Вече свикнахме случващото се в Челси под ръководството на собствениците от Clearlake Capital да ражда безумия.
В клуба цари хаос и всекидневно се убеждаваме в това - колкото и треньорът Енцо Мареска да настоява, че няма проблем "сините" да притежават над 40 играчи и 15-20 от тях да тренират отделно от основната група.
От вчера Челси отново притежава и Жоао Феликс, макар че е доста спорно дали наистина го искаше обратно и доколко смята да го използва.
Португалецът не показа нищо особено в периода си под наем на "Стамфорд Бридж" в първата половина на 2023 г., но сега беше откупен за 52 млн. евро и получи договор за цели 7 години.
Какво е обяснението за този трансфер и достигна ли Челси върха на абсурда дори по собствените си високи стандарти?
Очевидно от спортна гледна точка такъв ход на ръководството е непонятен и става въпрос единствено за пари.
Сделката е обвързана с продажбата на Конър Галахър в обратната посока - към Атлетико Мадрид.
Първоначално Челси искаше да вземе от "дюшекчиите" не Жоао Феликс, а младия нападател Саму Омородион. Едва след като размяната на Галахър с Омородион пропадна, лондончани се насочиха към стария си познайник Феликс.
Неговият предишен период в Челси произведе само 4 гола в 20 мача, а после клубът логично счете, че той не е показал достатъчно, за да бъде откупен за постоянно.
Трябва ли да повярваме, че сега, след като не успя да се наложи и в Барселона, Феликс е станал достатъчно добър за Челси? Разбира се, че не.
Всичко идва от фикс идеята на английския клуб да продаде Галахър. В нея също няма спортна логика и е продиктувана от факта, че халфът е юноша на Челси и приходите от неговата продажба се считат за чиста печалба във финансовите отчети на клуба.
Челси отчаяно се нуждае да отчете приходи, за да балансира огромните си разходи за трансфери и да влезе във финансовите рамки на Висшата лига.
И макар че парите за Феликс са повече от взетите за Галахър, трансферната сума за португалеца се разпределя в отчетите равномерно през максимално допустимия срок от 5 години, докато 36-те милиона паунда за Галахър директно се прибавят към приходите на Челси за 2024-та.
По груби сметки, това означава, че закупуването на Феликс ще донесе годишен разход от 9 млн. паунда в клубния бюджет, докато продажбата на Галахър носи приход от 36 млн. - и с двата трансфера лондончани излизат на печалба от 27 млн. паунда през настоящата година.
Във време, когато правилата за печалба и устойчивост в Премиър лийг диктуват трансферите на клубовете, такива сметки се оказват достатъчно важни, за да убедят Челси да продаде Галахър - независимо, че той беше капитан през миналия сезон, както и един от най-стабилните играчи на отбора.
Неговият договор изтичаше след година и "сините" рискуваха да го изпуснат без да получат трансферна сума, което допълнително повлия на ситуацията.
Атлетико пък трябваше да се отърве от трансферния си провал Феликс и от голямата му заплата, така че и двата клуба се нуждаеха от такава сделка. Разликата е, че мадридчани получават играч, какъвто наистина искат и от какъвто имат нужда, а треньорът Чоло Симеоне вече е планирал ролята на Галахър в тима си.
При Челси и Феликс е доста съмнително дали нещата стоят така.
Каква може да е мотивацията на самия Жоао Феликс за този трансфер, при положение, че той пристига на място, където цари бъркотия и където не е лесно да си представим какво би било мястото му в състава?
Предвид представянето на играча напоследък, неговите опции в европейските клубове не бяха много.
Феликс е способен на изключителни изпълнения на терена, но си остава твърде непостоянен и така и не успява да оправдае очакванията, които създаде през времето си в Бенфика.
Сега той няма друг избор, освен да обяснява колко е ентусиазиран от завръщането си в Лондон, макар че заварва един още по-раздут и хаотичен състав на Челси.
Мениджърът Мареска така или иначе няма думата при трансферите, а вместо необходимия централен нападател, продължава да получава ефектни и технични, но нискорезултатни играчи в предни позиции.
На хартия Феликс може и да изглежда като обещаваща покупка, а талантът му е безспорен.
Челси взима играч с 41 мача за националния отбор на Португалия, който е само на 24 и преди 5 години струваше 120 млн. паунда, а през миналия сезон играеше в Барселона.
На първо време не звучи толкова зле да вземеш някого с такава визитка за тези пари.
Но да не забравяме, че това е футболист, който отдавна се беше превърнал в проблем за Атлетико и вече веднъж се провали в Челси,
Остава и въпросът на какъв пост ще играе и вместо кого от сегашните титуляри.
Дори да приемем, че до края на месеца Челси ще се отърве от излишните играчи, и дори да не взимаме под внимание продължаващите преговори за Виктор Осимен от Наполи, за позициите в атака ще се борят към 7 състезатели.
Феликс не е точно крило, не е точно нападател, но и не е класически атакуващ халф. Затова е загадка потенциалното му място в схемата на Мареска, и то в конкуренцията на други футболисти, за които са платени много пари.
Коул Палмър стана лидер и голмайстор на тима и неговото титулярно място изглежда задължително по дясното крило.
Засега Мареска залага на Енцо Фернандес като атакуващ халф, а аржентинецът взе и капитанската лента и очевидно трябва да играе - диктуват го и стоте милиона трансферна сума за него.
Зад Фернандес е двойката опорни халфове Ромео Лавиа - Мойсес Кайседо, струвала общо над 150 млн. паунда.
Ако си представим, че Феликс ще играе отляво на атаката, там ще се конкурира с Кристофър Нкунку, Михайло Мудрик и новото попълнение Педро Нето.
Вероятно би могъл да бъде изпробван в някаква роля на фалшива деветка и тогава би изместил Николас Джаксън от състава - но натрапчивото впечатление в последните години е, че Челси се нуждае от типичен голмайстор на тази позиция, а не от доказано неефективния пред гола Феликс.
Показателно е, че при миналия престой на Феликс на "Стамфорд Бридж", той определено имаше проблясъци, но така и не успя да намери точното си място на терена.
И след като не убеди нито в Атлетико, нито в Барселона, вторият престой в Челси изглежда като последен шанс за него да докаже, че е способен да се наложи на топ ниво във водещо първенство.
Разбира се, рано е да го отписваме. Португалецът може да опровергае скептиците и да се окаже трансферен хит, да измести няколко от другите скъпи попълнения на Челси и да сформира някой убийствен тандем с Коул Палмър - единственото наистина перфектно попадение в трансферната политика на Clearlake.
Не е изключено Феликс да успее, а Челси напук на обстоятелствата да се възроди още този сезон.
Но това си остава малко вероятен сценарий. Засега тенденцията подсказва друго - че в Челси не знаят как да оправят кашата, която сами забъркаха, и всеки следващ трансфер изглежда още по-безумен от предишния.
А Жоао Феликс, някогашният голям талант на световния футбол, рискува окончателно да погуби потенциала си в един отбор, в който сякаш нищо не е както трябва.
