Днес малцина си спомнят, че периодът на Андреа Аниели като президент на Ювентус не започна с трофеи и слава.
Тъкмо напротив, съставът на Луиджи Делнери завърши сезон 2010/11 на седмо място и въобще не успя да се класира за евротурнирите.
Но обратът настъпи, когато през лятото на 2011 г. за треньор беше назначен Антонио Конте.
Андреа Пирло пристигна като свободен агент от Милан, а "Старата госпожа" изигра първия си сезон в своя нов дом, "Ювентус Стейдиъм" (днес вече с името "Алианц").
С Конте начело Юве спечели три поредни титли на Серия "А", после поредицата продължи с още пет при Макс Алегри и една при Маурицио Сари.
Бившият треньор на Наполи беше привлечен, за да наложи нов, по-атакуващ и по-приятен за гледане стил на прагматичната машина за победи, в която се превърна Ювентус на домашната сцена.
Алегри беше спечелил 11 трофея за пет сезона и беше достигнал на два пъти финала в Шампионската лига, но Юве предпочете да го уволни преди последната година от договора му, изоставяйки клубното мото: "Победата не просто е важна. Тя е единственото, което има значение".
Сари също успя да грабне Скудетото, но не и да спечели играчите на своя страна - идеите му бяха обратното на това, с което ветераните в отбора са свикнали. Без много привърженици в съблекалнята, уволнението му беше логично и нямаше много общо с резултатите.
Сега, с Пирло на скамейката в първия му сезон като треньор, "бианконерите" се оказаха на цели 12 т. зад Интер в класирането 10 кръга преди края.
Десетилетие по-рано великият плеймейкър постави началото на една паметна ера за Юве заедно с Антонио Конте. Иронията е, че сега отново те двамата, макар и в различни лагери, слагат край на тази ера.
Ювентус е едва четвърти в таблицата, с равни точки с петия Наполи преди директния сблъсък срещу неаполитанците в сряда.
"Това ще бъде като финал", призна Пирло след разочароващото равенство 2:2 срещу Торино през уикенда.
Възможно е да бъде и личен финал за самия него, особено ако се вярва на слуховете, че постът му е под въпрос.
Неговият Ювентус не е печелил повече от три поредни срещи в калчото този сезон. Интер на Конте пък е в серия от 9 поредни победи, а по-рано постигна друга поредица от 8 успеха.
Общо взето, това ви казва всичко, което трябва да знаете за двата отбора през настоящата кампания.
"Нерадзурите" са с 8 т. пред втория Милан, както и с мач по-малко. Скудетото е в ръцете им, и то напълно заслужено, защото са най-постоянният тим в италианския елит в момента.
Съставът на Конте беше унизително изхвърлен от Европа още в груповата фаза на Шампионската лига, но това не е дало някакво огромно предимство на тима спрямо конкурентите.
Каквото и да твърдят някои хора, Ювентус изигра само два мача повече от Интер в Европа, но просто е по-слабият от двата тима в момента.
Миланският гранд ще вземе титла №19 в историята си, защото нае голям треньор и се довери на визията му, която впрочем е сходна с мотото на Юве и е подчинена на резултатите.
Интер не играе най-добрия футбол в Серия "А" и понякога се излага, особено в Европа, където за втора поредна година не успя да преодолее груповата фаза.
Но футболистите са обединени и следват плана на наставника си, почти винаги контролират мачовете и са заразени с победния дух, който самият Конте несъмнено притежава.
От друга страна, Ювентус изглежда уязвим, дори когато води в резултата.
Сари беше заменен от великолепен футболист с нулев треньорски опит, но вината за конфузното положение не е само на Пирло.
Низ от управленски грешки доведе до риска "Старата госпожа" изобщо да не се класира за Шампионската лига, което не се е случвало от катастрофалната кампания 2010/11.
Такъв кошмарен сценарий никой не е предвиждал и последиците от него биха били сериозни и в икономически план.
Отсега изглежда сигурно, че десета поредна титла няма да има - всичко започна с Конте и явно ще завърши с него.
Впрочем Аниели отхвърли шанса да върне наставника преди Сари да бъде назначен през 2019 г.
Просто президентът така и не прости на Конте, че напусна един ден от предсезонната подготовка през 2013-та.
Преди те бяха приятели, но този сезон размениха обиди и грозни жестове при срещата за Купата на Италия и ще бъдат в противоположно настроение, когато Интер отново гостува в Торино на 16 май.
Дотогава Антонио Конте би трябвало да има нещо по-красноречиво от среден пръст, което да размаха към трибуните и с което да маркира завършека на една цяла ера.
А Ювентус ще трябва някак да намери отговор на предизвикателството - и първоначално има да решава дали това да се случи с Пирло или с друг човек начело.
