Да похарчиш 250 млн. паунда за селекция според желанията на един мениджър и почти веднага да го уволниш - това е дефиниция за лудост.
Но в Челси постъпиха именно така при уволнението на Томас Тухел.
Преобладаващото мнение след случилото се с германеца е, че решението е прибързано - но доколко проблемът е в резултатите и какви са останалите мотиви зад този ход?
Спекулациите в британските медии са многобройни, а намирането на логика в точния момент на уволнението е трудно - Челси безспорно започна слабо сезона, но от него бяха изминали само 7 мача.
От една страна, изглеждаше, че на мениджъра не му харесва новата му разширена роля, която го натовари с отговорности и в селекционния процес.
Той не е възможно най-добрият комуникатор и предпочита да върши чисто треньорската работа и да развива отбора - преходът при новите собственици и липсата на спортен директор обаче го поставиха в непозната позиция.
Същевременно, явно разбирателството с боса Тод Боели не е било на ниво и Тухел не е бил съгласен с някои решения - като например раздялата с Ромелу Лукаку преди привличането на заместник. В крайна сметка клубът подписа с Пиер-Емерик Обамеянг в последните часове от трансферния прозорец.
Не е тайна, че Обамеянг беше желание лично на Тухел и изглежда Боели до последно действаше по волята на наставника. Но Обамеянг изигра по-малко от час с екипа на Челси преди мениджърът да бъде изпъден.
Дебютът на габонеца при загубата с 0:1 от Динамо Загреб в Шампионската лига се оказа бенефис за Тухел, но излезе информация, че съдбата на наставника е била решена още преди този двубой.
А причините не са нито само в резултатите, нито в отношенията между треньор и собственик - говори се, че Тухел е загубил и съблекалнята, заради което е паднало нивото на някои от звездите в състава.
Роля е изиграл и неслучилият се трансфер на Кристиано Роналдо, породил сериозно противоречие между Боели и Тухел.
Американският собственик е бил нетърпелив да направи знаков трансфер и е бил изкушен, когато агентът Жорже Мендеш му е предложил португалската суперзвезда. Тухел обаче няколко пъти е казал "не" на възможността да работи с Кристиано и е бил изнервен от необходимостта да разяснява причините за нежеланието си.
Така след първите си 100 дни, новото ръководство не е било убедено, че Тухел е дългосрочното решение за клуба и че е готов да се посвети изцяло на Челси по начина, по който те очакват от него.
Той пък неведнъж повтори колко е разочарован, че техническият съветник Петър Чех напусна след смяната на собствеността.
Проблемите на Тухел с играчите са се засилили след слабото начало на кампанията - "сините" не бяха убедителни дори в мачовете, които печелеха, а футболистите неведнъж са били изненадани неприятно от избора на титулярен състав.
В съблекалнята е имало недоволство от някои от пренебрегнатите, на други не им е харесвало, че трябва да играят на непривични постове.
През цялото време мениджърът така и не наложи едно постоянно трио в атаката и залагаше на постоянни ротации, а скъпи покупки като Хаким Зиеш и Кристиан Пулишич взеха да се оглеждат за други отбори, защото разбраха, че нямат шанс да играят редовно.
Не бива да се пропуска и неприятната равносметка за развитието на отбора при Тухел в дългосрочен план.
Германецът спечели Шампионската лига само няколко месеца след назначението си, но впоследствие настъпи постепенен спад в представянето.
Солидната защита, на която се основаваха началните успехи на Тухел, ставаше все по-пропусклива. Това не попречи на Челси да достигне финалите на ФА Къп и Карабао къп през миналия сезон. Отборът беше много близо до трофеите, но загуби злощастно финалите от Ливърпул след дузпи.
Така или иначе, всичко това вече е в миналото. Новият треньор Греъм Потър беше уреден почти веднага, но напрежението няма да е само върху него, но и върху Тод Боели.
Томас Тухел беше популярен сред привържениците, направи отлично впечатление и в трудния период около напускането на предишния собственик Роман Абрамович. Публиката ще го запомни с добро.
Ако Челси не тръгне рязко нагоре под ръководството на Потър, със сигурност основните обвинения ще бъдат стоварени върху Боели и целия му екип.
Ръководителите трябва да докажат, че са способни не само да сменят треньорите подобно на Абрамович, но и да постигат неговите успехи.
