Стоя изумен в центъра на един от двата огромни парка и се чувствам като дете пред огромна торта. Не зная нито как, нито откъде да запoчна. Дали от това, че този град има всичко, наистина всичко, от което се нуждае кой да е човек, за да живее добре. Улиците не са просто чисти, те са изумително чисти. Няма и помен от хора, които чистят, нито виждам коли тип „Чистота". Явно просто не цапат.
А мога да започна и с това, че в единия парк има съвсем истинска детска железница, с два коловоза, с истински метални релси, с каса за билети, която работи само за деца, а влакчето ги вози из целия парк. Бих могъл да започна и оттам, че кметът на града се наема с огромен международен културен проект, продължил над пет години.
Той се свързал с около триста съвременни скулптори от цял свят, осигурил им самолетни билети, място, където да живеят, материали, работилници, работници, пещи, и изобщо - всичко, за да творят. Искал от тях само едно - да оставят работите си в града.
Сега в двата парка и из целия град има произведения на съвременното изкуство от цял свят. Казаха ми, че има и българска творба, но още не съм я открил.
Това се казва културен РR.
Замислете се - приятелският и творчески кръг на всеки едн от тези артисти знае, че има една държава Латвия, a в нея има един такъв град Вентспилс, с един такъв кмет, и сега там има негово произведение на изкуството.
А! Сетих се!
Ще започна от морето. „Видях" го за пръв път нощем. Шумът. Мирисът на сол. Особената смесица между бял сняг, жълт пясък, мъртва растителност, пронизващ вятър и Балтийско море. Не е възможно да бъде описано. Чувствах се като във филм на Бергман.
Споменах ли, че в града с население около 30 000 души има два театъра? Вторият е на около десет години, строен е скоро, а даже няма професионална актьорска трупа. В града има любителска - най-голямата в страната.
Театърът е домакин на международни джаз и класически фестивали. Малки, тридневни, но ежегодни. Тук се играят и представления на театри от Рига. Страната не е в цветущо състояние - безработица, напускащи я млади хора, зле работеща промишленост, високи цени след въвеждане на еврото.
Но....
Но тук така борят стагнацията. С култура. Откриват нови театри, а не закриват. Ако още не сте с отворена уста, сега ще я отворите. В градчето има не една, а две библиотеки. Втората (точно така, сещате се), е нова. И не само това - цялата е от стъкло. Строена е не в центъра, а в леко отдалечен квартал, в който навремето са живели изселени от Царска и Съветска Русия престъпници. Строена е там, за да облагороди квартала и има ефект.
Това е и единствената библиотека от многото, които съм виждал, сякаш създадена основно за деца - целият трети етаж е техен. Там отиват след училище, оттам ги взимат родителите им след работа. За тази библиотека се учи в нашия УАСГ, каза ми го близка, помоли ме да направя снимки. По време на социализма, или както тук казват, в съветските времена, Вентспилс бил от т.нар. секретни градове. Нямало го е на картата. Причината е, че е бил част от Военно-промишления комплекс на Съюза.
Пристанището на река Вента, която в рамките на града се влива в Балтийско море, обуславя този факт.
Тук бил и един от каналите за превоз на елементи от ВПК на целия Варшавски договор. Имало е още едно или две секретни предприятия. След 1989 градът е с най-мръсния и отровен въздух в цялата република. Заводите се закриват, портът почти фалира. Минава време, таксите за ползването на пристанището остават в града.
И сега идва ред да спомена защо съм тук и какво правя.
Латвийската писателка Нора Икстена дава идея за създаване на Международен дом за писатели и преводачи. Веднага откликва тогавашната министърка на културата Хелена Демакова, която заявява, че иска да реализира големи идеи, помага много Марта Дзилума, директорка на Латвийския литературен център.
Търсели място и кмет, който също да подкрепи идеята. Съгласява се Айвар Лембергс - който от най- ранната си младост работи в кметството, а над четвърт век е кмет на града. И така от 2006 г. насам Домът за писатели и преводачи посреща гостите си целогодишно. Условията са фантастични, въздухът кристален, тишината е космическа, там могат да живеят до седем души едновременно. Всеки разполага с отделна стая, с кабелен и безжичен интернет, баня, тоалетна. Кухнята е отлично оборудвана. Има паркинг и сауна. Годишно домът посреща към 90 резиденти, а от началото на създаването си до сега тук са писали и превеждали 954 души от Латвия, Русия, България, Китай, Литва, Естония, Швеция, Норвегия, Финландия.... Тук са написани или е дошла идеята за повече от 300 книги.
Домът предлага и отделни резиденции за преводачи от латвийски език, както и двумесечни интензивни курсове за усвояването и подобряването му. Тук срещите са особено интересни и наистина работят в посока международно културно сътрудничество. Скоро у нас ще бъде издадена детската книжка "Мечата република" от талантливия латвийски автор Юрис Звиргздинш, който тук се запознал с преводачката и издателка Зорница Христова.Тук е творил и поетът Марин Бодаков, а също и преводачката Нева Мичева.
Всеки професионален писател и преводач може да кандидатства за резиденция в дома на адрес: www.ventspilshouse.lv. Резиденцията е със срок между две и четири седмици, одобрените получават грант в размер на 320 евро. Транспортните разходи са за сметка на участника. От вас се очаква да имате ясна идея, тя да е важна, поне за вас, да имате издадена или преведена минимум една книга, да представите план за работа.
Никой не ви виси на главата, никой не пита колко страници сте написали. От дома ще са благодарни, ако споменете, че книгата ви се е родила, започнала, завършила тук. Екипът, който от самото начало менажира това райско за всеки творец кътче, е съставен от дами - диркторката Андра Консте, мениджърката за международни проекти Йева Балоде, акаунт-мениджърката Ивета Либерга и къщовницата Зелтите Фрайберга. Всички те са наети на пълен работен ден. Толкоз от мен. Ако ви се пише, превежда, кандидатсвайте. Аз ще се върна тук. А сега е време да пиша. Други неща.
11.12. 2016, Вентспилс, Латвия.
