Кристиано Роналдо и сър Алекс Фъргюсън дадоха съвместно интервю за клубния канал на Манчестър Юнайтед.
Футболните легенди се върнаха към времената, в които мениджърът привлече младия португалец на "Олд Трафорд" и двамата заедно написаха славна история, донесла купата от Шампионската лига, няколко титли на Англия и първата "Златна топка" за нападателя.
18 години изминаха, откакто Роналдо и сър Алекс се срещнаха за първи път - в един мач между Юнайтед и Спортинг, когато безумно талантливият тийнейджър побърка от финтове отбраната на "червените дяволи".
Днес на 36 години Кристиано отново е звездата на Манчестър Юнайтед, а за завръщането му в отбора през лятото съдейства и великият шотландец.
Двамата запазват огромно уважение един към друг и естествено, имат много какво да разкажат за общия си футболен път.
Ето какво казаха в интервюто за клубната телевизия:
Фъргюсън: Комуникацията в моята професия като мениджър е изключително важна за целия отбор, независимо дали е спрямо играч или човек от персонала. Лидерството и комуникацията стоят наравно. В случая на Кристиано, той дойде при нас още като момче. Беше важно да го накараме да се чувства комфортно.
Роналдо: При пристигането ми не говорех английски. Беше трудно, но комуникацията в началото беше много добра. Хората ми помогнаха много, особено сър Алекс. Опитвах се да уча, беше трудно, най-вече заради неговия шотландски акцент (смее се). Не само той, защото и манчестърският акцент е много различен. Но беше хубаво, защото когато искаш да се учиш, винаги успяваш.
Фъргюсън: Ако си в този свят, в който трябва да показваш лидерски качества, трябва да мислиш и за комуникацията. Трябва да покажеш на хората, че са ценни. Нямаше случай, в който минавам покрай човек от клуба, независимо кой, и не му казвам нещо. "Добро утро", "Как си", "Как са родителите ти", такива неща. Важно е хората да знаят, че ги цениш. Показваш интереса си, това е комуникацията.
Роналдо: Както казва сър Алекс, комуникацията е много важна. Но с това нещо се раждаш, не го учиш. Докато бях в Спортинг, той водеше комуникацията с мен, агента ми и с отбора ми. Показа директно какво мисли и това беше добре.
Когато си 18-годишен и сър Алекс разговаря с теб, вече си сбъднал една мечта. Казваш си "Уау, вероятно ще играя за Манчестър Юнайтед". Помня го много добре и това беше специален ден. Не само заради мача между двата отбора, в който играх силно.
Фъргюсън: За всяко момче, което идва от друга държава, е трудно. Той дойде много млад и известно време майка му беше с него тук. Да дойде семейството ти с теб в такъв момент в друга държава е много важно. Знам, че майка му го беше изпитала след преминаването от Мадейра в Лисабон, но в друга страна с друг език е голяма стъпка за млад човек.
Клубът ни се справи добре тогава. Много добре си спомням, че когато водихме разговорите, исках да впечатля агента му. Казах му, че Кристиано няма да играе във всеки мач, но ако е добър, не мога да го спра. Винаги пускаш в игра най-добрите.
В първия мач от сезона той беше резерва, влезе и беше фантастичен за 30 минути. Публиката веднага го обикна. И ситуацията е такава - пускам ли го титуляр следващия мач или го връщам на пейката? Това е голям проблем.
Роналдо: Представете си живота като 18-годишен. Идваш от Спортинг и играеш със звезди като Гигс, Скоулс, Рой Кийн и Солскяер. Бях нервен, но сър Алекс ми помогна. Викаше ме понякога в офиса си, с преводача, но това няма значение.
Важното бе, че ми казваше неща, които ми помогнаха да израсна като човек и футболист. От ден първи ми помагаше с всичко, което ми каза. Оценявам го много и винаги ще казвам, че ми е като баща във футбола заради всичко, което направи за мен, за семейството ми и особено за клуба.
Фъргюсън: Когато си в мениджърската позиция, това, което опитваш да направиш, е да накараш хората от клуба да повярват в теб. Те разбираха това доверие и станаха лоялни към мен.
Знаеха, че ако има проблем, спокойно могат да дойдат при мен и вратата ми винаги ще е отворена. Чукаш и влизаш с какъвто и да е проблем. С този механизъм играчите разбираха, че могат да ти вярват. Знаеха, че не обичам да губя и че не може нивото на Манчестър Юнайтед да пада.
Роналдо: Всички в клуба знаеха ролята на сър Алекс - в отбора и в треньорския щаб. Затова печелихме не помня вече колко титли. Вярвахме в нашата група и в неговата комуникация. Той беше там, за да е лидерът на отбора и да ни помага да печелим мачове. Помня много добре, че той бе ключът за успехите на Манчестър Юнайтед.
Фъргюсън: Винаги съм усещал, че времето, на което не се наслаждавах, бяха 45-те минути преди началото на мач. Тогава отборът загрява, а аз не правя нищо. Стоя в офиса си и искам мачът вече да започва, но не може. Стоиш си сам и гледаш телевизия, докато те загряват.
Щом започне мачът, всичко е фантастично. (Обръща се към Кристиано): Вярно е, един ден ще станеш треньор и ще видиш.
Роналдо: Трудно е да отлича най-добрия ми момент със сър Алекс. Те са толкова много. Печеленето на трофеи е най-трудното. Това, което пазя в сърцето си не трябва да го казвам, но ще го кажа, защото е страхотна история. Имаше ден, в който баща ми беше в болница и бях много емоционален.
Говорих със сър Алекс и той ми каза: "Кристиано, не се притеснявай. Отиди за два, три дни". Това беше в период с няколко трудни мача, а аз бях ключов играч за отбора. Каза ми "Знам, че ще ни е тежко, защото имаме трудни мачове, но те пускам да видиш баща си".
За мен това беше най-важното. Това е отвъд печеленето на Шампионската лига, Висшата лига, купите и т.н. Винаги съм оценявал сър Алекс, защото винаги спазва обещанията си.
Фъргюсън: Това го научих от опита ми като млад мениджър. Бях на 33 и едно от младите момчета дойде в офиса ми. Беше вторник и той ме пита дали може да почива в петък. Попитах го защо и той отговори, че майка му е починала.
В такъв случай си съкрушен, какво можеш да направиш? Казах му "Разбира се, синко". Оттогава, ако играч дойдеше при мен и ме питаше за почивен ден, веднага отговарях положително.
В случая на Кристиано знаех, че баща му е болен и е в болница. Беше важно да е там. В такива случаи футболният клуб няма значение. Трябва да разберете, че някои неща са по-важни от футболния клуб. Семейството определено е едно от тях. Един играч никога не трябва да поставя клуба пред семейството.
