Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Българският Лувър разпери три крила

Вътрешният двор на Националния музеен комплекс Снимка: В.Е.
Вътрешният двор на Националния музеен комплекс
Пет етажа за най-доброто от българското и чуждестранното изкуство Снимка: В.Е.
Пет етажа за най-доброто от българското и чуждестранното изкуство
Общата стойност на проекта е 27 милиона лева, като 23 милиона са европейско финансиране Снимка: В.Е.
Общата стойност на проекта е 27 милиона лева, като 23 милиона са европейско финансиране
Как изглеждаше в началото
В дъното - южното крило откъм ул. "Оборище", което тепърва ще се ремонтира Снимка: В.Е.
В дъното - южното крило откъм ул. "Оборище", което тепърва ще се ремонтира
Сградата е снабдена с подови инсталации Снимка: В.Е.
Сградата е снабдена с подови инсталации
По площ новият дом на културата е съизмерим със Съдебната палата Снимка: В.Е.
По площ новият дом на културата е съизмерим със Съдебната палата
Петър Стоянович откри благодарствена плоча за 7-те министри на културата, допринесли до момента за проекта Снимка: В.Е.
Петър Стоянович откри благодарствена плоча за 7-те министри на културата, допринесли до момента за проекта
Българският Лувър разпери три крила Снимка: Галя Йотова
Българският Лувър разпери три крила Снимка: В.Е.
Сградата е проектира така, че да бъде енергийно ефективна Снимка: В.Е.
Сградата е проектира така, че да бъде енергийно ефективна
Поглед отвън - с алуминиева дограма Снимка: В.Е.
Поглед отвън - с алуминиева дограма
Българският Лувър разпери три крила Снимка: В.Е.
По време на строежа
Фонтан тип "водно огледало" Снимка: В.Е.
Фонтан тип "водно огледало"
Българският Лувър разпери три крила Снимка: В.Е.
Българският Лувър разпери три крила Снимка: В.Е.
Българският Лувър разпери три крила Снимка: В.Е.
Градинката на балкона Снимка: В.Е.
Градинката на балкона
Българският Лувър разпери три крила Снимка: В.Е.
Българският Лувър разпери три крила Снимка: В.Е.
По време на строежа

След 15 години, 7 министри на културата, куп разправии и ударен строеж, Националният музеен комплекс вече разполага с три завършени от четири крила, където ще има изложбени зали, хранилища, офиси, реставрационни зали, кафене и вътрешен двор.

Дългоочакваният дом на българското изкуство лежи на мястото на бившето МЕИ „Ленин" между Художествената академия и Галерията за чуждестранно изкуство в София. И все още е празен, защото яснота за колекциите и постоянната експозиция там тепърва се очаква от акад. Светлин Русев и неговата работна група от изкуствоведи, свикана през миналата година.

Междувременно министърът на културата Петър Стоянович покани медиите на разходка в изцяло завършените три крила на т.нар. български Лувър, като още утре ще бъде обявен конкурс за избор на име, за да се сложи край на тази парижка хипербола.

Според него най-подходящо и елегантно е комплексът да бъде назован като Национална галерия, припомняйки и факта, че през 1999 г. първоначалната идея е за Музей на изобразителните изкуства, с което и днес имало приемственост.

Макар последната дума да има Светлин Русев, Петър Стоянович обеща, че новият музей нито автоматично ще смесва най-доброто от националното изкуство от типа „тракийско злато до Дечко Узунов", нито ще бъде клонинг на Националния исторически музей или Националната художествена галерия.

Всъщност, поводът за опознавателната PR пресконференция е издаването на Акт 16 за трите крила на сградата, което означава, че те официално са използваеми. Стоянович се похвали с вграждането на най-съвременните технологии за музейно дело, които ще направят Националният музей съперник на водещи центрове за изкуство от цял свят.

Оптимистичната версия за дългоочакваното прерязване на лентата обаче е за есента

„Най-вероятно тогава аз ще бъда посетител, а не сред домакините, което не ме прави по-малка част от проекта. Никому не е разрешено да изнасили времето, за да грабне на всяка цена конюнктурен венец", обясни Стоянович, намеквайки за предстоящата оставка на правителството.

Преди една година, когато кабинетът „Орешарски" дойде на власт, Стоянович шокира с изказването, че българският Лувър е грандомания и няма с какво напълним неговата площ от 20 000 кв. м., което го прави съизмерим по площ със Съдебната палата.

Тогава отново се появиха оплаквания от художествените среди, че стотици произведения на изкуството стоят на склад и събират прах, защото няма къде да бъдат изложени. Само в хранилищата на Националната художествена галерия (бившия царски дворец) има 40 000 експоната.

Сега картината изглежда по-различна, като архивите на Националната художествена галерия и на Националната галерия за чуждестранно изкуство ще захранват двете основни направления на музея, както обясни съветникът на министъра Борис Данаилов.

Освен за постоянната експозиция на мега музея, неяснота има и как ще се процедира с младите автори, откупките на произведения и предполагаемото сливане с администрацията на Националната галерия за чуждестранно изкуство.

Най, най

Иначе показаната днес сграда разполага със специални системи за влажност на въздуха, температура и вентилация, които ще създават микроклимат в отделните залите заради спецификите на експонатите, както и за охрана, пожарна безопасност, мултимедия и броене на посетителите.

Инж. Тинка Евстатиева, зам-изпълнителен директор на дежурния строител „Главболгарстрой", обясни, че системите са свързани и ще се командват от единен център. Тя призна, че строителните дейности са били съпътствани с множество спорове и трудни моменти, а за изненада на фирмата сградата се оказала в по-лошо състояние от очакваното.

До момента общо са инвестирани 27 млн. лева, като 4 млн. лв. са от държавния бюджет, а останалото е европейско финансиране.

Тепърва предстои частично събаряне и реконструкция на южното крило на зданието откъм ул. „Оборище", където ще се помещават гостуващи изложби. Министърът увери, че строителните дейности няма да попречат на работата на музея и на комфорта на посетителите.

Похвали се, че от бюджета са отпуснати още 4 млн. лева за реконструкция на южното крило, като цялостната сума вероятно ще надхвърли 12 млн. лева, и пожела успех на бъдещия му наследник с откриването.

Или както каза на финала: „И Френският Лувър е строен от бая народ, така че никой не може да претендира да бъде негов баща".

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените