Представете си сър Алекс Фъргюсън да беше застанал начело на Ливърпул. Звучи ли ви невъзможно?
Точно такъв сценарий обаче се разгърна в Украйна това лято, когато Динамо Киев предприе хазартния ход да назначи Мирча Луческу: истинска треньорска легенда, но и символ на големия враг Шахтьор Донецк.
Феновете и на двата украински гранда не можеха да повярват, когато назначението стана факт на 23 юли. Трудно е да се каже в коя агитка бяха по-гневни - тази на Шахтьор съзря предателство, а ултрасите на Динамо категорично отказаха да приемат Луческу.
"Искаше ни се да повярваме, че това е просто глупава шега, но се оказва, че ръководството на клуба е загубило всякакъв разум, чест и самоуважение. Те се изплюха в лицето на феновете на Динамо и трябва изцяло да осъзнаят последствията", гласеше категоричната позиция на агитката.
Защо Луческу беше разпознат като чак толкова голям враг? Защото той сам си създаде такъв образ през 12-годишния си престой в Шахтьор.
Мисията му беше да свали Динамо Киев от трона на украинския футбол и румънецът я изпълни по категоричен начин. Нажежените отношения между двата клуба датират от времената на Съветския съюз, когато Динамо беше футболният символ на Украйна.
Повечето от съветските републики имаха по един клуб, който беше нещо като национален отбор на страната - Динамо Тбилиси за Грузия, Арарат Ереван за Армения, Нефтчи Баку за Азербайджан, Динамо Минск за Беларус. Украйна разполагаше с няколко тима в елитната дивизия, но Динамо имаше подкрепата на властта и можеше да вземе всеки местен футболист, който поиска.
Останалите украински тимове бяха принудени да съществуват в сянката на Динамо Киев и когато СССР се разпадна, "бяло-сините" продължиха да доминират на местната сцена. Те спечелиха 11 титли между 1993 и 2004, понякога се радваха и на успешни рейдове в Шампионската лига.
Един важен човек обаче беше решен да сложи край на това - милиардерът Ринат Ахметов.
Най-богатият бизнесмен на Украйна стана президент на Шахтьор Донецк през 1996-а и вложи огромни средства, за да превърне клуба в суперсила в страната и сериозно име на европейската сцена. Въпреки финансовите потоци, промяната не се случи веднага, а ключовият фактор беше ангажирането на Мирча Луческу през 2004 г.
Ахметов беше опитвал да доведе румънеца и по-рано, защото Луческу си беше изградил сериозно име не само в родината си, но и в няколко клуба в Италия и Турция.
За един сезон Луческу даже беше начело на Интер, а преди да отиде в Украйна водеше Галатасарай и после Бешикташ. В Шахтьор веднага бяха възнаградени за упоритостта си в преследването на треньора, защото той направи отбора шампион още от първия опит.
В първите 10 години с Луческу, Шахтьор стана 8 пъти шампион и през 2009-а достигна върха си със спечелването на Купата на УЕФА. Клубът претърпя истинска революция и в стила на игра.
Докато Динамо в исторически план обичайно е разчитал на скорост и физическа мощ, в Донецк играеха модерен, атрактивен и комбинативен футбол с бързи пасове и много техника. Това беше възможно заради големия брой бразилски футболисти, открити и привлечени благодарение на великолепна скаутска мрежа, ръководена от самия Луческу.
Радикалната промяна беше факт: Шахтьор Донецк се превърна в настоящето и бъдещето на украинския футбол, Динамо беше грандът от миналото.
За привържениците в Киев това беше твърде горчива хапка за преглъщане.
Мирча Луческу не се колебаеше да подклажда враждата между двата клуба и никак не се прояви като деликатен и смирен победител. Той се опълчваше с всички сили на Динамо, критикуваше ги в пресата при всяка възможност и изглеждаше, че се наслаждава на медийното внимание, което тези му действия предизвикваха.
Луческу твърдеше, че от Киев се ползват с привилегии и създаваше на Шахтьор образа на добрия персонаж, изправен срещу организирани зли сили. Триумфите си треньорът представяше като победи срещу статуквото - макар че беше щедро подкрепен с милионите на Ахметов.
Изключително значим във враждата е и политическият сблъсък. В историята си Шахтьор винаги е бил в много по-тесни връзки с Русия в сравнение с Киев, а напрежението между регионите стана непоносимо след събитията от 2014-а.
Тогава Русия завзе Кримския полуостров и въоръжи бунтовнически групи, които окупираха части от Източна Украйна, където се намира и Донецк. Шахтьор беше принуден да изостави своя град и модерния си стадион, но разбира се, продължи да представлява Донецк, макар и в изгнание.
Сега отборът играе мачовете си в Киев.
Мирча Луческу напусна Шахтьор през лятото на 2016-а в момент, когато възраждащият се Динамо беше взел две поредни титли.
Следващата дестинация на треньора беше Зенит Санкт Петербург, спонсориран от руския енергиен гигант Газпром.
Луческу не се притеснява да взима страна в политическия сблъсък и когато отиде в Русия заяви: "Аклиматизацията ми не е трудна, Русия и Украйна са една и съща страна за мен. Те бяха разделени инцидентно, но за хората от моето поколение те са си части от бившия Съветски съюз".
Доста привърженици на Шахтьор биха се идентифицирали с тези думи, но за феновете на Динамо Киев те бяха напълно неприемливи.
Наставникът прекара само един сезон в Зенит, оказал се катастрофален и пълен с кавги с играчи, шефове, рефери и журналисти. После румънецът не сполучи и когато застана начело на турския национален тим и се провали в квалификациите за Световното първенство и в Лигата на нациите.
Така през февруари 2019-а Мирча Луческу се оказа безработен и тъй като вече беше на 73 г., краят на кариерата му не изглеждаше далеч. Дългогодишният му помощник Александру Спиридон прогнозира завръщане в Украйна, но самият Луческу побърза да охлади ентусиазма на феновете в Донецк: "Шахтьор си има успешен треньор в момента [Пауло Фонсека, който после премина в Рома]. Имах прекрасен период в Донецк и изградих система, която продължава да работи. Няма шанс да се завърна".
Година по-късно той наистина се оказа обратно в Украйна. Но не и в Шахтьор.
"Миньорите" продължаваха с успехите, докато него го нямаше, и добавиха още 4 шампионски титли, а в Динамо се настаняваше отчаянието. "Бяло-сините" бяха сменили няколко неуспешни треньори и собственикът Игор Суркис реши да потърси друг подход със специалист с несъмнен опит и престиж.
Когато узнаха за назначението, ултрасите на Динамо даже призоваха всички служители на клуба, "които все още имат самоуважение", да напуснат.
Изглеждаше, че породеното от протестите напрежение ще сложи край на аферата още преди тя да е започнала, тъй като Луческу поиска да се оттегли само 4 дни след като беше назначен и още преди да е пристигнал в Украйна.
Но Суркис категорично отказа да приеме оставката и в лично писмо към Луческу подчерта: "Емоциите на част от феновете не бива да се превръщат в решаващ фактор за бъдещето на клуба".
Така Мирча Луческу наистина се появи в Киев като треньор на Динамо и немислимото приключение започна.
‘If you can’t succeed with #Lucescu, we’ll have to replace all of you’
— CGTN Sports Scene (@CGTNSportsScene) July 31, 2020
- @DynamoKyiv president presents the 75-year-old former @FCShakhtar coach who has been announced as the new coach of the team.@dynamokyiven pic.twitter.com/xBP4gyne5R
Румънецът побърза да засвидетелства уважение към клубната легенда Валерий Лобановски, когото преди беше критикувал за липсата на успехи зад граница. Луческу занесе цветя на паметника на починалия през 2002 г. наставник.
Още в първия кръг на новото първенство, когато Динамо се изправи срещу Олимпик Донецк при закрити врата, фенове успяха да нахлуят на стадиона и да скандират обиди към Суркис и към новия треньор, въпреки победата с 4:1.
Луческу спечели с 3:1 първия си сериозен тест - мача за Суперкупата на Украйна срещу добре познатия Шахтьор, но протестите не спираха. "Не мисля за ултрасите, а само за футболистите и тяхното представяне", отбиваше атаките той.
Междувременно реши да живее в тренировъчната база, за да избегне всякакъв контакт с феновете. Атмосферата в Динамо все още остава враждебна, тъй като публиката е срещу собствения си клуб. Първото дерби с Шахтьор за първенството се изигра миналата седмица и завърши катастрофално - със загуба с 0:3.
Динамо обаче остава първи в класирането с точка пред големия конкурент.
Дотук Луческу успя и да вкара киевчани в групите на Шампионската лига, макар че беше считан за аутсайдер срещу АЗ Алкмаар в квалификациите. В плейофите беше отстранен Гент, а в групата Динамо има само 1 т. от 3 мача, но се държа много достойно срещу Барселона при загубата с 1:2 на "Камп Ноу".
"Зная, че отношенията ми с феновете на Шахтьор сега са развалени, но исках отново да се чувствам жив. Футболът е моят живот. Стоях си вкъщи една дълга година и много ми липсваше футболът, не можех да откажа такава оферта", обясни Луческу решението си да се хвърли в предизвикателството.
Дотук той опитва да се дистанцира от миналото си, но това е невъзможно в страна, която остава толкова дълбоко разединена. През октомври Луческу стана най-възрастният треньор в историята на Шампионската лига със своите 75 г.
Но той е също и най-мразеният - и ако някак успее да спечели сърцата на феновете на Динамо, това ще е най-великото постижение в 40-годишната му кариера.
