Челси завърши на четвърто място в Премиър лийг през завършилия сезон 2019/20, който беше първи за Франк Лампард начело на тима.
С класирането за Шампионската лига една от основните цели беше изпълнена и след последния мач и комфортната победа с 2:0 над Уулвърхемптън, феновете определено има защо да бъдат обнадеждени.
В предния кръг Челси участва в голям спектакъл, в който загуби с 3:5 от Ливърпул и показа както мощта си в атака, така и крехката отбрана, заради която завършва кампанията на цели 33 т. зад шампиона.
В много отношения Франк Лампард надмина предварителните очаквания и изкара прекрасна година.
Все още пред него стои големият шанс да я завърши с трофей - финалът за ФА Къп срещу Арсенал е в събота.
Но независимо дали спечели купата или не, бившият полузащитник вече се доказа на онези, които смятаха, че му е рано да води голям отбор едва от втората си година като мениджър.
Сега Лампард влиза в следващия сезон по-силен, но и с по-големи амбиции, а за да прогресира неговият Челси, някои основни проблеми трябва да бъдат решени.
Днес се спираме на най-положителните аспекти от работата на Лампард, както и на най-сериозните слабости, които "сините" показаха през кампанията.
На първо място, той успя да сглоби силна сплав от младост и опит
През сезона се говореше предимно за смелостта на Лампард да налага млади играчи, които в повечето случаи оправдаваха доверието му.
Тази своя черта мениджърът демонстрира още в Дарби Каунти миналата кампания и сега я затвърди, а такива като Мейсън Маунт и Рийс Джеймс сграбчиха шанса си и доказаха, че могат да играят на най-високо ниво.
Тами Ейбрахам, Фикайо Томори и още няколко младоци също изиграха важна роля, особено в първата половина на 2019/20.
Но трябва да си дадем сметка, че когато нещата станаха сложни, Лампард се облегна на ветераните и те също не го подведоха.
Франк отказа да пусне Оливие Жиру да си тръгне през януари и французинът стана основният му нападател в края на сезона. Наставникът не спря да се доверява и на Уилиан, въпреки неяснотата с новия му договор, докато Сесар Аспиликуета остана надеждният лидер.
Призивите за революция с младоци не размътиха главата на Лампард, той съхрани мотивацията и формата на опитните футболисти и те дадоха решаващия си принос. Без тях Челси едва ли щеше да стигне дотук.
Сезонът беше меко казано труден, тъй като клубът продаде Еден Азар, титулярният вратар не беше надежден, а Н'Голо Канте беше контузен през половината мачове. Но въпреки това Челси стигна там, докъдето трябваше.
Лампард успя да интегрира многообещаващия Кристиан Пулишич
Американският национал потегли бавно в първия си сезон на "Стамфорд Бридж", но Лампард намери мястото му в състава и особено във финалната фаза от кампанията Пулишич показа защо бяха платени 58 млн. паунда за него.
Той завършва с 10 гола и 10 асистенции и заслугата е колкото негова, толкова и на треньора.
В началото Лампард не използваше Пулишич кой знае колко, което пораждаше безброй въпроси, но наставникът просто даде време на новака да се адаптира към Висшата лига. Да не забравяме, че Пулишич е само на 21 г. и тепърва ще става по-силен.
Челси осъществява обещаваща и навременна селекция
За Лампард трансферното ембарго, което беше наложено на Челси, беше едновременно проклятие и благословия.
В началото то му попречи да направи селекция, но му даде възможността да преоцени играчите, с които Челси разполага и които беше преотстъпил другаде. Освен това, ембаргото вероятно беше сред причините именно Лампард с неговата визия за използване на наличния потенциал да бъде предпочетен на мениджърския пост.
Сигурното е, че откакто през януари Челси отново получи възможност да купува, бяха осъществени важни сделки.
"Сините" отмъкнаха Хаким Зиеш от Аякс и изпревариха някои от най-силните в Европа за подписа на Тимо Вернер.
Това едва ли ще е краят на селекцията, но е повече от обещаващ старт и още отсега Челси изглежда по-силен отбор за предстоящата кампания.
Резултатите обаче не са толкова добри, колкото вероятно изглеждат
Присъствието на Лампард на "Стамфорд Бридж" донесе конкретни позитиви в тактически план, далеч отвъд аурата му на легенда на клуба.
Безкрайните къси пасове при предшественика Маурицио Сари бяха заменени от по-директен и атрактивен стил. Но и най-големите почитатели на Лампард няма как да си затворят очите пред реалността: резултатите на Челси не са кой знае колко добри.
Във Висшата лига бяха регистрирани 12 загуби - с 4 повече от предния сезон. В челната деветка никой не е загубил повече мачове от Челси.
А финалният актив от 66 т. нямаше да е достатъчен за нещо повече от шесто място през миналия сезон. Просто през тази кампания директни конкуренти на "сините" за топ 4 като Тотнъм и Арсенал претърпяха тежки спадове и това улесни Челси.
Лампард не знае най-добрата си единайсеторка
В Челси продължава да няма изчистен оптимален състав и за мениджъра колебанията около титулярите остават доста.
Дори да приемем, че новите попълнения Зиеш и Вернер ще получат места в стартовия състав, не е съвсем сигурно кой ще играе около тях.
Всъщност в нито едно звено няма яснота. Вратарят Кепа разочарова и е вероятно да бъде продаден, а резервата му Кабайеро вече е на 38 години.
Търси се нов ляв бек, а никой от централните защитници не показва категорично, че заслужава да е титуляр.
В халфовата линия Лампард прави непрекъснати ротации, докато в предни позиции Тами Ейбрахам е непостоянен, Калъм Хъдсън-Одой изпадна много назад в приоритетите, а бъдещето на Жиру отново е неясно. Пулишич и Мейсън Маунт пък показаха, че заслужават да играят.
Така след цял един сезон, около стартовите 11 има повече въпроси, отколкото отговори.
Кошмарът са статичните положения
Ако има аспект, в който представянето на Челси е не просто разочароващо, а направо ужасно, това е защитата при статични положения.
Единствено последният в таблицата Норич (12) е инкасирал повече попадения от ъглови удари.
Но и не са само корнерите, Челси е получил общо 14 гола от статични положения. Това е въпрос на отборна работа, на работа в тренировките, и говори за липса на организация. Говори и за невъзможност на треньорите да се справят с проблема.
Затова Лампард е съвсем пряко отговорен. Най-добрите отбори се изграждат върху солидни основи и Челси никога няма да бъде сред тях, докато толкова лесно се пропуква при стандартни ситуации.
Защитата се нуждае от преобразяване
Всеизвестно е, че при повечето неуспешни мачове защитата провали Челси.
Във Висшата лига бяха допуснати 54 гола, повече от всички останали отбори в челната десетка.
В Шампионската лига - 12 гола в 7 мача, включително трите при загубата с 0:3 от Байерн Мюнхен в елиминациите. Реваншът още не се е изиграл, но шансовете на Челси изглеждат нулеви.
Причините за слабата отбрана са доста и очевидно липсва класа на три от четирите поста.
Отдясно Челси има опитния Аспиликуета и многообещаващия Рийс Джеймс, но отляво нито Емерсон, нито Маркос Алонсо дават особени надежди за бъдещето. В центъра на защитата нито един от футболистите не демонстрира постоянство, а това е основно мерило за класата на всеки бранител.
Зад тях Кепа не оправдава факта, че е най-скъпият вратар в историята.
Затова, когато говорим за Челси, логично е да направим паралел с Ливърпул, който вече беше великолепен в атака, но стана завършен отбор едва когато бяха купени Върджил ван Дайк и Алисон Бекер.
По същия начин, Франк Лампард и клубът имат да извървят поне още няколко големи крачки, за да станат претенденти за най-големите трофеи.
