Първият сладолед на клечка се появява абсолютно случайно, след като през 1905-а 11-годишният Франк Епърсън от Сан Франциско забравя чаша с вода и безалкохолно на прах на верандата си. В чашата е оставена и клечката за разбъркване на безалкохолното. Нощта се оказва доста студена и така Еперсън се оказва с първия сладолед на клечка в ръката си.
През 1968-а химик на име Силвър Спенсър се опитва да създаде супер силно лепило, докато най-накрая без да иска създава супер слабо такова, което може да бъде използвано само за временно залепяне.
През следващите няколко години изобретението на Спенсър изглежда напълно излишно, но през 1973-а един негов колега – Арт Фрай, присъства на негов семинар и осъзнава, че може да ползва веществото, за да си отбелязва страниците в книгите си. Отнема още няколко години на двамата учени да стигнат до окончателния вид на листчетата, но през 1980-а първите "Post-it" вече са по магазините.
Двамата братя Келог – Джон Харви и Уил – работят в санаториум в Мичиган, в който учат пациентите си на здравословен начин на живот, стриктна вегетарианска диета и въздържание.
През 1894-а те провеждат експеримент, при който в процеса на приготвяне на тесто от сварена пшеница, един от братята забравя сместа в горещата фурна. Тя изсъхва твърде много и когато я вадят от пещта се разпада на десетки малки сухи парченца. Така се появява прототипът на корнфлейкс като по-късно Келог заменят пшеницата с царевица.
Пълното име на тефлона е политетрафлуоретилен и е създаден по случайност в лабораторията Дюпон в Ню Джърси през 1938-а. Роденият в Охайо химик Рой Плънкет се опитва да направи нов изолиращ студа агент, когато забелязва, че една от наглед празните кутии с тетрафлуоретилен тежи точно колкото и пълна.
Когато разрязва кутията, Плънкет установява, че газът е реагирал с метала и се е образувало незалепващо вещество. От лабораторията виждат потенциал в откритието и започват масовото му производство. През 1954-а една френска съпруга моли мъжа си да покрие с тефлон тиганите й, за да не залепва храната при готвенето и така се появява и тефлоновият тиган.
Джордж Кръм е готвач в ресторант в Саратога Спринг, град в щата Ню Йорк. Един ден попада на изключително капризен клиент, който многократно връща чинията си с пържени картофи с оплакването, че не са достатъчно хрупкави.
В някакъв момент Кръм губи търпение и в яда си реже картофите на почти прозрачно тънки лентички и ги препържва, докато станат твърди като камък. За негова изненада клиентът ги харесва и иска допълнителна порция.
Принципът за работа на микровълновата печка също е измислен без да е било това целта. През 1945-а Пърси Спенсър експериментира с нова вакуумна тръба, наречена магнетрон. Той е доста изненадан, когато десертчето в джоба му започва да се топи и решава да пробва какво ще стане с царевични зърна.
Когато те започват да се разпукват, Спенсър веднага вижда потенциал в откритието си. През 1947-а завършва прототипа на първата микровълнова печка, макар че той тежи над 300 кг и струва почти 5 хил. долара.
Лекарството далеч не е било създадено заради това, с което е известно в момента. Фармацевтичната компания Pfizer смята, че ще се използва като лек на спазми в коронарните артерии. Медикаментът е обозначен като UK92480 и се оказва, че е неефикасен.
Един от страничните му ефекти обаче е повече от изумителен. Хапчетата стават популярни като Viagra и само за първата четвърт на 2013-а са продадени партиди на стойност 288 млн. долара.
Първообразът на фойерверките се появява преди около 2000 години в Китай. Според легендите те са изобретени по случайност от готвач, който незнайно защо смесва въглища, сяра и селитра. Тези съставки са се намирали във всяка кухня в страната. Сместа е запалима, а поставена в бамбукова пръчка експлодира.
Александър Флеминг се опитва да изобрети "лекарство за всичко", което може да лекува широк спектър от заболявания. По ирония на съдбата той открива пеницилина, след като зарязва работата си недовършена.
Флеминг открива, че в едно от петриевите стъкла се е образувал мухъл, който се оказва, че съдържа мощен антибиотик – пеницилин. Една от легендите твърди, че всичко това се случва само защото биологът е бил доста небрежен и не е миел старателно съдовете в лабораторията.
Изобретяването на Кока-Кола не е плод на хитри бизнес планове. Джон Пембъртън е аптекар, който заради рани от гражданската война е пристрастен към болкоуспокояващите и най-вече към морфина. В опита си да създаде собствено болкоуспокояващо, той смесва две основни съставки – листа на кока и ядки кола.
Когато негов асистент без да иска добавя газирана вода – резултатът е първата Кока-Кола в света. През годините са добавяни различни съставки, които оформят вкуса, познат на всички, но рецептата за безалкохолното се пази в строга тайна.
