Собственикът и президент на швейцарския Сион Кристиан Константин отново е в стихията си през последните дни.
Неговата ексцентричност отдавна не е новина (за 20 години е сменил над 40 треньори), но тази седмица той стигна и по-далеч, като се самообяви за новия треньор на тима.
В Сион определено никак не е скучно напоследък. Отборът е раздиран от скандали, а самият факт, че там играе Марио Балотели прави ситуацията още по-взривоопасна. Покрай кризата в тима, преди няколко дни ултраси на Сион запалиха екип на Балотели на трибуните и му посветиха банер с надпис: "Изпоти се или се махай".
Причината е, че италианският нападател не изневерява на стила си и не си дава много зор на терена, а от октомври не е вкарвал гол от игра.
Защо обаче босът Кристиан Константин смята, че може да реши кризата като седне на треньорската скамейка?
Всъщност не бива да се изненадваме, защото той и преди го е правил и даже липсата на треньорски лиценз не го е спирала.
Сион е предпоследен в швейцарския елит, с равни точки с последния, няма победа вече 12 поредни мача, и през уикенда отнесе 0:4 от Сен Гален.
Резултатът даже може да се счете за известен прогрес в сравнение със съсипващото 2:7 срещу същия съперник през ноември, но Константин не се трогна и уволни треньора Фабио Селестини.
Президентът обяви, че става треньор и ангажиментът му ще продължи поне седмица, в която Сион има два мача срещу Лугано - за Купата на Швейцария и за първенството. Първият от тях вече мина и отборът загуби с 0:3, така че президентът-треньор не успя да донесе някаква мигновена промяна.
Предвид лошата слава на самия него и на тима му, намирането на нов наставник няма да е лесна задача. И Константин може би ще трябва да се задържи на поста.
66-годишният швейцарец е в архитектурния бизнес и оттам идва богатството му, но все пак има връзка с футбола, тъй като някога е играл като вратар, макар и на ниско ниво.
Като клубен собственик той показва повече амбиции, отколкото като футболист, и придобива Сион през 1992 г. Същата година тимът става шампион на Швейцария, пет години по-късно взима нова титла, а в същия период печели три пъти и купата на страната - така че успехи в първия период на Константин не липсват.
Но извършените цели 130 трансфера по същото време се отразяват на финансите и когато босът напуска през 1998-а, той оставя клуба с дългове от 13.4 млн. франка. Сион така и не успява да се възстанови и за малко да фалира, междувременно изпада до трета дивизия.
През 2003 г. Кристиан Константин се завръща на бял кон, за да спаси клуба от фалит, инвестира много пари в него, връща го в елита и още четири пъти взима Купата на Швейцария.
Характерът на собственика обаче не се променя и той продължава да произвежда скандал след скандал.
Към края на 2008-а Константин за пръв път решава да се провъзгласи за треньор. Когато от федерацията му посочват, че не притежава нужния лиценз, той отговаря, че не му е нужен, тъй като истинският треньор Ули Щилике просто се е разболял и затова отсъства.
"Пратих го вкъщи, защото дойде в раздърпан вид и имаше неприятна миризма", невъзмутимо обяснява шефът.
Самият Щилике е шокиран от тези твърдения и заявява, че отказва да работи в "странна атмосфера и при намеси на президента в треньорската работа". Германецът обаче би трябвало предварително да е подготвен какво го чака, защото собственикът е уволнил 8 наставници в предните две години.
В първия си треньорски период Константин така и не записва мач начело на отбора, но няколко месеца по-късно пак се самоназначава и извежда Сион в полуфинал за Купата, в който побеждава Люцерн с 5:3.
През следващите години президентът води Сион в още три мача и в тях записва две победи и една загуба. Така че дори след поражението от Лугано тази седмица, балансът му на скамейката остава положителен.
Един от известните куриози, в които е замесен Константин, е от 1997-а, когато той проявява необикновена наблюдателност при едно гостуване на Спартак Москва за Купата на УЕФА. Босът забелязва, че едната врата е с грешен размер и кара официалните лица да я измерят.
Оказва се, че е прав и успява да издейства преиграване на мача, в което обаче руснаците побеждават с 5:1.
Далеч по-неприятен е случаят от 2011-та, когато Сион е изхвърлен от евротурнирите, а от първенството са му отнети цели 36 точки.
Причината е, че клубът не се съобразява с трансферно ембарго и привлича шестима нови играчи, които участват при отстраняването на Селтик в Лига Европа.
Когато нарушението става известно, следва дисквалификация от турнира, а в шампионата на Швейцария санкцията е 36 точки - по три за всеки от 12-те мача, в които са играли шестимата неправомерно картотекирани.
До трансферното ембарго се стига заради нелегалното привличане на египетския вратар Есам Ел Хадари три години по-рано.
Оказва се, че стражът (по-късно превърнал се в най-възрастния играч в историята на световните първенства) не е прекратил договора си с предишния си клуб Ал Ахли. Неговите права са спрени за 4 месеца, Ал Ахли получава компенсация, а Сион е наказан със забрана за трансфери.
Но с това проблемите с Ел Хадари не свършват. През ноември 2008-а, когато Кристиан Константин за пръв път се пробва като треньор, феновете изразяват негодуванието си срещу вратаря и започва да го освиркват.
Константин реагира сурово и затваря северната трибуна на стадиона, където се подвизават ултрасите на Сион. Целта е те да претърпят унижението да се преместят в сектора за гости.
"Щом феновете искат да обединят сили с нашите опоненти, ще ги пратя на правилното място", отсича собственикът.
Заради опасения от фенски сблъсъци, Константин се отказва от тази своя идея, но покрай случая няколко организации на привържениците оттеглят подкрепата си за два мача в знак на протест и обявяват: "Бъдещето на клуба трябва да е без Константин, ако искаме да запазим нашата идентичност и нашите ценности".
Отговорът на боса е категоричен: "Ако се откажа, скоро клубът отново ще е в трета дивизия".
Проявите на агресия от страна на Константин не са рядкост и той отнася наказание от 14 месеца за физическа саморазправа с телевизионен анализатор.
Случаят е от 2017-а, когато собственикът поваля и шамаросва край тъчлинията специалиста Ролф Фрингер, бивш треньор на националния тим. Причината е, че Фрингер не пести критиките си към Константин и определя стила му на ръководене като ненормален.
"Сритах му задника. Трябва да спре да критикува лично мен. Може да критикува клуба или каквото си иска, но не точно мен", обяснява Константин.
Швейцарската федерация го глобява със 100 хил. франка и го изхвърля за 14 месеца от стадионите, въпреки заканите и протестите му.
В края на годината двамата с Фрингер все пак се помиряват след общ обяд, в който изглаждат различията си.
Няколко години по-рано Кристиан Константин пак проявява най-лошата си страна и атакува двама рефери на един скандален мач в Кринс.
Тогава фенове нахлуват на терена и съдиите се разбягват към трибуните. Константин обаче подло препъва главния съдия, докато той бяга, и му причинява болезнено падане. Към асистент рефера босът е още по-жесток и му нанася ритник между краката.
Собственикът отрича всичко, но в началото му е наложено 30-месечно наказание. След обжалване санкцията е намалена на 4 месеца и 5 хил. франка глоба.
Константин се прояви и по време на пандемията през 2020 г., когато уволни наведнъж 9 играчи, отказали да си намалят заплатите.
Сред тях бяха и известни имена като Сейду Думбия и Александър Сонг. Въпреки това, Сион се спаси от изпадане през сезона и достигна полуфинал за Купата.
Най-вероятно за феновете звучи като добра новина предстоящото оттегляне на Кристиан Константин.
Президентът твърди, че ще се откаже през 2024 г., когато ще навърти общо 25 години начело на клуба. Той често е бил обвиняван, че назначава свои роднини в Сион, а в момента синът му Бартелеми е спортен директор.
Константин обаче се зарича, че няма да остави Сион на сина си, тъй като това би било "отровен подарък". И ще трябва да се намери друг, който да поеме издръжката на "бяло-червените".
В момента състоянието на боса се изчислява на около 400-500 млн. франка, но той няма намерение да се отдава на спокойни старини, когато приключи с футбола.
"Вече мисля за бъдещето. До 2032 г. трябва да съм осъществил близо 35 мои проекти на стойност 2.6 милиарда франка", разяснява Константин.
"Тогава ще бъда на 75 и трябва да създам структура, която ще гарантира устойчивостта на компанията ми - тъй като никое от моите деца няма пряко да ме наследи. Така че определено няма да скучая".
