При толкова много тревоги в съвременния свят и конкретно през тази година, ВАР успява да остане в челото на списъка с нещата, вбесяващи футболния фен.
Дейвид Елъри и Лукас Бруд, съответно технически директор и главен секретар на Международния борд на футболните асоциации (IFAB), също имат от какво да се вбесяват: например от случаите, когато футболният правилник и технологията понасят вината за някое лошо решение, вместо причината да се търси в самото прилагане на ВАР.
Вбесяват ги и внушенията, че променят правилата просто за да съсипят футбола и да развалят забавлението на всички нас.
Подобни обвинения са особено силни в Англия, откъдето IFAB получава най-много въпроси и оплаквания. "Обаждат ни се 20 пъти от Англия за всеки-едно две обаждания от Испания или Германия", признава Бруд.
Повечето въпроси са от медиите, но и не само. "Занимавам се с по над 100 мейла седмично от целия свят, в които изяснявам правилата", обяснява Елъри. "Непропорционално количество от тях касаят Премиър лийг".
Сред гневните въпроси са тези, които чуваме постоянно - кога да се отсъжда игра с ръка? Може ли подмишницата ти да е в засада? Ще се научим ли да обичаме ВАР?
Дейвид Елъри и Лукас Бруд говорят пред The Times в опит да изчистят неяснотите. И евентуално да придвижат дискусията в по-градивна посока.
Кой определя правилата?
Започваме оттам, че именно IFAB е организацията, която отговаря за промените в правилника в световния футбол.
"Може би бивши футболисти, мениджъри и съдии трябва да бъдат замесени във взимането на решения за правилника", каза миналата седмица защитникът на Ливърпул Анди Робъртсън. Подобна теза чухме и от Кевин де Бройне наскоро: анонимни бюрократи съсипват хубавата игра.
Лукас Бруд описва друга картина и разказва за скорошна среща на футболния и техническия съвет на IFAB - където сред 40-те дискутиращи експерти са били Луиш Фиго, Арсен Венгер и Звонимир Бобан. "Не си представяйте, че излизаме от някаква пещера веднъж годишно с каменни таблети, за да променим правилата", обяснява Елъри. "Много по-демократично е, отколкото беше преди 5-6 години".
В съветническите групи са представени футболистите, треньорите, съдиите и световните конфедерации, а тези групи се отчитат пред Генералната асамблея на IFAB от 8 души - четирима от ФИФА и четирима от британските нации.
Какво е правилото за игра с ръка в момента?
Това изглежда най-полемичният въпрос в Англия и най-объркващият. "Вече просто не знам правилата", проплака Де Бройне наскоро, след като гол на Габриел Жезус срещу Тотнъм беше отменен заради неволна игра с ръка на бразилеца.
Миналата година имаше промяна в правилника и стана възможно да бъде отсъдена игра с ръка, дори когато е неволна. Но объркването се дължи и на различните указания за позицията на тялото на играча. Дейвид Елъри приема, че са били погрешни опитите да се въведе едно конкретно и точно определение на играта с ръка.
"Искането на футболния свят беше да има повече яснота по правилото за играта с ръка - но опитът правилото да стане по-ясно беше интерпретиран по различни начини". Елъри признава, че в някои страни са станали твърде строги към играчите относно играта с ръка и че в Англия често са интерпретирали грешно правилото.
"Има някои лиги по света, без да ги назовавам точно кои са, където реферите са твърде строги и буквални. Но футболът не иска това, нито пък това е била целта на правилото".
Елъри казва също, че реферите "губят същината, губят смисъла на правилото". Той смята, че дебатът около ВАР се е засилил заради грешни съдийски решения - те обаче не са били посочени като грешни от хората, които трябва да го направят и такава дебатът се е изместил относно самото правило.
С две думи, Дейвид Елъри вижда проблем в грешки на съдиите, а не в самия правилник.
Но кога в крайна сметка да се наказва играта с ръка?
Елъри обяснява: "Умишлената игра с ръка винаги се санкционира. Второ, ако вкараш гол директно с ръката си, умишлено или не, това също е нарушение. При третия случай - и смятам, че именно той се разглежда твърде буквално, а там съдията трябва да направи преценка - въпросът е дали когато прави контакт с топката, ръката е в естествена позиция. Може ли тази позиция да бъде оправдана от движението на играча в тази фаза от играта? Не искаме футболистите да тичат като пингвини или с ръце в джобовете".
Това обяснение обаче може да доведе до още повече субективност при решенията. Например, играта с ръка, отсъдена срещу Джо Гомес от Ливърпул срещу Манчестър Сити попада дълбоко в сивия спектър на правилника.
"При онова положение, каквото и да беше свирено, половината свят щеше да критикува", смята Елъри. "Като цяло усещането ни е, че след две години опити да бъде по-конкретен и буквален по въпроса, футболният свят би искал малко повече гъвкавост в правилото. Това е предизвикателството - половината треньори искат консистентни решения, другата половина призовават за съобразяване с конкретната ситуация".
"Единственият начин да бъде спрян дебатът е да стане като играта с крак в хокея. Всякакъв контакт е нарушение. Сега футболът иска да има повече преценка от страна на съдията. Подозирам, че в рамките на година същите хора ще критикуват непоследователността".
Какво стана с "безспорна и очевидна грешка"?
Дейвид Елъри сам би задал този въпрос и за отговор ни отвежда към един от основните принципи на ВАР за клубове и съдии: "Въпросът, който ВАР и съдията трябва да си зададат, НЕ е "беше ли вярно решението?", а "беше ли решението очевидна грешка?"
Като очевидна грешка се определя решение, при което "Почти всички (играчи, треньори, медии, фенове) биха се съгласили, че е очевидно грешно (почти без спор и обсъждане). Съдията би променил веднага решението си, ако погледне повторение".
С други думи, не като спорната дузпа, свирена срещу Анди Робъртсън на Брайтън - Ливърпул, която трябваше да бъде гледана множество пъти, за да бъде забелязан минималният контакт.
Съдиите обаче вече се страхуват да не би да са недостатъчно стриктни и това доведе до драматично покачване на броя дузпи - над двойно повече във Висшата лига спрямо миналия сезон. Елъри посочва, че 100% точност е невъзможна, особено при нуждата да се съхрани "естественият ритъм, енергия и емоция на футбола".
ВАР трябва да се завърне към концепцията да се използва само при безспорни и очевидни грешки, но за тази цел е необходима повече увереност на арбитрите.
Винаги ли засадата е въпрос на милиметри?
В нидерландската Ередивизи ВАР измерва засадите с 5-сантиметровите линии, съпоставящи атакуващия играч и последния в защита - но ако тези линии се докоснат, финалното решение пада върху съдиите на терена.
Това оставя известно поле на грешка и една сфера, в която все пак съдиите да вземат крайно решение относно засадата. Избягват се микроскопичните измервания, макар и не всички. Появява се и възможност технологията да показва, че засада няма, но гол да не бъде зачетен, защото страничният съдия вдига флага си.
Работата по автоматизиране на засадите продължава, но междувременно, настояването на ФИФА, което потвърждава и Дейвид Елъри, е за нулева толерантност. Или има засада, или няма.
"Понякога трябва да обясняваме, че това, което искат хората не е постижимо. Да вземем засадите. Това е въпрос на факт, като при головете - или е гол, или не е. Когато поставяш линия, съществуват и решения, при които разликата е един сантиметър. Може би трябва да сме по-добри в начина, по който предаваме това послание".
А повече яснота за феновете на стадиона относно решенията на ВАР?
Елъри смята, че системата ВАР е станала жертва на собствения си успех и е била имплементирана твърде бързо, а комуникацията с феновете на стадиона е бил най-оскъдно разработеният аспект.
"Всички признават, че трябва да се направи повече", посочва той относно начина, по който решенията на ВАР се комуникират с феновете на трибуните.
Работи се и по идеята съдиите по-бързо да получават повече информация от ВАР стаята.
Може ли ВАР да се премахне, или да я приемаме като неизменна част от футбола?
"Мисля, че ако няма ВАР в бъдеще, това ще доведе до протести", смята Елъри.
"Още преди пандемията над 100 държави и турнири я използваха и вярваха, че предимствата ѝ са повече от всичко останало. В крайна сметка футболът е по-справедлив с ВАР. Вече няма да може голям турнир да бъде решен от съдийска грешка, от несъществуваща дузпа, от гол с ръка. Поведението на играчите се е подобрило, много по-малко е тълпенето около съдията. Симулациите също са по-малко".
"Някои казват, че в широк план ВАР помага за изчистване на футбола. Има много по-малко червени картони за инциденти без топка, лошите влизания по-често се наказват, повече дузпи се дават - макар и някои може би малко пресилено".
Докато в Англия се дискутира дали ВАР не се използва твърде често, Елъри посочва, че други страни лобират за повече употреба на системата.
"В света няма съгласие какво се иска от ВАР. В някои страни държат да се използва и за жълти картони, в други - за грешно отсъдени корнери, които водят до гол. Проблемът с ВАР отчасти е в успеха на технологията. Някои искат да се използва още повече".
Ще стигнем ли до момент, в който приемаме напълно ВАР?
В един спорт, който обича да оспорва всичко и всички, Дейвид Елъри знае, че няма как да угодиш на всеки.
"Говорихме с други спортове - NFL, NHL, NBA, много други - и ни казаха, че това е 10-годишен процес, в който хората да се пренастроят", добавя Лукас Бруд.
"Не може всички да са доволни. Но за да ви дам едно число, в Бундеслигата за две години са били коригирани 81 решения, 81 сериозни грешки, съгласни ли сте с тяхното коригиране, или искате да бяха останали според първоначалното отсъждане?"
В крайна сметка хората от IFAB призовават към търпение.
И напомнят за какво беше въведен ВАР: не като панацея, а като инструмент, който да помогне на реферите да избегнат най-големите си гафове. Може би бъдещето на системата зависи от това да не забравяме как и защо тя беше създадена.
