20 години след черния 1 май 1994 година, феновете на Формула 1 все още изтръпват при споменаването на завоя „Тамбурело", а звездите от последните десетилетия - най-вече Михаел Шумахер и Себастиан Фетел така и не успяват да засенчат славата на покойния Айртон Сена.
20 години след смъртта на легендарния бразилски пилот, тези, които са го гледали на пистата, както и огромна част от тези, които не са имали тази привилегия продължават да смятат, че Сена е най-талантливият пилот, състезавал се с болид от Формула 1. И нищо не може да ги убеди в обратното, без значение колко титли, победи, стартове и спечелени квалификации имат тези, които се състезаваха преди и след него.
За по-малко от 10 години във Формула 1 Сена спечели три световни титли, 41 победи и 65 квалификации - постижения, които от днешна гледна точка са скромни на фона на успехите на Михаел Шумахер, Хуан Мануел Фанджо, Ален Прост и Себастиан Фетел. И въпреки това легендата не умира.
Днес журналистите наричат Сена „златното момче" на Формула 1,
Бразилия все още не може да намери неговия достоен заместник,
последният, който се провали в тази роля е племенникът му Бруно, а феновете на моторните спортове също търсят пилот с таланта на Айртон, който ще му позволи да изпъкне над своите съперници, без значение дали кара за най-силния или за най-слабия отбор в колоната. Сена е правил това - както в опашкаря Toleman, така и за доминиращия в края на 80-те години McLaren.
Спомените за Айртон Сена днес носят това, което липсва на Формула 1 и на голяма част от съвременните пилоти. Сена беше изключително талантлив, своенравен пилот, борещ се до последно, почти винаги в рамките на правилата и способен да импровизира в най-трудните моменти, когато уменията му изпъкваха. Като първата обиколка на „Донингтън парк" през 1993 или пък най-бързата му обиколка в квалификацията за Гран при на Монако през 1988. Примерите за проявите на таланта на Сена са много и са добре документирани и анализирани, също както и изявите на тъмната му страна. Ударите с Ален Прост, разправията с Еди Ървайн, забележката към Михаел Шумахер и т.н, това са известни неща.
Но за разлика от днешната Формула 1, всеки път,
когато Сена прекрачваше границата,
санкцията му не закъсняваше. Особено по времето на Жан-Мари Балестър.
През 2010 филмът „Сена" осигури шанс на по-младото поколение фенове на Формула 1 да се докоснат до мита за бразилския пилот. Но, тук трябва да направим една много важна уговорка - тези, които са били съвременници на Айртон и са го гледали да се състезава - на пистата или по телевизията, имаме една огромна привилегия - всички ние гледахме Айртон в действие в реално време, точно си помислиш, че нещо е невъзможно и Сена го правеше. За тези, които откриха Айртон по-късно елементът на изненадата е отнет, но това не прави записите с негови състезания по-малко вълнуващи.
Главният редактор на авторитетното британско списание Motor Sport Найджъл Рьобук успя да обобщи съвсем простичко талантът на Сена от времето, когато той се бореше по пистите с някои от най-силните пилоти в историята на Формула 1: Ален Прост, Герхард Бергер, Найджъл Менсъл, Михаел Шумахер, Нелсон Пикет и т.н.
„Когато гледаш онборд от колата на Прост, можеш да си кажеш, че и ти би могъл да направиш нещо подобно, въпреки че знаеш, че се заблуждаваш. Но когато гледаш кадри от камерата в колата на Сена, веднага ти става ясно, че изобщо не можеш да направиш това, което прави с волана и болида Айртон", обобщи Найджъл.
Днес е денят, в който всички пишат за Сена -
спомени, истории, анализи, някои от авторитетите в прес войнството на Формула 1 се сърдят на това, но утре ще си признаят, че не са прави - легендата и споменът за Айртон Сена са живи и никога няма да загинат - феновете ще се погрижат за това.
