„Жива вода" едва ли е първото нещо, което ни идва наум, когато се сетим за уиски - освен ако това не е водата, от която отчаяно се нуждаем на другата сутрин.
Само че точно това означава в оригинал името на една от най-обичаните алкохолни напитки в света.
Предшествениците на днешните шотландци и ирландци са я наричали „uisge beatha" („вода на живота"), от което впоследствие е останало съвременното наименование „whisky" (в Шотландия) или „whiskey" (в Ирландия).
Акцентът на настоящия материал обаче няма да са масовите, а и за съжаление често фалшифицирани уискита, с които се случва човек да прекалява по клубовете.
Прочутият уиски експерт Робърт Хикс, „master blender" и световен посланик на марката „Teacher's", който гостува в София тези дни, обича да казва, че няма лошо уиски, а... лоши пиячи.
Това в кръга на шегата, тъй като е ясно, че потребителите си имат собствен вкус и един предпочита едно, друг - съвсем друго, а производителите се стремят да дадат най-доброто от себе си, за да бъдат именно те предпочетени в условията на свръхинтензивна конкуренция.
Най-общо уискито се дели на три вида: шотландско („scotch"), ирландско и американско ("burbon").
Основната разлика между скоча и ирландското е, че в Шотландия дестилират напитката два пъти, а на Зеления остров - три пъти.
Това поражда и шеги по темата в контекста на вечния спор кой е измислил уискито и кое от двете е по-добро.
Ирландците казват, че само с две дестилирания не може да стане хубаво уиски, а шотландците ги контрират, че те не са достатъчно кадърни, щом се нуждаят от трета дестилация.
Друга специфична отличителна особеност е, че само в Шотландия изсушават малца, от който се прави уискито, в специални пещи над огън от торф, откъдето идва и специфичният опушен аромат.
Що се отнася до бърбъна, той е съвсем „друга бира", тъй като, за разлика от първите две разновидности, „националното питие на Америка" (обявено е за такова с приемането на Закона за бърбъна от Конгреса на САЩ през 1964 г.) не използва като основна суровина ечемик, ами царевица, като дори има задължително изискване да съдържа минимум 51% от нея.
Оттам нататък всеки сам си прави избора - дали да пие и ако пие, какво да е то.
Авторът на статията отдавна направи своя избор, повлиян и от посещение в Музея на шотландското уиски в Единбърг.
Горещо препоръчвам Шотландия като туристическа дестинация, в която човек се влюбва от пръв поглед заради природата, историята и преди всичко заради сърдечното гостоприемство на местните, които владеят до съвършенство умението да превърнат в атракция всяка своя традиция.
Наред със замъците, килтовете (полите, които носят шотландските мъже), езерата, легендарното чудовище Неси, смелото сърце Уилям Уолъс, футболното дерби Рейнджърс - Селтик, в най-голяма степен символ на тази страна е именно уискито.
За радост тази седмица Шотландия дойде при нас, благодарение на първия по рода си Уиски фестивал в София, проведен от 4 до 6 октомври, където човек имаше възможност да опита на достъпна цена редки и реномирани уискита от цял свят и да поговори със световни авторитети като споменатия Робърт Хикс, Даръл Халдан (глобален „адвокат" на марката „Highland Park") и Трейси Маккафърти (бранд мениджър на „Famous Grouse Experience").
От познавачите научихме някои трикове за посветени.
Ето един от тях - поемете в устата си половин глътка вода, но не гълтайте още. Долейте с уиски и издишайте, преди да преглътнете. След това преглътнете - вкусът си е същият, само че без щипещия гърлото алкохол.
Изводът е, че е въпрос на избор дали да пиеш уискито си с вода или чисто според собствените предпочитания.
Или пък този: стиснете носа си и отпийте глътка уиски - слаба работа, без аромата просто не е същото! Поуката е, че в обонянието е половината от удоволствието от консумацията!
Сред шотландските гости и напитки си припомнихме и основната класификация на уискитата според изходната суровина.
Скочовете се делят на два основни вида - single malt (малцово - от покълнал ечемик, наречен малц) и grain (зърнено - от ечемик, ръж, пшеница или царевица).
Blended пък е миксът от различни малцови и зърнени уискита и е най-разпространеният вид в магазини и заведения.
Single malt обаче си остава висшата класа в йерархията на скоча - силни като аромат, с висока цена, носещи характерния отпечатък на дестилерията и местността, от която произлизат.
Вдъхновени от живата вода с дъх на пушек и вкус на Шотландия, решихме да ви представим съвсем накратко (в колонката вдясно) селекцията на автора от някои от най-добрите малцови уискита, част от които бяха представени на фестивала, а други също са налични по магазините и онлайн.
