"Всеки ден се моля да се завърнем у дома. Мислех, че конфликтът ще приключи по-рано. Войната не може да продължи 20 години. Това е третата, която преживявам в живота си, така че съм убеден, когато казвам, че здравето и мира са двете най-важни неща, които можем да имаме. Децата трябва да се върнат на училище и трябва отново да заживеем нормално", казва Дарио Сърна.
Роден е в хърватското градче Меткович, но вече почти две десетилетия бившият защитник приема Донецк за свой втори дом. Цели 15 години (в периода 2003-2018) беше като стена на десния бек на Шахтьор, носеше и капитанската лента. А сега е директор на клуба с корени от една от най-горещите точки на света в момента.
От години "миньорите" неизменна са в топ 20 на УЕФА по коефициент. Даже и сега можете да ги намерите под номер 19 пред имена като Интер, Наполи, Лион, Бенфика и др.
Ултрамодерен стадион, висок футболен стандарт, дългосрочна стратегия, неизчерпаем финансов ресурс - Шахтьор имаше всичко. Но днес основният му "капитал" е несигурността.
Отборът не е играл на своя "Донбас Арена" от май 2014 г.
50-хилядното бижу, което прие полуфинала на Евро 2012 между Испания и Португалия, и видя победата на Ла Фурия над съседите след изпълнение на дузпи, днес е оглозган от бомбардировките скелет. Зловещ паметник не на футбола, а на войната.
На два пъти стадионът бе разтърсен жестоко. Първият снаряд нанесе сериозни щети по конструкцията и предизвика пожар. Ударната вълна на втория пък отнесе част от покрива.
Боевете започнаха през април 2014-а, когато тежко въоръжени проруски сепаратисти завзеха големи територии в украинския регион Донбас, включително Донецк. Тогава бе създадена и самопровъзгласилата се Донецка народна република (ДНР).
Последният мач на Шахтьор у дома е успехът с 3:1 срещу Иличивец Мариупол на 2 май, който осигурява петата поредна титла на "миньорите". Едва 16-17 хил. - около една трета от капацитета на "Донбас Арена" - посмяват да отидат на стадиона, докато градът се подготвя за война. Два дни по-късно знамето на ДНР се вее над щаба на полицията и по-важните обществени сгради. Месец по-рано пък Русия е анексирала полуостров Крим на юг.
Шахтьор вече не е в безопасност в Донецк. Да остане там ще бъде равносилно на това да признае бунтовниците. А и би било твърде рисковано гостуващите отбори да пресичат милитаризираната зона между ДНР и украинската армия.
От 2014-а до 2016-а "миньорите" домакинстват в Лвов, след което се преместват в Харков. Днес вече са в Киев - на повече от 750 км от дома.
Но дори и далеч от родното място, Шахтьор няма как да избегне конфликта напълно.
През 2017 г. украинска националистическа организация доставя тениски на всички отбори във Висшата лига на Украйна с лозунги във възхвала на ветераните от войната, които да се носят преди началото на двубоите от шампионата. 17 от 18-те отбора ги обличат. Единственото изключение е Шахтьор.
Три години по-рано пък, около събитията в Крим, "миньорите" отказват да облекат фланелки с надпис "Слава на украинската армия" преди мач срещу Карпати Лвов.
Затова не се учудвайте, че въпреки футболната слава, която донесе на Украйна, Шахтьор е най-мразеният отбор в страната. И за съжаление причините за това са много далеч от спортните.
Иначе историята на клуба е като от приказка. Разказ за това как един клуб успява да излезе от сянката на безспорния колос Динамо Киев и да наложи хегемония в украинския футбол.
Шахтьор е основан е през май 1936 г. като Стахановец, наречен на името на известния миньор Алексей Стаханов, който през 1935 г. изкопава само за една смяна 102 тона въглища вместо 7 и слага началото на стахановското движение.
До разпадането на Съветския съюз "миньорите" играят в шампионата на СССР и имат славата на турнирен боец, след като печелят Купата през 1961, 1962, 1980 и 1983 г. Най-доброто представяне в първенството са две втори места през 1975 и 1979 г.
С независимостта на Украйна от Москва през 90-те години на миналия век се ражда националната лига, в която Шахтьор постепенно налага хегемония над столичния Динамо Киев и пише легендата си.
Годините след политическите промени са буйни и смутни.
Президент и благодетел на "миньорите" става мафиотският бос Ахат Хафизович Брагин, чийто възход в подземния свят настъпва след разпадането на съветската империя. Преди това е касапин на пазара в Октябраски район в Калмикия.
На няколко пъти Брагин оцелява при покушения срещу него, но през есента на 1995 г. е убит в бомбен атентат на стария стадион на Шахтьор в Щербаков парк. Запалянковците са в шок, тъй като се опасяват, че дълго време няма да се намери спонсор. Страховете им са напразни.
На сцената излиза милиардерът Ринат Ахметов и към футболния клуб потичат реки от пари.
През 2002 г. Шахтьор назначава първия си чуждестранен треньор - бившия треньор на Христо Стоичков в Парма Невио Скала. Шест месеца по-късно тимът печели първата си шампионска титла на Украйна и еуфорията в региона е огромна.
"Скала донесе нещо, което клубът нямаше преди - разказва бившият капитан на Шахтьор и националния отбор Игор Петров. - Той научи отбора, че може да побеждава Динамо Киев. Разбира се, помагаше и това, че президентът ставаше все по-богат и по-богат през цялото време."
Назначаването на втори чуждестранен треньор, Мирча Луческу през 2004 г., е друг повратен момент от историята на клуба. Румънецът не само блести като тактик, но и слага началото на практиката с привличането на неизвестни бразилски таланти и превръщането им в суперзвезди. Запазена марка на шахтьорци през годините.
За да осъществи плана си, клубът изгражда солидна мрежа от агенти и скаути в Южна Америка.
Първият голям удар е с Жадсон, чийто гол срещу Вердер Бремен през пролетта на 2009 г. осигурява Купата на УЕФА. Той проправя пътя, а години по.късно Дъглас Коща е продаден на Байерн Мюнхен за 30 милиона евро. Украински рекорд през 2015 г. През "Донбас Арена" преминават още фигури като Вилиан, Фернандиньо, Луис Адриано Елано, Фред, Луис Адриано, Едуардо... И още, и още.
С тяхна и с помощта на останалите страхотни играчи от целия свят Шахтьор спечели невероятните 13 титли през новия век.
Но напук на успехите, страната имаше едно наум към клуба.
При европейския триумф през 2009-а, доста преди Крим и последвалите събития, на шампионския парад на "миньорите" бе прочетен поздравителен адрес до клуба и феновете от Виктор Янукович.
"Шахтьор се превърна в символ на Украйна - пише той за радост на възторжените привърженици. - Вярвам, че тази победа отваря пътя към обединението на страната."
Най-близките политически връзки и подкрепа за бившия премиер и президент Янукович винаги са били предимно от рускоговорящите източни и южни части на Украйна. Именно те го крепят по време на политическата му кариера, завършила безславно.
Днес той е осъден на 13 години затвор по обвинение в държавна измяна, след като съдът сметна, че поведението му като държавен глава е създало възможност за анексирането на полуостров Крим от страна на Русия и за конфликта в Източна Украйна.
Проруски настроеният Янукович избяга в Русия през 2014 г. след масови улични протести срещу неговото управление.
И днес името му е мръсна дума за украинците, а прогнозата, че успехите на Шахтьор ще са катализатор на обединението се оказаха илюзия.
Далеч от истината засега е и легендата и бивш капитан на "миньорите" Виктор Звяхинцев, носил фланелката на отбора в три различни десетилетия през миналия век - 60-те, 70-те и 80-те.
"Футболът обединява всички жители на Донецк - казва той преди три години за ВВС. - Това не е някаква непосилна мечта. Вярвам, че в живота си отново ще видим футбол на "Донбас Арена". Старият Шахтьор от съветските времена, това е в съзнанието ми. Точно както Боби Чарлтън никога няма да забрави дните си в Манчестър Юнайтед."
Но днес на хората в Украйна не им е до футбол. Киевските булеварди са задръстени от коли, които с часове се опитват да се измъкнат от столицата. Майки и бащи гледат децата си, след което се поглеждат в очите със свити сърца и се питат: "А сега накъде?".
Въпросът е актуален и за един велик футболен клуб на име Шахтьор Донецк, който навярно ще продължи да съществува, но без име в града си. Или поне няма да е това, с което толкова сме свикнали.
