Няма как представянето на Челси да не бъде наблюдавано под лупа през този сезон и няма как очакванията да не са неприлично високи, а критиките - безмилостни.
Защото на "Стамфорд Бридж" направиха най-мащабната си селекция от много години насам и убедително оглавяват класацията по харчове за нови футболисти през този трансферен прозорец.
Никой клуб в Европа и света не се доближава до пръснатите от Роман Абрамович над 240 млн. паунда за попълнения, а целта може да бъде само една. Челси отново трябва да се превърне в кандидат за големите трофеи, и то бързо.
Проблемът за мениджъра Франк Лампард е, че ако с такава селекция се окаже неспособен да сглоби отбор, който се бори за титлата в Англия, ще се наложи да понесе цялата вина.
Настоящият трансферен прозорец напомня на онзи през лятото на 2003 г., когато новият руски собственик пое Челси. Тогава беше важно клубът да се заяви като сериозен играч на трансферния пазар и милиардерът развърза кесията, за да привлече 13 нови играчи за почти 120 млн. паунда.
Инвестицията не само трансформира клуба, но и промени облика на английския футбол в дългосрочен план.
Ефектът обаче не беше мигновен: в онзи сезон Челси остана без трофей, завърши втори във Висшата лига и отпадна на полуфинал в Шампионската лига. Основите бяха положени и "сините" щяха да се издигнат до съвсем друго ниво, но започнаха да вдигат купите от следващата кампания, когато на треньорската скамейка седна Жозе Моуриньо.
16 трофея по-късно, включително пет титли на Англия и една спечелена Шампионска лига, Челси отново зашеметява цяла Европа с трансферния си бизнес и този път привлече в редиците си германските национали Кай Хаверц и Тимо Вернер плюс крилото Хаким Зиеш, за да подсили и без това впечатляващото си нападение.
Многообещаващият Бен Чилуел и опитният и доказал класата си Тиаго Силва имат задачата да подобрят най-проблемното звено в редиците на Лампард - защитата. Клубът взе мерки и за гафовете на вратаря Кепа и купи Едуард Менди от Рен за 22 млн.
Дойде обаче времето Челси да впечатлява не само с трансфери, но и с футбол. А след първите мачове от новия сезон, на "Стамфорд Бридж" не се забелязва кой знае какъв прогрес спрямо миналата кампания.
Тъкмо напротив, стари проблеми станаха причина за посредствен старт с 4 т. от първите три шампионатни мача и отпадане от Купата на лигата след 1:1 срещу градския съперник Тотнъм и загуба при дузпите.
Играта на отбора не е на ниво и мениджърът вече призна, че футболистите още са в "предсезонен режим" след само една седмица подготовка между сезоните.
Освен бъркотията във футболния календар покрай коронавируса, другите очевидни оправдания за Лампард са необходимото време за адаптация на новите и вълната от контузии.
Хаким Зиеш все още не е дебютирал заради травма, Кристиан Пулишич също не е изиграл и минута, а от него се очаква много този сезон.
Във вторник Вернер вкара първия си гол за тима, но по-късно получи схващане, докато Кай Хаверц блесна с хеттрик срещу Барнзли, но в останалите срещи определено разочарова.
На попълненията очевидно ще им трябват поне няколко месеца, за да се интегрират и дотогава предстоят тежки моменти, в които Лампард ще се опитва да заличи в движение недостатъците, измъчващи Челси още от миналия сезон.
На първо място са главоболията в защита, където класата и сработеността не достигат. Хаотичното 3:3 срещу Уест Бромич определено не беше от мачовете, които феновете на Челси искат да виждат.
"Сините" гостуваха на отбор, сочен за сигурен изпадащ и даже за фаворит за последното място в класирането, но допуснаха три гола още през първото полувреме. Тиаго Силва дебютира във Висшата лига директно с капитанската лента на ръката си, направи елементарна грешка за втория гол и получи множество подигравки.
Неизбежно беше и допускането на гол от статично положение. Този аспект се превърна в ахилесова пета на отбора и миналата кампания бяха инкасирани цели 14 попадения след статични положения.
Защитата беше допуснала общо 54 гола във Висшата лига, повече от всеки друг отбор от първите 10 в класирането и сега тенденцията се запазва с 6 пуснати гола за 3 мача в лигата.
Пред Лампард не се вижда очевидно решение, тъй като 36-годишният Тиаго Силва вече показа, че няма да се адаптира лесно към английския футбол, а останалите централни защитници не са особено надеждни. Очаква се и напускането на Антонио Рюдигер.
Проблемите карат мениджъра постоянно да променя състава на защитната си четворка, но без да намери оптималния вариант. Подобна е ротацията и в халфовата линия, където вариантите са много, но вярното решение още не е налице.
Въпросът кой да заеме местата пред защитата остава висящ, като срещу Тотнъм там бяха поставени Матео Ковачич и Жоржиньо, но не задоволиха с представянето си.
Изглежда Лампард предпочита да не използва Н'Голо Канте на този пост, но идеалното място на френския национал в схемата също остава неизяснено и за момента един от най-качествените футболисти на Челси не разгръща пълния си потенциал.
На пръв поглед вероятно изглежда, че "сините" разполагат с твърде много футболисти с амбиции да са на терена, които ще бъдат разочаровани, ако не играят достатъчно - но всъщност наличието на широк състав може да се окаже най-голямото предимство на Лампард.
То ще му даде възможност да налага постепенно новите играчи и да им даде време да свикнат с Висшата лига - точно както направи с Пулишич миналия сезон. Ако мениджърът успее да запази хармонията в съблекалнята и да вкара във форма скъпите си придобивки, може да положи стабилни основи през тази кампания.
Така се случи през 2003/04, за да дойдат големите успехи година по-късно, но да не забравяме каква беше голямата разлика: тогава се мина през треньорска смяна. Клаудио Раниери изигра своята роля, но Моуриньо превърна отбора в шампион.
И големият въпрос е дали нещо такова ще се окаже необходимо и сега.
