Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Висшата лига може да премахне ВАР, но съществува опасност да задълбочи още повече съдийския проблем

Висшата лига може да премахне ВАР, но съществува опасност да задълбочи още повече съдийския проблем Снимка: Getty Images

Ще гледаме ли Премиър лийг без ВАР от следващия сезон?

Недоволството от системата в английската Висша лига вече е достатъчно силно, за да предизвика предложение за кардинална промяна. Идеята идва от Уулвърхемптън - един от ощетените от грешки на ВАР отбори, който открито иска да върне футбола 5 години назад и е убеден, че това ще е за добро.

На предстоящото общо събрание на елитните английски клубове през юни, Уулвс ще внесат предложение за премахване на ВАР и то ще бъде гласувано от останалите.

"След пет сезона с ВАР във Висшата лига е време за конструктивен и критичен дебат относно нейното бъдеще. Нашата позиция е, че цената, която плащаме за малко повишаване на точността, е в разрез с духа на нашата игра и в резултат на това трябва да я премахнем от сезон 2024/25", гласи част от становището на Уулвърхемптън.

Технологията за видеоповторения функционира в английския шампионат от 2019 г., но и до днес продължава да разделя мненията на фенове, специалисти, играчи и треньори.

Станахме свидетели на редица фрапантни грешки и провали на системата, а оплакванията от съдийството на Острова остават постоянни.

Затова преди общото събрание на клубовете на 6 юни отново е актуален въпросът необходим ли е ВАР или е по-добре без него.

А както знаем, съществуват аргументи и в двете посоки и The Athletic откроява най-сериозните от тях.

Аргументите против ВАР:

Трябва да признаем, че на "Молиню" най-сетне станаха свидетели на образцово използване на ВАР.

При загубата на Уулвс с 1:3 от Кристъл Палас имаше два идеални примера за съдийски грешки, поправени от системата - признат гол на Матеус Куня, който първоначално беше отменен, и дузпа, която беше променена на пряк свободен удар точно пред наказателното поле.

Така трябва тази технология да помага на арбитрите. Но не е в това въпросът - и изобщо не биваше да позволяваме да бъдем подведени.

В дългия дебат, който предшестваше въвеждането на ВАР, поддръжниците на системата ни убеждаваха, че "най-важното нещо" е да се повиши броят на правилните отсъждания.

Но това никога не е било най-важното, а и не бива да бъде. 

Не че не е от значение и реално никой с интерес към футбола не би твърдял, че е нещо лошо да има повече точност в съдийските решения.

Но за футболните управници най-важното винаги трябва да бъде друго - а именно, изживяването на феновете на стадиона и на тези пред екраните.

Радостта от празнуването на гол с хиляди непознати, обединени от общата любов към даден отбор, е причината толкова много хора да са готови да плащат, за да проследят футболен мач.

Никой не е бил готов да зареже футбола, само защото едно решение за дузпа не е преразглеждано в продължение на пет минути от някой рефер на стотици мили разстояние, докато феновете на стадиона чакат да получат някаква яснота какво се случва.

Безкрайните паузи и липсата на комуникация лесно могат да отблъснат феновете. ВАР убива спонтанността и удоволствието от изживяването на зрителите.

Заменя драмата с изчисления и охлажда ентусиазма, който кара привържениците да се завръщат отново и отново.

Феновете на Уулвс определиха ВАР като нещо "скучно" - но не са само те. В последните 18 месеца Уулвърхемптън пострада повече от други от обърканите решения на ВАР, но следващия сезон някой друг може да е потърпевш.

Разбираемо, свързаните с Уулвс - фенове, треньори, играчи и журналисти - носят вина, че преекспонираха някои от несправедливостите.

Няма и частица доказателство в подкрепа на конспиративните теории на някои фенове ("Не позволяват на Уулвърхемптън да печели") и естествено, не всяко решение срещу вашия любим отбор е грешка.

Някои от гафовете на съдиите са доста сериозни, други отсъждания си остават много субективни, трети са напълно оправдани.

Но отново, въпросът не е в това. Ако ВАР просъществува, най-вероятно ще се развие. Реферите ще свикнат повече със системата, шокиращите решения ще стават по-малко.

Но никоя подобрена и усъвършенствана версия на ВАР няма да възстанови моментите на емоция, които са ни отнети.

И тези моменти струват 1000 пъти повече от коригирането на няколко грешки.

Аргументите в полза на ВАР:

Съществува някакво убеждение, че ако премахнеш системата за видеоповторения, някак ще направиш футбола във Висшата лига по-добър.

Лесно е да си представиш сценарий, в който Хауърд Уеб, Мартин Аткинсън и Майкъл Оливър дават дузпи само когато трябва и никога не изпускат нещо важно от събитията на терена.

Но нека ви разкажем какво се случва по-надолу във втора дивизия, където ВАР все още няма.

Там може да видите как защитник рита през пищяла нападателя в пеналта, изцяло пропуска топката, а реферът маха с две ръце и казва: "Не, за мен тук няма нищо".

Може да видите играч в очевидна засада да вкарва и да поглежда към страничния съдия в очакване флагът да бъде вдигнат, а арбитърът със странната си странична походка да се насочва обратно към центъра.

Както феновете на Блекбърн могат да ви потвърдят, възможно е да видите отбелязан с ръка гол, който спира отбора ви за участие в плейофите, и да осъзнаете колко безнадеждни са всякакви протести.

Можете да гледате до безкрай повторения на тези положения, да обсъждате ужасните решения и да знаете, че един простичък диалог между съдии би поправил несправедливост, променяща целия сезон за един отбор.

Ще знаете обаче и че завинаги си остават най-първоначалните решения и това е. Жалко, но така работи футболът в Чемпиъншип.

Вярно, с ВАР трябва да почакате две минути за да бъдат разчертани линии. И понякога първото решение не се отменя, защото ситуацията е 50/50 и във футбола нещата не са черни и бели.

А много рядко се стига и до някоя направо невероятна грешка, като тази в мача между Ливърпул и Тотнъм този сезон.

Но тя е следствие от това, че отговорните за решението са се провалили, а не заради самата система.

В крайна сметка, защо хора, които са много добри в това да виждат нарушения на терена, са натоварени да следят за тях и отделно, пред екраните в някаква стая?

Решението е да бъдат назначени специализирани ВАР арбитри.

Нърдове, които са добри с мишката в ръка и които биха били щастливи да наблюдават отдалечени, далеч от шума и крясъците.

Защото истината е, че съдиите, идващи отдолу, са ужасни.

Следящите единствено Висшата лига се оплакват от последната партида рефери, повишени до елитното ниво. Но в другите дивизии търпят същите тези рефери от години.

Може да си мислите, че премахването на ВАР ще оправи нещата - но всъщност единствено ВАР може да спаси съдийството от следващите рефери, които съвсем скоро ще стигнат до Премиър лийг.

 

Най-четените