Дошъл е моментът една емблематична футболна личност да се оттегли от терена.
Сякаш от цяла вечност Хоакин Санчес носи екипа на Бетис и времето за него тече по различен начин - но неизменният капитан на тима обяви, че слиза от сцената.
Чрез емоционално видео 41-годишният ветеран оповести, че приключва след края на сезона и останалите девет мача от първенството ще бъдат последни за него като професионален футболист.
Хоакин вече счупи всякакви рекорди за дълголетие в испанския футбол и единствено му остава да се превърне в играча с най-много мачове в Примера - което по план ще се случи преди да окачи обувките.
Дебютът на крилото за неговия роден клуб Бетис е на 3 септември 2000 г. в Сегунда дивисион и оттогава играчът има близо 900 мача, като е обличал също екипите на Валенсия, Малага и Фиорентина, а за националния отбор е натрупал 51 срещи.
Първоначално Хоакин прекара 6 сезона в Бетис до 2006 г., а когато през 2015-а отборът се завърна в елита на Испания, играчът осъществи мечтата си отново да играе за "вердибланкос".
Три пъти той успя да спечели Купата на Испания, два от които бяха именно с Бетис. До момента мачовете му в Ла Лига са 615, със 7 по-малко от тези на рекордьора Андони Субисарета. Специално с екипа на Бетис Хоакин е навъртял 521 двубоя във всички турнири.
От известно време легендата развива обещаваща кариера и в телевизията, където предстои още един сезон на неговото шоу El Novato. Документалният филм за него La penúltima y me voy пък разказа в детайли за някои от най-съкровените моменти в живота му.
Неговата история заслужава внимание не само заради завидното му дълголетие. Хоакин Санчес не грабна толкова титли, колкото някои негови сънародници в същия период, но спечели сърцата на футболните фенове из цяла Испания.
Толкова уважаван е той навсякъде, че често се случва да бъде аплодиран на крака от противниковите фенове в мачовете на Бетис.
Обичат го и съотборниците му, защото е не само лидер, но и истински шегаджия и душата на всяка съблекалня, в която е бил.
Неговата значимост за Бетис остава сериозна и във футболно отношение, макар че Хоакин се подвизава в силен и амбициозен състав и конкуренцията е голяма.
От първоначалния му пробив до днес големите му моменти на терена са много, но в Испания ще срещнете и мнението, че Хоакин така и не е реализирал потенциала си и че е можел да бъде един от най-великите футболисти на своята страна.
Всеизвестно е, че неведнъж имаше шанс да заиграе в топ отбор, но е отказвал на Манчестър Юнайтед и Реал Мадрид в началото на 2000-те. Тогава отсвирва и Челси, а Жозе Моуриньо напразно го чака в един хотел, за да договори личните му условия.
"Не говорих с Моуриньо на живо, защото не се появих за срещата. Знаех, че ако отида, ще се съглася да замина за Англия. Затова не отидох. Просто не исках да напускам дома си. По-късно се извиних на Моуриньо, а той ми отговори: "Оценявам, че си честен, защото си първият футболист, който постъпва така с мен", разказва Хоакин.
Затова и днес в трофейната му витрина е само Купата на краля.
"Понякога баща ми все още ми казва, че любовта ми към Бетис ме е накарала да пропусна много големи възможности. Знам, че изпуснах шанса да отида в голям отбор, а щеше да е хубаво. Но като се връщам назад, виждам, че просто не е било писано."
"Случва се да се запитам какво щеше да стане, ако се бях преместил в Мадрид. Вярно е, че бях много близо до това, но просто почувствах, че не е за мен", признава той.
Днес Хоакин вече не е онзи наелектризиращ флангови играч от ранните си години и се задържа предимно на пейката, но продължава да допринася в някои мачове на впечатляващия състав на Бетис.
Треньорът Мануел Пелегрини възроди тима през последните 3 сезона, а спечелената Купа на Испания през миналата година беше кулминацията на периода му начело.
Отборът преследва класиране в топ 4 този сезон и мачовете до края ще са изключително важни, но Хоакин ще бъде на терена не заради минали заслуги, а защото все още допринася, макар минутите му да са по-малко.
В исторически план Реал Бетис е отборът на работническата класа в Севиля, докато елитът на града подкрепя градския съперник. Враждата между Бетис и Севиля е ожесточена, в някои отношения даже е най-изострената в испанския футбол, но образът на Хоакин е отвъд тази вражда.
Играчът е живото олицетворение на града и е наясно, че е спечелил уважението и на феновете на Севиля. Талантите му не са само с топката в краката, защото той е роден шоумен и навсякъде прави шоу - затова със сигурност има бъдеще в телевизията, ако реши да се задържи на екран.
Дебютът на Хоакин за Бетис се случва в един от многото неприятни периоди в историята на клуба.
"Вердибланкос" са във втора дивизия и енергичният младок по дясното крило изиграва ключова роля за промоцията в Примера. Още във втория си сезон Хоакин си печели твърдо титулярно място, адаптира се веднага и в елита, като изстрелва Бетис чак до зоната на евротурнирите.
Сред впечатлените от него е и националният селекционер Хосе Антонио Камачо.
Само на 20 години Хоакин Санчес става част от състава на Испания за Мондиал 2002 в Япония и Южна Корея, но там всичко завършва трагично. На четвъртфинала именно крилото прави фаталния пропуск от дузпа срещу домакина Южна Корея.
Той обаче надмогва провала и продължава да прогресира с екипа на Бетис. Активен е и извън терена, а нощният живот го влече.
"Нощем излизах повече дори от хората, които събират боклука. Клубният президент Мануел Руис де Лопера веднъж ми каза, че е наел частен детектив да ме държи под око - но детективът му поискал увеличение на хонорара, защото пет дни не можел да се прибере да види семейството си!", разказва с усмивка Хоакин.
Една от връхните точки в кариерата му идва през 2005 г., когато Бетис завършва четвърти (най-доброто класиране през този век) и печели Купата на Испания.
Броени седмици по-късно Хоакин вдига сватба с приятелката си и макар че изобщо не е поканил Лопера на събитието, президентът внезапно се появява неканен - и то носейки купата.
"Дойде и ми каза, че в колата носи купата на краля. Мислех, че се шегува, но после наистина я домъкна и я сложи при нас на олтара", спомня си футболистът.
Тогава талантът вече е следен от големите клубове в Европа, но все още не иска да изоставя Бетис.
През 2006-а все пак се съгласява на трансфера във Валенсия, но там така и не успява да оправдае напълно очакванията.
Макар че играе редовно през петте си години на "Местая", не показва, че е сред най-големите таланти на своето поколение и 18-те милиона евро, платени за него, продължават да се струват твърде голяма сума на някои критици.
Феновете на Валенсия все пак оценяват приноса му и го посрещат с овации, когато години по-късно се завръща в Испания.
Именно във Валенсия е и най-голямото стълкновение в кариерата на Хоакин - с треньора Роналд Куман, който се задържа по-малко от половин година в отбора и се изпокарва с всички.
"Струваше 30 млн. евро, но играта му е като за 30 евро", казва веднъж Куман за Хоакин. Играчът изтъква, че нидерландецът "няма топки да ми каже каквото и да е в лицето".
Футболистът твърди, че си е извлякъл поуки от станалото с нидерландеца. "Научих много от това, но и ми бе много тежко. Когато се събуждаш и нямаш никакво желание да влезеш в съблекалнята, това говори много. Ситуацията беше ужасна."
Горе-долу по същото време непремерен коментар проваля кариерата на Хоакин в националния отбор и така той пропуска златната ера на "Ла Фурия" с поредните титли на Евро 2008, Мондиал 2010 и Евро 2012.
Рано в квалификациите за европейското първенство, Испания губи от Северна Ирландия и Хоакин напада селекционера Луис Арагонес.
"В момента националният тим е катастрофа и честно казано, не смятам, че Луис може да се справи с трудностите. Знам, че казаното от мен няма да ми помогне да се върна в националния, но така го чувствам", коментира Хоакин и опропастява шанса си да допринесе за бъдещите триумфи.
"Много се радвах за победите на Испания, но вътрешно умирах от срам, че не съм там", признава по-късно играчът.
Когато времето му във Валенсия приключва, той става част от един голям отбор на Малага (сглобен благодарение на катарските милиони) и достига четвъртфиналите в Шампионската лига.
Малага обаче разпродава отбора си заради натрупани дългове и Хоакин се решава на приключение извън Испания, което тогава изглежда като последна фаза от кариерата му.
Серия "А" е доста подходяща за него и през двете години във Фиорентина тифозите наблюдават новия Хоакин - зрял, поливалентен и готов да служи на отбора като десен халф, като халф-бек, като втори нападател.
Периодът за Фиорентина е доста успешен и е достигнат финал за Купата на Италия, а съотборници на Хоакин са фигури като Мохамед Салах, Хуан Куадрадо и Стефан Савич.
В края на втория сезон испанецът вече има неконтролируемо желание да се върне у дома. Налага се да обяви бунт, за да предизвика трансфер и отказва да играе за Фиорентина, докато не бъде продаден.
Привържениците на Бетис го посрещат толкова възторжено при завръщането му, защото знаят, че заедно с него ще се завърне и истинският дух на футболния клуб.
Той е на 34, когато отново облича зелено-белия екип и едва ли мнозина са очаквали, че ще изкара още цели осем сезона като футболист.
В този случай обаче Хоакин Санчес не остана под предварителните очаквания, а значително ги надмина.
Когато Хоакин се оттегли след края на кампанията, той ще е изиграл повече мачове в испанския елит от легенди като Раул, Лео Меси, Алфредо ди Стефано и Икер Касияс.
"Няма конкретна тайна зад това да играеш на топ ниво на тази възраст. Чувствам се като късметлия, защото тази лига изисква много от теб", коментира той дълголетието си. "Моята възраст и тялото ми ме ограничават, но винаги можеш да промениш някои неща в стила си на игра".
Хоакин демонстрира футболна адаптивност в дългата си кариера, но докато се променя като играч, чисто човешките му качества си остават същите.
И усмивката му, най-известната в испанския футбол, продължава да грее.
Щом престане да бъде футболист на Бетис, легендата ще остане един от най-големите акционери в клуба, защото още преди 6 години инвестира 1.2 млн. евро лични пари в акции на "вердибланкос".
Нищо чудно, че когато обяви оттеглянето си, близо 42-годишният Хоакин обеща да не се отделя от своя любим клуб:
"Това не е сбогуване, казвам ви просто "До скоро", тъй като ще продължа да бъда до вас и да защитавам своя живот. Защото Реал Бетис е моят живот".
