2014 поднесе сериозно количество емоции на феновете на Формула 1, въпреки че битката за титлата се ограничи между пилотите на един отбор - Mercedes, който доминира от началото до края на сезона и взе 16 победи в 19 старта. Единственото изключение се оказаха трите първи места на новата голяма звезда в шампионата Дениъл Рикардо, който в първия си сезон в Red Bull успя напълно да засенчи 4-кратния световен шампион Себастиан Фетел.
Но да караме поред с най-важните акценти от сезона, в който Люис Хамилтън спечели втората си световна титла във Формула 1, а годината завърши с важно разместване на пилотите, което все още не е приключило.
Доминацията на Mercedes
Още преди началото на предсезонните тестове през 2014 специалистите твърдяха, че в Mercedes са се справили най-добре със задачата да създадат 1,6-литров V6 турбо мотор, който да работи съвместно с две хибридни системи за събиране и съхранение на енергия. Въпреки тези подсказвания, малцина можеха да предвидят аванса, с който щяха да стартират в началото на сезона Люис Хамилтън и Нико Розберг.
Двамата успешно подобриха няколко рекорда в рамките на един сезон - за най-много спечелени квалификации от един отбор, за най-много победи, както и за най-голям сбор точки. Единствен Рикардо успя да вземе три победи, при това със страхотно каране и впечатляваща тактика: в Канада, Унгария и Белгия.
Хамилтън срещу Розберг
Естествено, противопоставянето между Люис и Нико не може да бъде сравнявано с това между Айртон Сена и Ален Прост от края на 80-те и началото на 90-те години. Но двамата се бореха за титлата до последното състезание, а емоциите около съперничеството на двамата съотборници бяха доста силни.
Двамата са приятели от деца, но напрежението и някои спорни постъпки на пистата успяха да променят отношенията им, а катастрофата дойде на „Спа", където Розберг удари умишлено Хамилтън и даде началото на развръзката на сезона.
В Абу Даби Хамилтън триумфира с титлата, а Розберг прие загубата достойно и си спечели възхищението на феновете и медиите с това, че намери сили да поздрави новия шампион, както и да признае поражението си. Добрата новина е, че битката им продължава догодина.
Сривът в представянето на Себастиан Фетел
Едва ли някой би предполагал, че след 4 поредни световни титли, Фетел няма да спечели нито едно състезание през 2014. Германецът така и не успя да се адаптира към новия RB10, към новия мотор, към новите системи и т.н и пре- по-голямата част от сезона се оплакваше от новите правила и е трудно представянето му да бъде наречено мотивирано. Този сезон Себ се качи едва три пъти на подиума, което от друга страна е добре, защото това му спести много освирквания и беше начело само 1 обиколка. През 2013 Фетел беше лидер в 684 тура.
Рикардо буквално разцъфна в хода на сезона, а Фетел постоянно изостваше, като в Канада и Белгия и двамата пилоти на Red Bull имаха шанс за победата, но австралиецът се справи много по-добре.
2015 дава началото на ново предизвикателство за Себ, който замести Фернандо Алонсо във Ferrari. Германецът иска да повтори успехите на Михаел Шумахер със Скудерията, но петте сезона на Алонсо в Маранело не дават сериозен повод за оптимизъм. А и сега Себ ще може да докаже, че може да се бори за място в челото с по-слаба кола. Защото през 2014 пропусна идеална възможност да го направи.
Революция във Ferrari
В италианския тим всичко е политика, а събитията там са такива, сякаш отборът се ръководи от Силвио Берлускони - криза след криза и смяна на шефове - Маурицио Аривабене е третият шеф на отбора, назначен в рамките на 2014. Предшественикът му Марко Матиачи изкара 7 месеца на поста, а Серджо Маркионе сложи край на ерата „Ди Монтедземоло" в развитието на компанията.
И този сезон Ferrari се оказа далеч от челото, което беше достатъчно за Алонсо да си потърси нов отбор. Всъщност, 2014 се оказа най-слабият сезон за Скудерията от 22 години насам - само две качвания на подиума и далеч от победите.
През 2015 лидер на тима ще е Фетел, а той и Кими Райконен ще карат първия болид, дело на екипа на Джейм Алисън - в Маранело започва нова ера. Но още никой не знае каква ще е тя - дали тимът ще тръгне отново нагоре или ще продължи да пропада.
Спорните двойни точки
Налагането на двойни точки в последното състезание беше посрещнато през 2014 с обичайните за Формула 1 коментари: в началото всички смятаха, че това е интересно решение, а след това всеки започна да защитава своя интерес. Когато Хамилтън изоставаше в първата половина на годината той редовно говореше, че винаги може да разчита на двойните точки на финала, за да осъществи финалната атака на титлата. По това време Розберг обясняваше, че не е много честно в последното състезание да загубиш аванса си от цял сезон. После Люис излезе начело и започна да цитира Розберг, а Нико заговори за надеждата в последния старт.
Идеята на Бърни Екълстоун за двойните точки имаше за цел да не допусне повторение на предишните сезони, когато Фетел си осигуряваше титлата в началото на есента и до края на шампионата интересът рязко спадаше. В крайна сметка спорното правило не повлия на битката за титлата и отпада за 2015.
Кризата във Формула 1
През сезон 2014 финансовата криза отнесе двата най-малки тима във Формула 1 - Caterham и Marussia, а независимите тимове обявиха война на големите - основно за по-справедливо разпределение на парите от търговските права. И тъй като на карта е поставено оцеляването им, битката ще е жестока и изобщо не е сигурно, че големите ще спечелят. Големите тимове и т.нар. Стратегическа група не се отразяват добре на развитието на Формула 1 - те упорито отказват да приемат мерки за намаляване на разходите, а това с всеки ден избутва малките извън шампионата. Голямата развръзка тук тепърва предстои.
Forza Jules
Тежката катастрофа на Жур Бианки в Япония шокира Формула 1 и изправи световния шампионат пред нерадостната перспектива французинът да стане първият пилот, загинал в състезание от Айртон Сена насам. Състоянието на Бианки остава критично, но той вече е преместен в болница във Франция, а неговият инцидент показа, че в този и предишните сезони на няколко пъти станахме свидетели на подценяване на опасни ситуации от страна на шефовете на състезанията. Да се надяваме, че Жул ще спечели най-важната битка в живота му.
