Неизбежното най-сетне се случи, макар и с такова закъснение.
В понеделник следобед научихме, че Ерик тен Хаг най-после е уволнен и това беше един от най-предизвестените и най-закъснели ходове в историята на Висшата лига.
Сега нацупеният нидерландец ще получи щедрата неустойка, заложена в покъртителния му нов 2-годишен договор, който той подписа това лято - когато очевидно вече беше пътник и изглежда единствено шефовете му не го осъзнаваха.
Първият въпрос е и най-очевидният: защо чак сега?
Какво отне толкова дълго на силните хора в клуба, начело със сър Джим Ратклиф и неговата компания Ineos, за да направят неизбежното?
За пореден път те не убеждават, че са компетентни да управляват този клуб, тъй като дори правилното решение да бъде уволнен един неадекватен мениджър се превърна в бъркотия заради отчайващото закъснение.
Беше достатъчно ясно в края на миналия сезон, че Тен Хаг трябва да си ходи. Ратклиф даже беше поставил конкретни изисквания, за да задържи треньора, когото беше заварил при влизането си в клуба: класиране за Шампионската лига и налагане на атрактивен игрови стил.
Кое от това беше изпълнено и как въобще проработиха нещата оттогава?
Юнайтед завърши осми, а сега е 14-ти в първенството.
За стил на игра е трудно да се говори, защото футболът на тима е объркващ, лишен от фокус и играчите оставят впечатление за група, която е тотално неподготвена за комплексните задачи пред себе си.
При Тен Хаг Манчестър Юнайтед не просто се справяше разочароващо, а редовно се разпадаше на съставните си части. Никой футболист не се разви, няма компонент в отбора, който да е в синхрон с останалите. Играе се безформен, панически футбол, а титулярните единайсеторки сякаш се избират изцяло на принципа на пробата и грешката.
Борещите се за оцеляването си мениджъри често използват изказванията си пред медиите, за да пробутат определено оправдание за несгодите.
Тен Хаг започна редовно да говори за несправедливости, вероятно в опит да бъде запомнен не като некадърник, а просто като човек без спортно щастие.
Но всъщност по негово време бяха похарчени около 600 млн. паунда и с тях той направи един и без това посредствен отбор още по-слаб, отколкото беше преди.
Миналия сезон пък видяхме може би най-отчайващото представяне на който и да е английски тим в Шампионската лига.
Проблемът обаче е колкото на самия Тен Хаг, толкова и на шефовете му, които бяха посрещнати с големи надежди от феновете, но дотук не показват, че имат особена идея как да управляват този така проблемен клуб.
Една от причините Ерик тен Хаг да оцелее толкова дълго е провалът в намирането на заместник.
Само че четирите месеца от края на миналия сезон досега единствено задълбочиха проблемите, с които следващият мениджър ще трябва да се справя.
Оттук нататък класиране за Шампионската лига ще изисква феноменален подвиг. А ако Манчестър Юнайтед отново се окаже извън турнира на богатите, това ще е нов икономически и имиджов удар във времена, когато елитният футбол се променя и старите гиганти рискуват да останат на заден план.
На този фон, къде е компетентността на хората от Ineos при взимането на решенията? До днес те не са постигнали нищо, освен че назначиха нови директори - едни убедително изглеждащи господа в костюми. Но какво точно се промени?
Продължават да пристигат посредствени футболисти на сериозни цени. Едно от малкото добри решения, спирането на разходите за 82-годишния сър Алекс Фъргюсън, беше взето в толкова неподходящ момент, че се превърна в ПР катастрофа.
Управлението на нещо толкова огромно и деликатно като Манчестър Юнайтед няма как да е лесно. Не е лесно и да си мениджър, от когото се очаква да се справя и със славното минало, и с нереалистичните очаквания в настоящето, докато побеждава убедително, със стил и лекота.
В ерата след сър Алекс "червените дяволи" опитаха с различни по профил, постижения и стил треньори, но какво им остава да опитат сега?
За Ineos и Ратклиф предстои фундаментално решение, може би най-важното в модерната история на клуба - защото Манчестър Юнайтед не може да си позволи да продължи да бъде тази залязваща марка, този призрак от миналото.
Подходящ ли е въобще някой от кандидатите? Томас Франк е способен, но лимитиран и без големи постижения. Шави и Зинедин Зидан представляват рискове, които много лесно могат да доведат до ужасяващи последици.
Гарет Саутгейт е нежелан от феновете и ако бъде назначен, около него ще има такова напрежение, че може да бъде съсипан за броени седмици.
Фаворитът засега е Рубен Аморим от Спортинг Лисабон, свързван с мениджърския пост и в Манчестър Сити при напускане на Пеп Гуардиола.
Португалецът е тактически прагматик и е млад, енергичен и харизматичен, така че поне привидно се вписва по съвсем разумен начин в критериите.
На "Олд Трафорд" се нуждаят от изключително компетентен маниак, който се намира в личен възход и е готов да страда, да работи и да прояви цялата необходима воля, за да изведе тима от дупката.
Но може би поне засега трябва да бъде изоставена цялата идея за изграждане на нова ера и установяване на различна култура в клуба.
Може би изводът от тази мъчително бавна смърт на ерата "Тен Хаг" е, че Юнайтед е институция в опасност - опасност да изпусне момента си и да изпадне от елитната група, към която преди принадлежеше.
На първо място, отборът просто трябва да започне да побеждава и това вероятно никога не е било по-спешно от сега.
А при избора на нов мениджър собствениците трябва да покажат ниво на компетентност, каквото досега им липсваше.
