Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Суперлигата вече съществува - и се намира на Острова

Суперлигата вече съществува - и се намира на Острова Снимка: Getty Images

Изминалият трансферен прозорец във Висшата лига предложи толкова лудо харчене на пари, колкото футболът досега не беше виждал.

Английските клубове счупиха няколко рекорда, подсилвайки се с нови играчи в бясната надпревара за осигуряване на възможно най-конкурентни състави.

Отборите похарчиха общо 1.9 милиарда паунда, с което счупиха досегашния рекорд от 1.4 млрд., регистриран през 2017-а.

Крилото Антъни вече е най-скъпата покупка в последния ден от трансферния пазар след сделката между Манчестър Юнайтед и Аякс за около 82 млн. паунда.

А цели девет от 20-те елитни клуба на Острова пръснаха над 100 млн. за нови футболисти, с което показаха колко напред е Висшата лига във финансов план в сравнение с всички други вътрешни първенства.

Нотингам Форест привлече рекордните за един трансферен прозорец 21 нови попълнения, но най-много пари похарчи Челси - около 260 млн. паунда (британски рекорд) за Рахийм Стърлинг, Калиду Кулибали, Пиер-Емерик Обамеянг и още играчи.

На второ място по разходи остана Манчестър Юнайтед с 214 млн., с които беше подкрепен новият мениджър Ерик тен Хаг. Освен за Антони, сериозна сума беше платена и за Каземиро от Реал Мадрид.

Тези цифри така или иначе са внушителни, но започват да стават плашещи, когато ги сравним с харчовете в останалите топ първенства.

Разходите навсякъде другаде са направо миниатюрни в сравнение с тези на Албиона. Тимовете от Премиър лийг похарчиха повече от тези в Ла Лига, Серия "А" и Бундеслигата, взети заедно.

Нищо чудно, че предлагайки такива цени, Висшата лига е способна да обере най-доброто от останалите водещи шампионати.

Финансовата равносметка от трансферния прозорец предизвика много коментари и накара някои наблюдатели да направят заключението, че Суперлигата вече съществува - и то не другаде, а точно там, където феновете най-масово се обединиха против нея.

"Среднякът във Висшата лига Уулвърхемптън похарчи почти два пъти повече от европейския клубен шампион Реал Мадрид - а после казват, че Суперлигата била нещо лошо", коментира един фен в Twitter.

Друг добавя: "Висшата лига е Суперлига и там искат да си я запазят такава".

Похарченото от английските елитни клубове това лято е с 67% повече от инвестициите им за миналия летен трансферен прозорец. За пръв път нетните разходи на клубовете достигат почти милиард паунда, а 49% от цялата похарчена сума за играчи в топ 5 първенствата е похарчена от - сещате се - английските отбори.

Нека сравним тези внушителни 1.92 милиарда, дадени от Висшата лига, с най-близките конкуренти.

На второ място е Серия "А" със 749 млн. за трансфери, следват Лига 1 с 558 млн., Ла Лига с 505.7 и Бундеслигата с 484.1 млн., или четворно по-малко от англичаните.

Чемпиъншип също се възстановява финансово след коронакризата. Втора английска дивизия вложи над два пъти повече за селекция от миналото лято, а и доста повече играчи от Чемпиъншип бяха купени от тимове във Висшата лига (19 срещу само шест преди година).

Основната предпоставка за такива мащабни вложения на английските елитни клубове е добре известна - все по-големите им приходи от телевизионни права, които се увеличиха още с нови сделки за Индия и Азия, надули общия ТВ пакет до сумата от 10.4 милиарда паунда.

Всичко това се случва, докато Великобритания е разклатена от инфлационна криза и болезнен скок на разходите за живот.

"Рекордните разходи през този трансферен период са ясна индикация за увереността на клубовете от Висшата лига. Увереност, защото феновете се върнаха по стадионите и започна нов цикъл от сделката за телевизионните права", коментира Тим Бридж от групата за спортен бизнес в "Делойт".

"Превърнало се е в необходимост във Висшата лига клубовете да харчат значителни суми, за да се представят възможно най-добре. Този сезон желанието да се вдигне класата стигна до нови нива, защото натискът върху клубовете да бъдат конкурентни е по-висок от всякога".

Нотингам Форест похарчи 126 млн. паунда за играчи и това е третият случай, в който новак в елита влага над 100 млн. още при влизането си при най-добрите.

"Големите разходи на тези клубове, които се стремят да запазят мястото си във Висшата лига, е индикатор за увеличаващата се дистанция между това първенство и Чемпиъншип. За тенденцията спомогна и финансовият удар от пандемията, който беше по-силен върху Чемпиъншип, отколкото върху Висшата лига", казва още Бридж.

Давид Агансо, президентът на международния съюз на футболистите FIFPRO, посочва една все по-обезпокоителна тенденция, свързана с мащабните селекции, извършвани от клубовете.

Все повече отбори се опитват да принудят определени играчи с договори да напуснат, за да освободят бюджет за нови.

"Това е един от най-срамните аспекти на злоупотребата на клубовете с дадени играчи. Трябва да се намерят решения този тормоз да спре", посочва Агансо.

Проектът за европейска Суперлига се срина през април миналата година, броени часове след като беше официално обявен.

Оттогава Реал Мадрид, Барселона и Ювентус останаха единствените клубове, които продължават открито да подкрепят подобна концепция. Очаква се рано или късно те да излязат на сцената с нова идея в същата посока.

Въпросът е колко далеч напред ще е стигнала Висшата лига дотогава - и има ли въобще някакъв път към ограничаване на неравенството във футбола. 

 

Най-четените