Най-накрая се случи. Жозе Моуриньо влезе в битка със системата - и я победи.
Висенте Дел Боске, Карлош Кейрош, Вандерлей Люксембурго, Фабио Капело, Бернд Шустер и Мануел Пелегрини са само няколко примера в пантеона от треньори на Реал, които са се опитали и са се провалили в опита си да постигнат по-сериозен успех в клуба, който се управлява с диктаторски методи.
Най-великото неписано правило на футбола, което се спазва с честотата, с която Нани пада за дузпа - че свободата на работата на всеки мениджър или треньор е ключът към успехите на клуба в дългосрочен план.
Този сезон, Моуриньо периодично беше заплашван да стане поредният мениджър, напуснал "Сантяго Бернабеу", след като не успя да спечели титлата в Испания и в същото време записа поредица сблъсъци с борда на директорите на Реал. Досега, португалският треньор - без съмнение един от най-добрите в историята на футбола - трябваше да се бори, за да получи подкрепата на борда в битката му с архиврага Барселона.
Така че новината за напускането на политическия му съперник Хорхе Валдано идва като приятна изненада и символ на успеха за всеки мениджър, който иска да успее в съвременния футбол.
Президентът на Реал Флорентино Перес, който натрупа негативна слава с подкрепата на Валдано и липсата на успехи в последните години, обясни следното за раздялата с аржентинеца: "Това, което се случи в току-що завършилия сезон демонстрира, че ни е необходима повече автономия, включително и по отношение на работата на треньорите.
"Моуриньо поиска да получи автономия по спортните въпроси, така както се работи в английските клубове. Смятам, че за доброто на клуба, тази реорганизация трябва да бъде направена."
Най-после правилното решение на Перес. Постоянните намеси на борда на директорите в работата на треньора досега бяха решителните фактори, които спираха мениджъри като Рафаел Бенитес и Арсен Венгер да приемат отправените към тях покани да поемат Реал.
В седмицата, в която Карло Анчелоти беше уволнен от Челси затова, че не успя да повтори дубъла от 2010 година,а Нийл Уорнък не знае дали ще запази поста си, въпреки че Куинс Парк Рейнджърс спечелиха първото място в Чемпиъншип, промяната в курса на Реал е отлична новина.
Това е подход, който трябва да бъде възприет навсякъде, въпреки че в случая на Реал няма гаранция, че ако Моуриньо нареди няколко по-слаби резултата, Перес няма отново да промени курса на управление на Белия балет. Но въпреки всичко, самият факт, че такава институция, превърнала се в символ на тоталитарното управление като Реал, признава, че треньорът трябва да бъде оставен да си върши работата, сам по себе си е окуражаващ.
Футболът е пълен с примери за намеса от страна на шефовете, които смятат, че разбират играта по-добре от треньорите и мениджърите, които са наели. Те позволяват на романтичните си и/или субективни преценки да повлияят на вземането на решения и така се стига да компромиси с добрата работа на мениждърите.
В Тотнъм Мартин Йол беше принуден да работи с директор по футболните въпроси, който купуваше играчи, които мениджърът не искаше или смяташе, че няма нужда от тях. Когато тимът имаше проблеми, вината беше изцяло за Йол, а на мястото му дойде Хуанде Рамос, а след него остана усещането, че той можеше и да се справи, ако му беше позволено да купи играчите, които искаше да привлече. Едва с идването на Хари Реднап нещата се нормализираха и Тотнъм стигна до Топ 4 в Англия.
Джанлука Дел Нани, а не Алън Кърбишли, отговаряше за трансферите в Уест Хем и това неизбежно доведе до напускането на Кърбишли. Сега тимът ще играе в Чемпиъншип - нещо, което едва ли щеше да се случи, ако Кърбишли беше останал на поста си.
Абрамович купи Андрий Шевченко за Челси - дали това беше успешен трансфер? Робиньо беше купен за Манчестър Сити, а нито Марк Хюз, нито Роберто Манчини искаха да го задържат.
Много е важно, че тези промени се случват в Реал, при това, задвижени от Моуриньо. Това е един от най-известните клубове в света, а с португалеца начело, тази комбинация е разпознаваема в цял свят.
Когато той постигне успехи, което без съмнение ще стане, особено ако Пеп Гуардиола напусне Барселона, тогава този модел ще може да се използва като пример в цял свят.
Без съмнение, Валдано е много важна фигура в историята на Реал. В Мадрид той постигна успехи като футболист и като треньор, но феновете ще го забравят много бързо, особено ако в близко бъдеще тимът стане шампион на Испания или спечели Шампионската лига.
За съжаление, другите примери също са налице - Силвио Берлускони остава начело на Милан, както и Роман Абрамович в Челси. Но тези клубове, които оставят мениджърите си да си вършат работата - като Барселона и Манчестър Юнайтед, ще си останат по-добрите, а и по-успешните.
Във футбола едва ли ще видим нова културна революция, но последните събития в Реал дадоха надежда на мениджърите в световен мащаб. Справедливостта възтържествува.
