"Искаме само да не умрем": Коронакризата погреба 146-годишен клуб

Макълсфийлд Таун вече е в историята. След 12 отлагания на делото съдът постанови ликвидацията на клуба, основан през 19 век (1874), заради дълг от 500 хиляди лири.

Краят като че ли беше предизвестен още преди това, но коронакризата сложи кръста. Още през ноември миналата година играчите обявиха стача заради неизплатени заплати, а в двубой за ФА Къп Макълсфийлд излезе с юношите и загуби от седмодивизионния Кингстониън с 0:4.

През следващите шест месеца EFL на три пъти отнемаше точки на клуба за неизплатени заплати и неспазване на споразуменията и сроковете. С отнети 17 от актива, отборът изпадна в пета лига. Феновете го преглътнаха и се готвеха за новия сезон, но повече няма да гледат мач на любимците си, след като Макълсфийлд стана първият клуб, ликвидиран по време на Covid-19.

Пандемията със сигурност повлия за края на Таун, но проблемите му започнаха много по-рано.

"Не може да се каже, че сме жертва само на коронавируса - ​​казва фенът Джон Смарт. - Ние сме жертва на некомпетентността и безпорядъка във футболния клуб."

Запалянковците обвиняват за бедствието иракския собственик Амар Алкади. Той запомна да инвестира в Макълсфийлд през 2003 г. и в началото нещата не бяха никак зле. С течение на времето обаче бизнесменът загуби интерес към отбора и финансовите проблеми се задълбочиха. В крайна сметка се стигна до изпадането на 146-годишния клуб до пета лига.

Алкади поиска 8-седмичен гратисен период, за да продаде клуба на новия собственик Робърт Бенуел. Освен това той предложи да плати част от дълговете и приложи сертификати за платежоспособност, но съдът не сметна, че клубът ще може да изплува финансово.

Както често се случва в такива случаи, феновете започнаха да кроят планове за съживяването на Макълсфийд. Ако това се случи, тогава най-вероятно тимът ще трябва да започне от шеста лига.

Проблемът е, че инвеститорите не виждат смисъл да влагат в отбор на 20-ина километра от Манчестър, в който царуват Юнайтед и Сити.

Кризата с коронавируса също не улеснява нещата, особено за клуб от дъното на английския футбол, в който приходите от билети са основният източник на доходи.

"В условията на нестабилност ще бъде трудно да се намери инвеститор. Бих подкрепил съживяването на клуба, подобно на 99% от нашите фенове - казва Андрю Джаксън, който си купува абонамен през последните седем години. - Убедени сме, че Макълсфийлд Таун е жизнеспособна бизнес възможност, но едва през следващата година, когато зрителите се завърнат по стадионите. Всеки, който иска да инвестира, ще трябва да изчака, за да върне инвестицията си и да започне да печели."

Феновете искат да запазят за евентуалния нов клуб 6-хилядния стадион "Мос Роуз" (открит през 1891 г.), собственост на окръжния съвет на Чешър. Съоръжението обаче вече е обявено за продажба на цена от 500 хиляди лири.

Легендата на клуба Джон Ески, наричан Мистър Макълсфийлд (прекара 30 години в клуба като играч и треньор), съжалява за случилото се. "Прекарах три десетилетия в клуба - страхотни години. Тук витае близо 130-годишна история (говори за стадиона - б.пр.). Тъжно е, съчувствам на феновете ни. Макълсфийл е животът им. "

Между другото, клубът дължи 170 хиляди лири на Ески, който през 2018 г. изведе клуба до промоция в четвърта лига. След него отборът беше воден от Сол Кембъл, но легендата на Тотнъм и Арсенал се задържа само девет месеца.

"Това е наследство. Обществен клуб, семеен клуб, наш клуб - казва бившият служител на Таун Дийн Холмс. -Последното нещо, което искаме, е да го загубим. Трябва да направим всичко, за да запазим това усещане на общност чрез футбола за нашия малък град."

Дано успеят. Защото 146 години история са нещо голямо, без значение колко големи са били успехите. За Макълсфийлд и другите като него успехите не се измерват с трофеи и медали. Успехът за тях е да съществуват.