Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Перфектното дуо? Между Рууни и сър Алекс скандалите бяха повече от победите

Уейн и Фърги на "Олд Трафорд": Големи проблеми и още по-големи успехи. Може би двамата просто бяха твърде еднакви, за да се спогодят Снимка: Getty Images
Уейн и Фърги на "Олд Трафорд": Големи проблеми и още по-големи успехи. Може би двамата просто бяха твърде еднакви, за да се спогодят

Трудно ще се сетите за по-дълготрайно и успешно дуо между играч и треньор във Висшата лига.

Но отношенията между сър Алекс Фъргюсън и Уейн Рууни не бяха никак гладки. Всъщност при тях негативизмът често взимаше връх над всичко положително.

Двамата заедно спечелиха 12 големи трофея на "Олд Трафорд", включително Шампионската лига и пет пъти титлата във Висшата лига, а именно шотландецът превърна Рууни от ливърпулски тийнейджър в легенда и голмайстор №1 на Юнайтед и Англия.

Но работата им заедно означаваше и сблъсък на големи егота, произвеждали не един и два скандала и неразбирателства. Общуването между тях беше определяно като "неловко" и "необичайно", но въпреки това продължи 9 години между 2004 и 2013-а. И донесе на Юнайтед толкова, толкова много.

През цялото време успехите прикриваха повечето препирни, в няколко случая обаче сблъсъкът между сър Алекс и Уейн излизаше и на повърхността.

Мениджърът отмъкна суперталанта от Евертън за рекордна тогава сума за клуба в размер на 30 млн. паунда. Беше като в приказка, най-големият клуб в Англия привличаше златното момче на страната от Евро 2004. Само че Фърги виждаше не само футболните качества, но и невероятния характер на младока.

Съра виждаше как футболистите започват да се фокусират повече върху спонсорските сделки, модните прически и приятелките супермодели, докато Рууни беше изключение от тази тенденция.

В негово лице Юнайтед имаше младеж с огромен потенциал, който поставяше футбола над всичко и се налагаше треньорите да го отвеждат почти насила от тренировъчното игрище на "Олд Трафорд".

Тогава някои слухове гласяха, че Фърги вижда много от самия себе си в 18-годишния нападател. Но именно общите им черти бяха част от проблема.

Рууни често третираше славния си мениджър като равен и не се притесняваше да му казва в очите какво мисли за решенията му. Това даже не беше конкретно личен проблем между двамата, а просто част от характера на Уейн.

Става въпрос за същото храбро хлапе, което спретна номер на респектиращия капитан Рой Кийн преди първото си гостуване с Юнайтед. Тогава Рууни смени канала на телевизора и вместо любимата на Кийн ръгби лига, пусна риалити шоуто X Factor. А после скри дистанционното.

Дуелите на Уейн с Фъргюсън бяха не само страстни, но и доста чести.

Бившият бранител на отбора Ричи де Лает разказа пред The Athletic, че Рууни е негодувал пред Фърги и целия отбор на полувремето, ако не му е хареса някое тактическо решение.

Самият нападател призна, че конфликтите са се случвали често. "Помня, че още като хлапе се карах с него всеки път на полувремето. Постоянно", разказа той пред Guardian тази година. "Мислех си "Защо постоянно атакува мен? Някои други играчи са много по-зле". Но като узрееш разбираш защо го прави. Например ме нападаше, защото дриблирам, което правех много рядко".

В своята автобиография Фъргюсън също се спира на неразбирателствата с една от най-големите звезди, които е тренирал на "Олд Трафорд".

"Признавам, че няколко пъти съм го навиквал. Той се гневеше в съблекалнята, когато критикувах конкретно него. Очите му пламтяха така, все едно искаше да ми удари един и да ме нокаутира. Но на следващия ден вече се извиняваше. Когато гневът утихнеше, той осъзнаваше, че съм бил прав - защото винаги бях прав, както му казвах, за да го дразня".

Тези "навиквания" на мениджъра срещу Рууни също не бяха персонална атака, поне не с негативна цел. Шотландецът знаеше какъв потенциал притежава неговият играч и правеше всичко възможно Уейн да го оползотвори напълно.

Въпреки дразненето и постоянните критики зад кулисите, пред медиите Фъргюсън винаги беше готов да защити златното си момче при някой скандал. Сред примерите е известната му тирада, "украсена" с ругатни, в защита на Рууни, когато играчът беше застрашен от три мача наказание за избухване срещу Тал Бен Хаим от Болтън.

Но това не заглади отношенията им в съблекалнята, където нападателят се чувстваше длъжен да взима отношение и относно трансферната политика.

През лятото на 2009 г. Манчестър Юнайтед продаде Кристиано Роналдо за рекордните 80 млн. паунда, а другата звезда в нападението Карлос Тевес смени Юнайтед с Манчестър Сити. 

Клубът замени двамата с младоците Габриел Обертан и Маме Бирам Диуф и макар че Антонио Валенсия и Майкъл Оуен пристигнаха вече с изградена репутация, Рууни не беше убеден в амбицията на "червените дяволи".

През следващата година Юнайтед привлече Хавиер Ернандес, португалския новак Бебе и Крис Смолинг, докато Дани Уелбек получи шанс в първия тим, но Рууни отново не беше впечатлен.

"Бях съсипан, когато Роналдо си тръгна. Отидох да се видя с Алекс Фъргюсън и го питах "Какво става? Продадохме Тевес, продадохме Роналдо, кой ще дойде?" Без да звучи неуважително, бяхме купили Смолинг без да знаем дали е достатъчно добър. Ако трябваше да се посветя на клуба за още пет години, не исках да чакам и да участвам в това Алекс Фъргюсън тепърва да гради отбор за пет години напред", разказа Уейн пред Sky Sports.

Отговорът на Фърги? 

"Казах му, че не е негова работа. Обясних му, че неговата работа е да играе, моята е да подбера точния отбор. И до момента аз си я вършех както трябва".

Недоволството на Рууни стигна връхна точка през 2010 г., когато той поиска да бъде продаден и го обясни с липса на амбиция от страна на клуба. Това се случи само няколко седмици след затварянето на летния трансферен прозорец и беше един от двата случая, в които звездата отправи към мениджъра директна заявка за напускане.

Тогава Фъргюсън успя да убеди Рууни да остане и отново беше прав.

Юнайтед взе титлата в края на сезона и достигна финала в Шампионската лига, но пукнатините в отношенията между двамата вече проличаваха и извън клуба.

Напрежението помежду им продължи до самото пенсиониране на Фърги.

Шотландецът остави Рууни извън състава в последния домакински шампионатен мач в своята кариера и след срещата хвърли бомбата: английският голаджия отново беше поискал да напусне.

Самият Уейн потвърди, че първата му заявка за трансфер е била резултат от разочарованието от слабата му форма и провала на Световното първенство с Англия. Но втората, според The Athletic, е дошла заради възхода на Робин ван Перси като новото златно момче за сметка на оставащия в сянка Рууни.

Наследникът на Фърги Дейвид Мойс направи необходимото, за да задържи Уейн.

Мойс намекна, че недоволството на играча е било причинено от начина, по който Фъргюсън го е третирал, а не от нещо друго в Юнайтед.

Пенсионирането на ненадминатия мениджър сложи край на професионалните отношения с Рууни, но няма вид връзката им да се е подобрила.

И двамата вече не са в съблекалнята на Манчестър Юнайтед, но не са забравили миналото.

В последните дни Рууни се върна към двата финала в Шампионската лига срещу Барселона през 2009 и 2011 г. и разкритикува тактиката на треньора.

"Червените дяволи" бяха повалени и двата пъти от най-силната Барса в историята, като не успяха да се противопоставят на Меси, Шави, Иниеста и компания. Дали това са били изключенията, в които Рууни е имал право, а мениджърът е грешал?

Рио Фърдинанд също се изказа против "арогантния" подход на боса срещу суперотбора, който имаше за съперник на европейските финали.

Но в коментарите на Рууни няма как да не видим същата непримиримост към решенията на Фърги, която той проявяваше още като неопитен талант.

Явно някои неща наистина не се променят. 

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените