Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Новият герой на Аржентина израсна в апартамент без врати и тоалетна, но в Арсенал спаси семейството си от мизерията

Заради само двата си допуснати гола Емилиано Мартинес бе обявен за вратар №1 на Копа Америка - индивидуален трофей, в допълнение към отборния след победата с 1:0 над Бразилия на финала. Снимка: Getty Images
Заради само двата си допуснати гола Емилиано Мартинес бе обявен за вратар №1 на Копа Америка - индивидуален трофей, в допълнение към отборния след победата с 1:0 над Бразилия на финала.

Емилиано Мартинес блесна в цялата си светлина по време на Копа Америка и се превърна в един от героите за националния отбор на Аржентина. По време на целия турнир "гаучосите" допуснаха едва два гола във вратата си, а в полуфинала срещу Колумбия вратарят на Астън Вила направи цели три спасявания при дузпите.

Затова е още по-изненадващо, че 28-годишният Мартинес записа първия си пълен сезон едва през 2020/21. Това обаче е само черешката на тортата на необичайната му житейска история, която започва в мизерията на крайните квартали на Аржентина, преминава през привличането му от Арсенал като едва 16-годишен и неуспешните му цели шест периода в отдаване под наем, за да се стигне до Астън Вила и титулярното място на вратата на "албиселесте".

Като малък, семейството на Мартинес има сериозни финансови проблеми. Дори храната е кът, а кварталът, в който живеят, прелива от престъпления. В допълнение, в общежитията на Индепендиенте става свидетел как други таланти се наливат с алкохол и взимат наркотици.

Един ден Емилиано заварва баща си да плаче. Не може да плати сметките; цялото семейство не разполага и с пукнат лев. По принцип, Мартинес-старши успява да плаща за ток и газ месец за месец, но в някои моменти дори тази схема не сработва.

Бащата - Алберто, припечелвал парите си, продавайки риба, докато майката - Сузана, работела като камериерка в хотел. Емилиано виждал рядко баща си, тъй като той постоянно работел. Понякога парите от заплатата на Сузана стигали за част от сметките, но ако Алберто се върнел без улов или пари от продадената риба, семейството стояло гладно.

На следващата сутрин Сузана завежда Еми и брат му до автобусната спирка, откъдето децата тръгват за училище, а тя - за работа. За да помогне на семейството си, Сузана взима допълнителни смени и работи по 12 часа на ден. Целта ѝ не е само да сложи храна на масата, но и да изучи децата си, които да имат шанс за по-нормален живот.

На няколко пъти домът им става обект на обири, въпреки че няма кой знае какво за крадене. Апартаментът е от възможно най-скромните, толкова, че липсват вратите на стаите и в него няма самостоятелна тоалетна. При едно от нелегалните нахлувания в дома им крадците убиват кучето на Еми.

Въпреки криминалната атмосфера, Мартинес никога не се е страхувал от града, в който расте - Мар дел Плата, на около 400 км от Буенос Айрес. За първи път се плаши, когато на 12 заминава да живее в общежитието на Индепендиенте. Там става свидетел как негови връстници пият, пушат и употребяват наркотици.

Емилиано е фен на Индепендиенте от малък и дори видяното не може да го отклони от пътя му към постигане на целта си. За първи път живее в място с врати, а клубът му осигурява не само покрив над главата му и храна, но и покрива разходите за екипировката му, включително и футболните обувки, каквито Мартинес обува за първи път в академията.

На 16 Мартинес започва да блести с изявите си за тима на Аржентина до 17 г. на младежката Копа Америка. Когато Емилиано се завръща от турнира, президентът на Индепендиенте Хулио Кампарада го кани на разговор в офиса си. Младият вратар си мисли, че темата на разговора ще бъде предложение за нов и по-добър договор, с който да може да помага повече на семейството си, но бърка.

"Лондонският Арсенал те е забелязал - казва му президентът. - Искат да отидеш на проби." Няколко седмици по-късно идва и офертата от "артилеристите", която е на стойност от 500 хиляди евро.

Майка му и брат му го умоляват да не заминава, но Емилиано отлично знае, че това е шанс да избави семейството си от мизерията. Само бонусът му за подписването с Арсенал се равнява на пет хиляди паунда. С тях може да помогне на баща си да купи нова кола, тъй като неговата е изпрегнала няколко месеца по-рано, а пари за поправката ѝ липсват.

Освен това, със заплатата си в Арсенал ще може да помага за плащане на сметките, а впоследствие и за намирането на по-добър дом за родителите си.

В Лондон на Маринес не му провървява с футбола, но е спасен от любовта

Престоят на Емилиано в Лондон е изпълнен с проблеми, а неприятностите започват още с кацането му. Заради проблеми с паспорта си вратарят не успява да запише нито мач за Арсенал в продължение на цели две години. Животът му в този период преминава изключително самотно и се ограничава до ходене на тренировки и връщането му в малкия апартамент, където често плаче от самота.

Успява да намери утеха в малък ресторант в близост до апартамента си. В него Мартинес намира сънародници аржентинци, с които успява да пресъздаде домашната атмосфера.

Но денят му продължава да върви по същия начин: вкъщи - автобусната спирка - клубната база - автобусната спирка - вкъщи. Но един ден, докато чака автобуса, забелязва красиво момиче, което, също като него, чака на спирката всеки ден. Еми събира кураж и успява да я покани на среща в любимия си ресторант. Впоследствие разбира, че това е дъщерята на собственика.

Седем години по-късно Емилиано и Мандиня се женят.

Благодарение на момичето, Емилиано започва да се адаптира по-добре. Помага му да научи английски, а заради бързия си прогрес в уроците дори получава бонус от 20 хиляди паунда от Арсенал.

Въпреки това, Мартинес не успява да си спечели място при "артилеристите". 2012 година е началото на неспирните му периоди под наем. Аржентинецът е пращан в Оксфорд, Шефилд Уензди, Родъръм, Уулвърхемптън, Хетафе, Рединг. Всеки път Еми тръгва с надежда, че шансът ще му се усмихне и ще заиграе някъде редовно, но краят винаги е разочароващ.

Арсен Венгер уверява вратаря, че има място за него в Арсенал. "Венгер ме отгледа от 16-годишна възраст. Имах му голямо доверие, а и той вярваше в мен", споделя Мартинес.

Но времето минава и Еми продължава да остава извън състава. При завръщането си от наема в Рединг, Мартинес обявява пред шефовете, че повече няма да се съгласи на период под наем, и им поставя ултиматум - или ще получи истински шанс, или ще си тръгне. Така Унай Емери започна да го пуска по-често, а Мартинес се превърна в претендент за мястото на Бернд Лено.

Снимка: Getty Images

Когато германският страж се контузи в края на сезон 2019/20, дойде времето на Мартинес. След десет години на мъки, аржентинецът най-накрая получи своя шанс. Така, на 1 август 2020-а Мартинес пази на вратата на Арсенал при спечелването на ФА Къп, когато на финала бе победен Челси. След последния съдийски сигнал Еми не успя да сдържи сълзите си и сигурно си е мислил, че това ще го бетонира като сигурния №1 на "артилеристите".

По-малко от месец след това Емилиано спечели и втория си трофей с Арсенал, побеждавайки Ливърпул за Суперкупата на Англия след изпълнение на дузпи. Но това се оказа последният му мач за "топчиите".

След победите над Челси и Ливърпул Мартинес иска гаранция от мениджъра Микел Артета, че ще бъде титулярният вратар и през новия сезон. Не получава такава гаранция, заради което решава да напусне "Емирейтс" и да си намери нов отбор, акостирайки в Астън Вила.

Още в първия си мач за бирмингамци Мартинес показа класата си. Аржентинецът спаси дузпа, помогна на Вила да стартира кампанията във Висшата лига с победа над Шефилд Юнайтед и си спечели наградата за играч на мача. Впоследствие завладя и сърцата на феновете, а няколко мача по-късно споделя на съпругата си, че отново се е влюбил във футбола.

Снимка: Getty Images

На 28-годишна възраст Емилиано Мартинес най-накрая записа първия си пълен сезон във Висшата лига, изигравайки 38 мача, в които запази цели 15 сухи мрежи. Най-накрая осъществи мечтата си - да има пълната вяра и подкрепа на клуба си. Но имаше още една цел за постигане - да стане титуляр и за националния отбор на Аржентина - нещо, което стражът си обещава още като дете.

През юни Мартинес осъществява и тази мечта, започвайки като титуляр в световната квалификация срещу Чили. В следващия му мач - срещу Колумбия, обаче е заменен след само 40 минути игра след контузия и съмнения за сътресение.

Това обаче не му попречи да бъде безспорният №1 на Аржентина за Копа Америка, където допусна само два гола по време на целия турнир. Успя да спаси три дузпи на полуфиналите срещу Колумбия, след което запази вратата си суха и във финала срещу домакина Бразилия.

В края на двубоя баща му също плачеше на трибуните, а Еми крещеше към него: "Татко, това е за теб. Наслади му се!"

"Нямам думи да опиша какво чувствам в този момент - коментира Мартинес след триумфа във финала. - Мечтая за това от дете. Само на 16 започнах да преследвам тази мечта и отидох в Арсенал. След дълги години на усърден труд знаех, че успехите ще дойдат все някога.

Това е "Маракана". Искахме да спечелим този трофей заради най-добрия футболист в света. Исках да постигнем тази победа повече заради него отколкото заради себе си."

Снимка: Getty Images

По време на Копа Америка Еми стана баща за втори път, на момиченце.

"Искам да посветя този момент на семейството си - каза още той. - Трябваше да преодолея много неща в живота си и малко хора вярваха в мен, но всичко това вече е история. Успяхме!

Поздравявам всички аржентинци - бедни или богати. Най-накрая те имат право да се усмихват. Донесохме щастие на всички. Чувствам се повече аржентинец откогато и да било."

 

Най-четените