Мастурбирахте ли днес? Според института "Кинси", вероятно сте го направили. Над 50% от пълнолетните между 18 и 50 години мастурбират ежедневно.
Без значение дали в списание, на компютъра, мобилния телефон, таблета или по телевизията, порното вече е по-леснодостъпно от питейната вода.
Само за миналата година, според фирмата за интернет изследвания Covenant Eyes, филмовата индустрия за възрастни е създала 13 000 видеа, донесли доходи от над 13 млрд. долара. Сравнете това с Холивуд: 504 филма и 8 млрд. долара приход.
Разликата е лесно доловима.
Но пък има и една, ненабиваща се на очи, страна на порното: то бива почти напълно игнорирано в статистиките, а ролята му за развитието на технологиите - сериозно подценявана.
Истината обаче е, че иновациите се случват, защото порното е "екосистема, в която участниците са склонни - всъщност принудени - да експериментират", казва Брус Арнолд, директор на изследователската фирма Caslon Analytics пред Network World. "И там експериментите не биват спъвани от здравия разум, добрия вкус или бюрокрацията".
Тази индустрия отбележи напредък там, където масовите й конкуренти изостават.
В началото на 90-те години, Ричард Гордън основава Electronic Card Systems, онлайн система за картови транзакции, използвана от уеб сайтове като ClubLove - разпространителите на сексзаписа на Памела Андерсън.
Едва през 1994-та Amazon въвежда подобна система за онлайн разплащания. Години по-късно въведената първо от Гордън система е масово копирана онлайн.
А знаете ли, че видеата с котки, които гледаме днес в интернет, не биха съществували без порноиндустрията?
Години преди видео-сайтовете да станат популярни или дори възможни, сайтовете за възрастни търсеха границите на съществуващите технологии, за да могат пъпчиви тийнейджъри да консумират колото пожелаят розови сценки, без да прекарват часове в изтеглянето им.
Преди Netflix, Hulu и CNN, уеб сайтове като Danni's Hard Drive пускаха поточно видео до потребителите си, директно в браузъра, без плъгини.
"Без тези сайтове надали CNN щяха ефективно да осигуряват новинарски клипове по глобални свръх-актуални въпроси", пише Люис Пардю в Eroticabiz.
Ученето от порноиндустрията не е от най-лесните неща.
Кой би желал да бъде служителят, заявяващ на цяла конферентна зала, че е получил блестяща идея за нов продукт, докато си е "тренирал" ръката? Мениджър, който обсъжда силните аспекти на порносайт, би накарал всеки PR мениджър да се свие от ужас.
И все пак браншът силно е повлиял на масовите компании, макар и по индиректен начин.
"Реагираме на навиците на потребителите си", казва Ендрю Пайл, технологичен директор на Vimeo, по отношение на развитието на новите функции на компанията. Много от тези навици, от рода на препоръчани видеа, безкрайни плейлисти, високоскоростно превъртане и чатове в реално време, са неща, които потребителите са се научили да очакват, докато гледат порно.
Успехът на развлекателната индустрия за възрастни може да е свързан и със скоростта, с която тя се адаптира към нови платформи.
В същия ден, в който Apple оповестиха, че ще представят iPad през януари 2010-та, Айлън Бънимовиц, изпълнителен директор на Private Media Group, оповести, че фирмата му ще пусне порнографско приложение за платформата.
Когато iPad най-накрая бе достъпен за покупка четири месеца по-късно, същото важеше и за приложението на Бънимовиц.
Много от най-успешните медийни компании са възприели стратегии, доближаващи се до тези на порноиндустрията.
"Започнахме да се концентрираме повече върху популяризацията на творците, а не на видеата", казва Мат Маклърнън, мениджър в YouTube.
"Така потребителите могат да следят канал и да бъдат известявани, когато бъде пуснато ново видео в него".
Независимите създатели на съдържание могат да популяризират видеата си в YouTube и да делят доходите от реклама с компанията - бизнесмодел, подобен на този на PornHub от близо 7 години.
Ако компании като PornHub, YouTube и Vimeo се адаптират и процъфтяват, цяла индустрия в момента се задушава.
Старите медийни компании, особено такива с корени в печатната журналистика, срещат големи трудности да разберат новата среда, създадена от интернет.
"След изобретяването на тази страхотна, променяща всичко технология, а именно печатната преса, е бил нужен половин век, за да може книгата да придобие собствен вид", пише Джеф Джарвис в есе за съвременната медийна индустрия - "Гийкове, носещи подаръци".
Точно както на книгата е бил нужен половин век, за да еволюира, така и новинарската индустрия ще има нужда от време да се адаптира към тази новаторска технология.
Интернет е безкрайна игрална площадка за маниаците на тема новини.
Читателите могат да получат дозата си информация чрез статии или видеа, списъци или туитове - от професионални автори или блогъри-тийнейждъри - само с няколко клика.
Тази среда е чудесна за потребителите, но тласка старите медийни гиганти към отмиране.
Както Лес Хинтън, бивш изпълнителен директор на Dow Jones, обясни на Световния вестникарски конгрес през 2009-та: "Новините струват пари. Качеството струва пари. Безплатните неща задават твърде ниска цена. Безплатното не може да се поддържа задълго. Безплатното е твърде скъпо".
Това е проблемът, който интернет създаде за вестниците: проблемът с безплатното.
Вестниците вече не могат да разчитат на традиционните си стратегии за монетизация. Докато потребителите преминават от печатно към цифрово потребление, става невъзможно осигуряването на платено съдържание.
Разглезените читатели очакват безплатно съдържание навсякъде, където отиват. Ограниченията, запазващи общо съдържание, се доказаха като безсмислени; съдържанието или бива игнорирано, или бива крадено от безбройни интернет кръстоносци, вярващи в безплатното разпространение на информация онлайн.
А бомбардирането с изскачащи реклами и банери кара читателите да развиват стеснена визия, поради която са блажено невежи за всякакви послания, които рекламодателите се опитват да им изпратят.
Тази ситуация може да изглежда плашеща и може би дори смъртоносна за много новинарски медии, но не е уникална.
Порното бе изправено пред почти идентична еволюция години по-рано.
Преди десетилетия, подобно на медийната индустрия, забавленията за възрастни се разпространяваха предимно чрез печатни материали.
С узряването на интернет, индустрията се демократизира и позволи на нови и по-малки конкуренти да наводнят пазара.
Те дойдоха с нови средства да забавляват зрителите си: ново съдържание, по-"рисков" материал и креативни стратегии за дистрибуция, по-голямата част от която е безплатна.
Playboy беше доминиращото мъжко списание в средата на XX век
Сега има цяло поколение, което се кланя на Хю Хефнър като на бог, но никога не е вземало в ръце физическо списание Playboy. Подобно на колегите си от новинарския бранш, Playboy намаля като тираж от над 7 млн. екземпляра през 1972 до само около 1.5 млн. в момента - спад от почти 80%. Дори и изправен пред спадащо разпространение и тираж, цензура, скандали със служители и безмилостна конкуренция от по-вулгарни издания, Playboy успя да премине през привидно странни експерименти, за да се утвърди наново като лидер в тази индустрия.
Playboy Company драстично се промени от това, което е била в момента на зараждането й като фирма.
Със спадащ тираж на печатните издания, Хефнър се стремеше да превърне Playboy в лайфстайл компания. Playboy експериментираха в други медийни платформи. Първоначално фирмата се пробва във филмови продукции и въпреки че те донесоха огромни разходи, това беше жизненоважен фундамент за нейното бъдеще.
По-късно тя се разшири като онлайн съдържание, пусна канал Playboy TV, радиостанция в Sirius XM и реалити шоу в E! Network. Междувременно фирмата изграждаше по-близка връзка с аудиторията, отваряйки нощни клубове с бранда Playboy, хотели, казина и събития в имението Playboy.
Тази еволюция бе възпроизведена под някаква форма и в новинарския бранш
Подобно на събитията на Playboy, онлайн изданието The Atlantic започна да провежда конференции като скорошната City Makers Summit. Bloomberg разшириха медийното си присъствие, като интегрираха статиите и видеата в сайта си, създавайки документални филми, показвани по Netflix, и поддържайки собствена серия от събития и радиостанция.
Vimeo превръщат "мобилния уеб в основен приоритет", твърди Ендрю Пайл, и все повече новинарски компании следват неговия пример.
Yahoo!, CNN и Daily Mail са сред първопроходците в новата новинарска платформа Snapchat Discovery - нещо много далеч от съдържанието и потребителите, към които компанията типично се ориентира.
Интернет ще продължава да еволюира с бясна скорост.
Медийните компании трябва да продължат да се развиват в непрекъснато променящия се свят, създаван от интернет.
Порнографската индустрия, макар и да не може да даде перфектно решение на проблемите на новинарския бранш, може да го научи на важни уроци.
Браншът може да предвижда навиците на потребителите и технологичното развитие.
И ако постоянно продължаваме да се учим от примера на порноиндустрията, може би все пак ни очаква хепиенд.
