Намирам коледните пожелания за леко тъповати. Но като всеки човек и аз си имам своето желание.
Дори смятам, че силата да си пожелаеш нещо лично свое, означава и да го сбъднеш - в крайна сметка. Всеки един декември на всяка една година всички сме толкова изтощени и преуморени, но под гадостите, които ни се случват, винаги се крие една перличка, нещо съкровено, когато си казваме: И все пак догодина ще се случи нещо хубаво.
И то винаги се случва. Макар че понякога дори не разбираме кога.
Моята мечта за 2012 г., само не се смейте, е за магистратура в един от университетите в Англия. Не знам дали ще ми стигнат силите, но знам, че ще опитам. Дали ще успея да уредя парите? Мисля да "пусна шапка" сред фамилията. Досега винаги сме се подкрепяли един друг и вярвам, че и сега ще е така. Откакто баща ми почина, сестрата на майка ми винаги е била до нас, независимо че се грижи и за своите деца.
Знам, че ако направя тази стъпка, животът ми тръгне в по-добра посока. Не само заради дипломата, но и заради новите емоции, желанието да се ъпгрейдна. Не мога да си представя, че просто ще зацикля на едно място.
Е, мили Дядо Коледа, дали ще запишеш и моето желание в малкото тефтерче?
