Проблемите на Манчестър Юнайтед през миналия сезон изглеждаха безброй, а ако съдим по загубата от Брайтън - голяма част са се прехвърлили и в настоящия.
Но ако се върнем към предната кампания, там най-голямата дупка зееше в халфовата линия, където Каземиро беше зле физически, страдаше и от контузии, а Софиан Амрабат не успя да се адаптира към темпото на Висшата лига, докато Мейсън Маунт почти не игра.
В резултат, Бруно Фернандеш трябваше да върши работата и на останалите и да се нагърбва със задачи, които не са му присъщи. Макар че изгряването на Коби Мейну донякъде компенсира всичко това, един неопитен тийнейджър не може сам да запуши всички празнини.
Нито пък е способен съвсем да замаскира хроничната липса на динамика и енергичност в средната линия на Юнайтед, която се наблюдава години наред.
Рано през това лято клубът видя Мануел Угарте като решение на казуса и превърна играча на Пари Сен Жермен в своя основна трансферна цел.
След близо три месеца преговори, споразумението най-сетне е постигнато и уругваецът ще стане футболист на "червените дяволи".
Но защо точно на него се възлагат толкова надежди да промени облика на отбора?
Угарте все още е в гимназията, когато прави професионалния си дебют в своята родина и бързо пораства, за да се превърне в истински биткаджия на терена.
За способностите му говори фактът, че миналия сезон в най-големите 5 първенства той се нарежда на второ място по отнети топки след бившия си съотборник Жоао Палиня.
23-годишният Угарте има и огромно количество енергия, заради което съотборникът му Люка Ернандес го сравнява с добре познатия Н'Голо Канте.
Бившият му треньор Хуан Рамон Караско пък казва, че Мануел може да "контролира половината терен". Такъв човек досега липсва на мениджъра Ерик тен Хаг и това е една от причините неговият Юнайтед често да изглежда изключително уязвим в дефанзивен план.
Някога английският гранд имаше най-коравия халф в света в лицето на Рой Кийн, но оттогава все не може да намери дългосрочно и устойчиво решение на този пост.
Макар че в халфовата линия се изредиха големи имена, никой не успя да остави следа като Кийн, не успява и Каземиро, макар че неведнъж показа класа и пристигна с перфектна репутация, изградена в Реал Мадрид.
Бразилецът е голям футболен майстор, но най-добрите му години са зад него, докато Мануел Угарте има потенциал да се развие още и да даде на Юнайтед най-доброто от себе си в следващите сезони.
Неговият престой в ПСЖ не беше толкова успешен и продължи само година, но ако Юнайтед използва силните му страни, Угарте има всички шансове да се превърне в основен футболист в състава редом до Мейну.
Уругваецът е роден в столицата Монтевидео в скромно семейство и започва футболния си път в малкия Сити Парк, а после преминава във Феникс - исторически клуб, който обаче постоянно е в сянката на местните грандове Пенярол и Насионал.
Проличава си, че Мануел е по-напред от връстниците си и пробива в по-горните възрастови групи, а едва на 15 е взет в първия отбор на Феникс.
На тази крехка възраст става най-младият дебютант за този век в уругвайския елит.
В началото Угарте се изявява по-скоро като атакуващ халф, но се мести по-назад в полузащитата и щом печели интереса на европейските клубове, преминава в Португалия, където първо играе във Фамаликао, а после е купен от Спортинг за 10 млн. евро.
Когато Жоао Палиня е продаден на Фулъм, именно Угарте се превръща в основния опорен халф на португалския гранд и предизвиква още повече интерес в големите първенства.
Челси и ПСЖ се впускат в битка за него, която парижани печелят през лятото на миналата година, плащайки 60 млн. евро за правата на Угарте.
Стартът на футболиста в новия клуб е блестящ и той е сред най-добрите при победата с 4:0 в дербито с Марсилия през септември.
Енергията, с която играе, готовността му да се впуска в единоборства и да отнема топки, го правят любимец на феновете, но не и на треньора.
Луис Енрике изисква повече финес и въображение в играта, а Мануел Угарте не е най-креативният и техничният играч, нито пък пасовете му са особено остри и прогресивни.
Наставникът не крие отношението си към халфа и го описва като "приятна изненада за много от привържениците", но и като футболист, който "може много да прогресира в атака и в защита".
След като разочарова при загубите в Шампионската лига от Нюкасъл и Милан, Угарте получава все по-малко игрово време и изиграва едва 26 минути в цялата фаза на елиминациите.
Енрике все по-малко му вярва и това е видно и в Лига 1, където уругваецът е титуляр само в три от последните 8 кръга. Нищо чудно, че през юли агентът му признава: "Почти сигурно е, че ще напусне ПСЖ".
Донякъде увереността на полузащитника е възстановена в националния отбор, където той е твърд титуляр на Копа Америка и отбелязва победната дузпа срещу Бразилия на четвъртфинала.
Уругвай е елиминиран от Колумбия стъпка преди финала, но все пак печели третото място в турнира. И след положителните емоции с националите идва време за изцяло нова глава от кариерата на Мануел.
Няма съмнение, че най-голямата му сила е в отнемането на топката и самият той признава, че е най-щастлив, когато печели кълбото за своя отбор.
Като добавим интензитета му в защита, неизчерпаемата енергия и физическото му състояние (рядко е контузен), виждаме защо на "Олд Трафорд" го считат за необходимо присъствие в средата на терена.
Достатъчно е да припомним, че през миналия сезон Манчестър Юнайтед беше отборът, който допусна най-много удари към вратата си заедно с изпадналия Шефилд Юнайтед.
Андре Онана беше подлаган на обстрел, а хората пред него постоянно закъсняваха да блокират противниковите играчи. Задачата на Угарте ще е да бъде навреме там, където трябва, за да предотвратява опасността за Онана.
С топка в краката уругваецът далеч не е толкова впечатляващ и предпочита бързо да я подаде на друг, който може да направи нещо по-интересно с нея.
Опасения предизвиква статистиката на Угарте, която показва, че приносът му в атака е минимален и той няма вкаран гол за Спортинг и ПСЖ, а и за двата тима е записал скромните две асистенции.
Но поне на хартия Юнайтед има достатъчно фигури като Бруно Фернандеш, Мейсън Маунт и Кристиан Ериксен, плюс фланговите нападатели, от които се очаква да придават креативност и острота.
С адаптацията на Мануел Угарте най-вероятно няма да се бърза, колкото и да се нуждае Тен Хаг от приноса му.
Дебют в дербито срещу Ливърпул още тази неделя би представлявал риск за целия тим, а после следва пауза за националните отбори, в която Угарте ще се състезава за Уругвай в световните квалификации срещу Парагвай и Венецуела.
Нататък програмата на Манчестър Юнайтед не е лека и предстоят гостувания на Саутхемптън, Кристъл Палас и Астън Вила, както и домакинство на Тотнъм, а покрай тях ще стартира и кампанията в Лига Европа.
Напрежението върху Тен Хаг да подобри играта и резултатите е огромно, а за целта той ще има нужда бързо да извлече най-доброто от ключовото си ново попълнение.
Така че Угарте няма никакво време за губене - и трябва да покаже, че в Манчестър Юнайтед е на мястото си.
