Челси предлага 50 милиона за Ромео Лавия от Саутхемптън, 100 милиона за Мойзес Кайседо от Брайтън, 30 милиона за Тайлър Адамс от Лийдс, а тепърва ще търси "на пожар" и нападател, защото Кристофър Нкунку е контузен и няма да играе поне до ноември.
Може би Неймар?
Всичко това не е изненада в новинарския свят на модерния футбол - някой купува някого, вадейки огромни пари. Но когато един клуб е дал вече около 870 милиона евро за 12 месеца, а с лекота вади още и още, ситуацията е различна. И е различно това, че изглежда всички се правят, че не забелязват.
Челси на Роман Абрамович промени футбола из корен през 2003-та, когато руснакът размаха чековата си книжка и даде 170 милиона евро в един трансферен прозорец. Точно преди 20 години беше, като тогава общо всички клубове от Висшата лига похарчиха около 310 милиона евро за нови играчи.
Повече от половината онова лято ги даде Челси на руския олигарх, взимайки Креспо, Верон, Макелеле, Муту, Джереми, Дъф, Джо Коул, Скот Паркър и т.н. Една дузина играчи, които доста други отбори искаха, но нямаше как да се борят с предложенията на Абрамович.
Тогава настана буря от обвинения - "купувате си успех", "променяте стандартите", "убийство на футбола" и други такива определения, с някои от които е трудно човек да спори дори днес, от дистанцията на времето. Дори Галактикос на Реал не бе такава инвазия с бутонките напред в пазара на футбола. Защото Флорентино Перес купуваше скъпи звезди, но по един всяко лято. Не всички накуп.
Някъде тогава светна и "червена лампичка" да се въведе някаква регулация във футбола за това колко един клуб може да харчи спрямо това какви пари прави от играта.
Роди се и Финансовият феърплей на УЕФА. А Роман Абрамович, който е обвиняван в това, че е превърнал футбола в Монополи първи, всъщност се подчини на правилата след втората си година в клуба.
Големите харчове се повториха с идването на Жозе Моуриньо през 2004-та (163 милиона евро същото лято), но от следващото Челси вече балансираше. Купуваше за 50-60 милиона, продаваше за 30-40. И така - чак до новото идване на Жозе, когато пак се взеха играчи за над 130 милиона евро, но тогава стойността на тези пари бе съвсем различна в пазара на футбола. Вече имахме 100-милионни играчи.
Та, с какво е различен американският модел на Тод Боели от руския на Роман Абрамович?
Защо днес никой не казва, че бизнесменът от Мериленд превръща футбола в Монополи? А това е много по-валидно в последните 12 месеца, отколкото в онези от лятото на 2003-а до 2004 г.
Боели дойде и направо се развихри на пазара - 870 милиона евро за година, като заплашва да удари милиард, ако вземе Кайседо и още един от желаните играчи в следващите дни. Един милиард за нови! За три трансферни прозореца. Дотук са 24 новопривлечени играчи. Това е цял нов отбор с резервите, че и повече.
И това, при условие, че Челси дори не играе в евротурнирите и се очертава да запише рекордно ниска година като оборот и приходи. Но явно това на никого не прави впечатление. Преди 20 години показалците на справедливостта бяха насочени остро към същия клуб, но с друг собственик. Сега всичко е някак приемливо.
Но всъщност, разлики има. И те изобщо не са в полза на американския модел в Челси.
Защото с идването на губернатора на Чукотка в клуба преди 20 години, в него се появиха лица, които говореха ясно за намеренията и за амбициите на спортно-техническия проект.
Вторият сезон на Абрамович започна с най-силния треньор в света в онзи момент начело на отбора - Жозе Моуриньо. Привличаха се хора със статут на звезди, доказани играчи и лидери. Днес идват обещаващи младоци, за които се предполага, че може би някога ще са звезди. За огромни пари обаче.
В момента мениджърът Маурисио Почетино работи с 40-45 играчи. Ясно е, че повече от 25 в първия тим за сезона са проблем. Но, може би босът от Щатите си мисли, че това е бейзбол или американски футбол? Там съставите са такива като обем.
И още - Абрамович похарчи милиард за играчи в Челси след 12 години там. А наследникът му ще го направи за 12 месеца.
Да не говорим, че инфраструктурата, която всъщност позволява днес на клуба от Западен Лондон да е конкурентен дори без тези огромни разходи на пазара, я направи изцяло режимът на Абрамович.
Той купи земята в Кобам, на юг от Лондон, за да построи база, която за времето си бе вероятно най-добрата в световния футбол. Пак той нае най-добрите скаути и специалисти за превръщането на академията на Челси в №1 в Европа. И тя е такава и днес.
Вижте селекциите на Англия до 17, 19 и 21 години. Вижте Висшата лига, колко са юношите на този тим там. Вижте колко играчи под наем дава всеки сезон клубът, някои от които после монетизира с трансфери навън - тоест, освен продуктивна, тази академия е и добър бизнес проект. Всичко това е основата, която положи режимът на Абрамович.
Боели дотук просто излиза на пазара, набелязва играч, плаща огромна сума за него - не в един случай тя е доста над реалната цена - и трупа във визитката си трансфери.
За да балансира все пак донякъде бюджета, започна и да продава, но засега основно към Саудитска Арабия. А там, както знаем, няма бизнес модел. Има един собственик на четирите водещи клуба. Това е Общественият инвестиционен фонд на страната, разбирай - нейното кралско семейство. И добър, стар бизнес партньор на Тод Боели по други линии. Това се налага като уточнение. Но и за това някак не се говори открито...
Челси бе глобен преди дни с 10 милиона евро от УЕФА за финансови нарушения, натрупани в последните 7 години. Преди 2 години изгоря за два трансферни прозореца и не можеше да взима играчи. Това пък дойде заради нерегламентиран трансфер на футболист в юношеска възраст. И укорите към режима на Абрамович по тези казуси са основателни.
А сега си представете какви санкции чакат клуба след 2-3 години, ако продължава така, както действа дотук Боели? Ако, разбира се, се мери с еднакъв стандарт.
И още - 24-има нови играчи за година и пълна подмяна не са цялата информация. Това е пълна подмяна на отбор, който преди 2 години бе европейски шампион. От онзи състав на финала (цялата група, не само титулярите), бяха оставени в клуба само четирима - Кепа, Тиаго Силва, Рийс Джеймс и Бен Чилуел.
Странно, нали? Не подменяш стар, немощен и доказал, че не може да печели отбор. А тим, станал европейски шампион.
А, и един последен детайл. Абрамович взимаше най-добрите играчи на останалите лондонски клубове, а не им продаваше своите, както прави новият режим (Жоржиньо, Хаверц). Ясен знак за разбиране за играта, за ориентация къде си и кой си като статут.
Може би затова английските форуми на феновете на Челси са пълни с доста носталгия към годините, в които собственикът на клуба бе руски евреин. И заради който клубът им бе недолюбван от останалите фенове на другите отбори, откровено мразен дори. Но те си го харесват заради това, в което превърна Челси. А то е гранд, водещ отбор и фактор. При това с фундамент, който позволява устойчиво развитие за десетилетия напред (академията и базата).
На фона на това, което прави Боели днес на трансферния пазар като луд с картечница, онази руска интервенция във футбола ще ни се стори направо свеж полъх.
