Решението на Тотнъм да уволни Маурисио Почетино може би ще остане едно от най-лошите в английския футбол.
Дори по-лошо обаче беше решението кой да го замени.
С нова енергия и с обещание за променени методи, Жозе Моуриньо пристигна в Северен Лондон през ноември 2019 г., за да превърне един обещаващ състав в сериен победител, който най-сетне да започне да печели трофеи.
Прочутият португалец обаче беше уволнен няколко дни преди първия си финал със Спърс, което е показателно за сриналото се доверие в него.
Всичко между Тотнъм и Моуриньо приключи само 17 месеца след назначението му и той си тръгва по същия начин, по който напусна Манчестър Юнайтед и Челси през втория си период - унизен, раздразнен и с тотално изчерпани идеи.
В началото треньорът обяви, че е влюбен в състава, който наследява от Почетино, но постепенно се изпокара с почти всички футболисти, като с публични критики отчужди някои от най-талантливите сред тях.
Към края на периода си начело на тима, той вече използваше познатия си подход открито да обвинява играчите за всеки неуспех.
Истината е, че от самото начало Жозе Моуриньо не изглеждаше подходящ за Тотнъм.
Феновете гледаха подозрително на човек, превърнал се в легенда на градския съперник Челси, който също така се беше провалил тотално в последните си месеци в Юнайтед.
Името на Жозе никога не беше скандирано от трибуните, докато феновете още бяха допускани там, а знаме с лика на Почетино продължаваше да се развява седмици след раздялата с аржентинеца.
Отначало резултатите не бяха лоши, но футболът ставаше все по-грозен и пасивен. Скоро нямаше и следа от атрактивния стил при Почетино.
Двама от най-вълнуващите футболисти в състава - Деле Али и Гарет Бейл - бяха третирани откровено зле от мениджъра и колкото и те самите да носеха вина за формата си, Моуриньо никак не подобряваше нещата с безмилостните нападки.
Когато португалецът взе да разваля отношенията си дори с образцовия професионалист Тоби Алдервейрелд, вече беше очевидно, че Тотнъм не е получил нов и помъдрял Моуриньо, а познатия токсичен характер, способен да отрови атмосферата навсякъде.
В тактически план също така и не видяхме осъвременяване на методите на човека, който преди близо 20 години сам се нарече Специалния.
Началото на новия сезон беше обнадеждаващо и Тотнъм изнесе някои впечатляващи мачове, като даже оглавяваше класирането преди Коледа. Но тогава се разчиташе почти изцяло на контраатаки и на златното дуо Хари Кейн - Хюн-Мин Сон.
В момента, в който "шпорите" успяваха да поведат в резултата, отборът се прибираше назад и просто изчакваше съперника, а този подход коства загубата на ценни точки.
Заплатата на мениджъра беше една от най-високите в света, но е трудно човек да посочи един аспект от играта, в който отборът се разви през тези 17 месеца и това е може би най-красноречивата оценка за свършената от него работа.
Голяма част от проблемите бяха видими и за хората извън клуба, но източници на The Athletic разкриха някои неща от кухнята, които доказват, че уволнението на Моуриньо е било неизбежно и наложително:
-Играчите са скучаели и не са се чувствали достатъчно тествани в тренировките
-Повечето от тях са очаквали уволнението
-Тактиката е била толкова концентрирана около неутрализирането на съперника, че футболистите не са били сигурни как се очаква да атакуват
-Асистентът на Моуриньо Жоао Сакраменто е бил доста непопулярен сред състава
-Клубът не е бил щастлив от публичните критики на мениджъра към футболистите и го е помолил да престане с тях
-Моуриньо е останал без съюзници в Тотнъм, на терена и извън него
-В края на периода му само Хари Кейн е бил лоялен към него
В понеделник се появи версия, че Моуриньо е бил уволнен, защото е отказал да изведе отбора за тренировка след съобщението за включването на Тотнъм в новооснованата Суперлига.
Това обаче не отговаря на истината, португалецът е бил освободен заради разочароващото представяне и заради лошата атмосфера в отбора.
Той завърши с най-лошия процент победи за мениджър на Тотнъм от Хуанде Рамос насам.
Но от друга страна, откакто португалецът пристигна в Тотнъм, отборът е четвърти по спечелени точки в Премиър лийг.
Само Манчестър Сити, Ливърпул и Манчестър Юнайтед са спечелили повече точки от него, а зад себе си Моуриньо оставя Челси, Арсенал, Лестър и Евертън.
Жозе беше доста лаконичен след уволнението си и каза само, че не се нуждае от почивка и че винаги е във футбола.
Какво е неговото бъдеще и това на Спърс оттук нататък? Твърде трудно е да се каже, предвид появата на европейската Суперлига, която заплашва тотално да трансформира света на футбола.
Но независимо накъде поемат клубът и треньорът, историята ще помни това назначение като катастрофална грешка - и като нов голям удар по репутацията на един от най-успешните световни мениджъри.
