Знаем какво умеем да работим и как да го работим, знаем къде да си търсим работа и как да си я търсим, знаем, че няма шанс да останем без работа. И когато изведнъж пазарната ситуация се промени и се наложи да си търсим нова работа, оставаме фрустрирани.
Диагнозата...
През годините сме залягали сериозно над книгите. Били сме в гимназия, обикновено със задълбочено изучаване на западен език или пък профилирани в специалност с бъдеще. После са ни приели в университет, където сме завършили бакалавърска, а в последствие и магистърска степен, понякога и докторска. Правили сме специализации и стажове, ходили сме на курсове и семинари.
Подготвили сме се за едно спокойно и сигурно бъдеще, защото сме се изградили професионално. Защото сме мотивирани, непрекъснато търсещи нови предизвикателства. И смятаме, че инвестицията в нас самите ще даде своите плодове, когато отидем на трудовия пазар.
„Учи мамо, за да не работиш!”
Лошото е, че това взе да се реализира с пълна сила. Учиш, учиш и накрая буквално не работиш. Това е ситуацията в момента. Малко са свободните позиции за квалифицираните, а тези, които се обявяват в публичното пространство често са фиктивно присъстващи. Така на квалифицираните им се налага да работят нещо, което освен че няма нищо общо със специалността им, им е и безкрайно безинтересно. Но се налага, защото е единствената алтернатива.
Обаче преди да се стигне до сегашното безумие, през годините сме си бачкали активно. Не сме оставали дори за месец без работа. Впоследствие обаче дали поради т.нар. криза или не, оставаме без работа, най-често поради съкращение на щата. Казваме си „Горе главата - толкова контакти имам”. Ей, сега ще врътна два-три телефона и съм в джаза. Такаааа.... ”ми то сегааааа, няма как”. „Търсехме преди месец, ама вече наехме човек”. „Ееее, що не звънна преди два месеца”. „Оххх, съкратихме щата, знаеш как е, криза!”. „Обади ми се пак есента и ще видим”.
Ок. Продължаваме през интернет. По зададени критерии откриваме позиции, на които отговаряме на 200 не, ами на 500%. „Ето, бе, кво само се оплакват, че нямало работа”. Пускаме CV-та и настава едно велико чакане в стил „да падне тавана”, защото пускайки автобиография не знаем къде отива то - нейде във виртуалното пространство, в нечия поща или нечий спам. И е чист късмет дали някой ще го получи и отвори, а камо ли зачете.
Интервю с работодател
Не щеш ли са те поканили на интервю. Дори понякога има няколко на брой интервюта – първо писмен тест, после устно събеседване. Няма лошо – аз също съм привърженик на този тип избор на служител. В крайна сметка е много важно да се види дали се назначава грамотен човек.
Обикновено интервюто минава много добре, харесали сме се с хората, договорили сме условията на работа и си казваме спокойно: „Супер, там съм!”. „Ще ви се обадим другата седмица!” „Доообре!” Другата седмица обикновено минава в по-другата и в по-по-другата. „Бе я аз да звънна/да им пиша!” Резултат: изключен телефон или най-много отговор от типа: „ами още не сме избрали”.
И така месец, два, три. При избор на вариант имейл обикновено резултатът е „луната спи”. На тва му се вика „обратна връзка” или по-модерното понятие „фийдбек”. Яснота по даден въпрос, какъвто и да е той. Защото все пак сме имали интервю с някой от мениджърите на фирмата и се предполага, че би следвало да са учили или поне да са чували за това понятие и има ли то почва у нас? Е, май няма.
Но и не само у нас
В това също сме се убедили. Международни фирми, стъпили вече или стъпващи на бг пазара, се побългаряват в бизнес комуникацията тутакси. Където има една дума - още от летището. Обаче пък те някак директни хората, не като нас шушумушу, а ти казват: „Извинявайте, но вие защо кандидатствате за тази позиция?”. Ами от немай къде. Вие кандидатствате за работно място, на чиито изисквания отговаряте на 500% - притежавате уменията, които са посочени в обявата, можете да се справите с отговорностите, които се изискват, поради простата причина, че отдавна сте минали по този път, но към момента имате нужда от работа.
„Според мен Вие сте оувъркуолифайд!” – казва работодателят. Може и да съм, но какво от това. Аз си търся работа, кандидатствал съм при вас и ако смятате, че притежавам необходимите качества и сме си стиснали ръцете за условията на работа, защо да не ме вземете?! Ами именно поради тази причина – вие НЕ ставате, защото СТЕ оувъркуолифайд. А ние тука си търсиме друг тип човек.
Не ставаш. Точка
Значи или си неподходящ, защото не отговаряш на изискванията, не си между 20 и 25 години с 10 години стаж в областта, или си с дете и се предполага, че ще искаш да си тръгваш с час по-рано и няма да даваш всичко за работата, или пък си 30-годишна жена, която е възможно скоро да забременее, или пък си твърде възрастен, или искаш много пари, или пък си твърде квалифициран и ще искаш да се развиваш и съответно ще напуснеш. Абе с две думи – не ставаш.
А ти всъщност просто искаш да почнеш работа, на чиито критерии отговаряш и си съгласен с условията на работодателя. Но той пък си търси в буквалния смисъл на думата „служител” – човек, който да му служи, а не да генерира идеи, защото обикновено тези хора са бунтари и може да не се задържат много дълго на това работно място. А работодателят не ги иска такива - той иска „сигурни” хора, които да не знаят много-много.
Лечението...
Адаптация спрямо новата пазарна ситуация. СV-то следва да се премодифицира: да се премахнат всички степени и квалификации, придобити с течение на времето. Също така следва да се премахне владеенето на чужди, и в частност на зааападни езици, или поне да се занижат нивата на владеене - от „отлично” да стане „много добро” и т.н. Стажовете и по-сериозните позиции, на които сте работили, също следва да бъдат елиминирани. Същото се отнася и за компютърните умения – оставате само Уърд и Ексел. Най-много!
И да не направите голямата грешка, която по навик бихте могли да допуснете - да изпратите портфолиото си. Снимката гледайте да е някоя по-неангажираща, да не гледате „строго, но справедливо” тип „бай Ставри, южно изложение”.
Така евентуално би било по-лесно да ви извикат на заветното интервю за работа. Aко можете да премахнете и интелигентния си поглед по време на интервюто, вече бих могла да ви стисна ръката. Защото пазарът към момента би могъл да ви вземе всичко - това, в което вярвате, за което сте се борили през годините и с което се идентифицирате. Но искрата и интелектът в очите, никой не би могъл да ви ги отнеме.
