери "Панини" от 1998-а досега е уникална, събрала в няколко снимки и числа онова, което само сърцата на ливърпулците разбират. Един човек, един отбор.