Чиеко Асакава остава без зрение едва 14-годишна след инцидент в плувен басейн. Това обаче не я спира през последните три десетилетия да работи за създаването на технологии, които да преобразят живота на хората с увредено зрение.
Когато се захваща с това, не е имало подобни асистиращи технологии. Родената в Япония д-р Асакава нито е можела да чете сама нужната й информация, нито е можела да се придвижва без придружител.
Тези "болезнени изживявания" я насочват по пътя й – започва обучението си с курс по информатика за незрящи, скоро след него започва работа в IBM. И докато завършва докторантурата си, същевременно става един от първите хора, които се опитват да подобрят условията за достъпност в голямата компания.
Асакава стои зад ранните дигитални брайлови иновации и създава първия практически браузър "уеб към говор". Тези браузъри, които помагат на хората с увредено зрение, са разпространени в наши дни, но преди 20 години не е било така. Тогава Асакава дава на незрящите потребители на мрежата в Япония достъп до повече информация, отколкото са имали преди.
Днес тя и е член на IBM Fellow – престижна група, от която до момента петима души са получили Нобелови награди.
А заедно с други технолози японката опитва да използва възможностите на изкуствения интелект (ИИ), за да създаде още полезни инструменти за хората с увредено зрение.
Микро-картографиране
Едно от нещата, разработени от д-р Асакава, е NavCog – приложение за смартфон, което се управлява с глас и помага на незрящи да се ориентират в сложни локации на закрито.
Специални Bluetooth сигнални точки се инсталират на всеки 10 метра в закрития терен, за да създадат негова карта. Данните от тези сигнални точки се събират, за да изградят "пръстов отпечатък" на определено местоположение.
Събирането на големи обеми данни създава по-детайлни карти, отколкото е възможно в приложения като Google Maps, които не работят в локации на закрито и не могат да осигурят нивата на детайлност, от които се нуждаят незрящите и хората с увредено зрение.
Технологията NavCog в момента е в пилотен етап като е достъпна на няколко места в САЩ и едно в Токио. IBM обаче твърдят, че са близо до това да направят приложението достъпно за обществеността.
70-годишната Кристин Хънсингър и нейния съпруг Дъглас (65-годишен) са незрящи. Изпробвали са NavCog в хотел в техния град по време на конференция за хора с увредено зрение. Усещането е било сякаш отново имат контрол над положението си.
Гжа Хънсингър използва други приложения, които ѝ помагат да се ориентира и справя с трудности, но по нейните думи, въпреки че се е налагало да използва белия си бастун наравно с NavCog, технологията ѝ е дала по-голяма свобода да се придвижва на непознати места.
Съпругът й е на същото мнение. Според него приложението на д-р Асакава е "премахнало догадките" при ориентирането в закрити пространства. Освен това дава и онова освобождаващо чувство да се движиш независимо, без чужда помощ.
Лек "робот-куфар"
Следващото голямо предизвикателство на Асакава е "куфарът с изкуствен интелект" - лек навигационен робот.
Той насочва незрящите хора в сложната обстановка на летищата, например, като осигурява инструкции и полезна информация за отложени полети и сменени гейтове.
Куфарът е с вграден мотор, така че може да се движи самостоятелно, и камера, която може да разпознава съдържанието на изображения и чрез тях да идентифицира местоположението. Освен това може да измерва разстоянието до всичко около себе си и човека, който придружава, чрез "Лидар" – лазерна технология за дистанционно получаване на информация за отдалечени обекти.
А когато трябва да се изкачват стълби, куфарът инструктира потребителя да го пренесе.
Целта е роботът да стане по-малък, по-лек и по-евтин, тъй като сегашният прототип е "доста тежък". IBM се стремят да направят следващата версия по-лека и се надяват тя в крайна сметка да може да съдържа поне лаптоп. Замисълът е проектът да бъде пилотно въведен в Токио през 2020 г.
Самата Асакава иска да може да се наслаждава на пътуванията си сама и без помощ. Заради това фокусира усилията си върху ИИ куфара.
Изкуствен интелект за "социално благо"
Въпреки амбициите си, IBM изостават спрямо Microsoft и Google в нещата, които понастоящем предлагат на хората с увредено зрение.
Microsoft са отделили 115 милиона долара за програмата си "ИИ за благото на други" и 25 милиона за инициативата си за ИИ за достъпност. Например Seeing AI - говорещо приложение за камера - е централна част от работата им в областта на достъпността.
По-късно тази година предстои Google да представят публично приложението си Lookout, първоначално предназначено за Pixel смартфони, което ще обяснява какво вижда и ще насочва хората с увредено зрение около конкретни обекти.
Според Ник Маккуайър, директор по ИИ изследвания в CCS Insight, хората с увреждания биват пренебрегвани, когато става дума за разработка на технологии. По негови думи обаче това се променя през последната година, тъй като големите технологични фирми се стараят все повече да инвестират в ИИ приложения, които "подобряват социалното благосъстояние".
Маккуайър очаква още неща да се случват в тази област, в това число от Amazon, които имат сериозни инвестиции в ИИ. Така повече компании могат да последват примера на Google и Microsoft от последната година.
Но това старание има и друга страна. Според Маккуайър фокусирането върху социалното благо и хората с увреждания е свързано с опит от страна на фирмите "да се демонстрират ползите от изкуствения интелект в контекста на много негативни нагласи" за него – как ще замени работни места и дори как ще се опита да изземе контрола от ръцете на човечеството.
