Може и да не сте забелязали, но ужасите се връщат на мода. Но далеч не само като жанр в киното и при сериалите. За мнозина те вече не са достатъчно изживяване, за да се докоснат до страха и най-първичните си емоции.
Десет души се возят в бус с качулки на главите някъде извън Лос Анджелис като не знаят къде ще бъдат откарани. За това удоволствие са платили вече над 100 долара и дори идея си нямат какво ги очаква.
При пристигането един от тях, 33-годишният инженер Тейлър Уинтърс, е хванат и набутан в мръсна каравана. След бърз преглед от медик на място, той бива съблечен и натикан в защитен костюм. Безизразнен глас по уоки-токито му казва да мине през димящото бунище, но да внимава, защото може и да не е сам там.
През следващите 45 минути той следва инструкциите на гласа, а накрая му се казва да се скрие в една палатка, пълна с мъгла. Там обаче той няма да намери почивка. Някакво същество се претъркаля в облак от прах, повдигайки и безмилостно хвърляйки безпомощното тяло на Уинтърс.
Докато се мъчи да се овладее и да си върне дъха, чифт ръце се увиват около врата му и започват да го душат. След това бива съборен, а костюмът му бива съблечен, докато нечии нокти дерат кожата му. Необузданото същество повръща върху гърдите му и се вкопчва в плътта му.
Цялото това приключение свършва с абсолютно разсъблечения Уинтърс, свит на кълбо, овъргалян целия в кал и слама и треперещ, а тялото му е залято с изкуствена кръв.
След всички крясъци и викове, съпроводили целия процес, първите му съзнателни думи са: "Това беше страхотно!".
За него това е общо 44-ият път, в който се е подложил на подобно хорър шоу. За него това е начин за бягство и отдих от обикновения му живот и работа под високо напрежение. За него ужасът, докарващ високо кръвно, сърцебиене и купища адреналин, е начин да се откъсне от всекидневието. И всеки път е също толкова въздействащ както и първия.
Подобни атракции вече не са такава рядкост. Първоначално се появяват около Хелоуин като начин филмовите студиа да промотират някои от по-страшните си филми - един своеобразен начин феновете да влязат в самото действие. През последните години подобен сорт тематични преживявания стават все по-популярни.
Но тези сезонни събития са просто детска игра в сравнение с това, което се случва целогодишно в подземния свят на потапящия се ужас.
Лидер в организирането на подобни събития е Къщата на ужаса Heretic - експериментално хорър изживяване. Проектът се управлява от Ейдриън Маркато (препратка към Дявола от "Бебето на Розмари", истинското му име на мъжа е Гай Майкъл) и съпругата му Джесика Катерин. Тяхната компанията е част от нарастваща група ужасяващи атракциони, известни като "екстремни свърталища".
Тези представления поставят участниците си (най-често само по един човек наведнъж) в екстремни физически и психологически ситуации, потапяйки ги в техен собствен хорър филм. Разбира се, всеки клиент си има сигурна парола, която щом се каже, цялото шоу спира и се проверява какво не е наред с конкретния участник.
Маркато, 41-годишен амбициозен режисьор, прекарва публиката си през оригинални сценарии, всеки изработен за конкретното шоу. Той понякога използва истински истории (с добавени елементи), които да засилят самото изживяване и да прекарат всеки участник през най-тъмните страни на човешката природа.
С бизнеса той започва през 2013 г. Негова приятелка бива убита, а той решава да й отдаде почит по необичаен начин - като разиграе смъртта й пред група приятели вкъщи. Всеки от тях преминава през нейните усещания като идеята е да могат да се свържат с нея чрез последните й мигове.
"Всички, които преминаха през това, бяха напълно ужасени и го харесаха. Тогава си помислих, че трябва да продължа да правя това и да видя какво ще се случи", спомня си Маркато.
Сега Heretic прави по 2 шоута месечно край Лос Анджелис като всяко от тях е различно от предишните. Той е погребвал хора живи, симулирал е мъчения, бутал е хора от балкони (само за да се приземят на голям и сигурен надуваем дюшек), карал е клиенти да си мислят, че е запалил главата им (в този момент всички крещят паролите си и искат да се спре поне за малко).
Идеята на тези шоута е проста - да накарат хората, които идват там, да се почувстват поне за малко живи. А задачата на Маркато е да направи всяко събитие възможно най-реалистично, но и възможно най-безопасно.
За целта той работи с професионалисти от Холивуд, които изработват декорите и съоръженията за всяко едно шоу. Паралено с това биват наемани и актьори, които да изиграят важните роли на чудовища и мъчители. Те са изключително важна част от цялостното изживяване. Добрият "мъчител" знае как персонално да подходи към всеки един от участниците и какво ще го изплаши и шокира.
А правилата тук са прости - "Не ги убивай и не ги заплашвай физически". Иначе всичко друго е ОК.
Тези екстремни преследвания първоначално са популярни предимно около Хелоуин, но компаниите започват да ги правят вече и целогодишно. А причината затова е самият пазар - клиентите просто харесват този тип преживявания.
Всяка от тези фирми си има свой специалитет. Някои разчитат на чисто физически по-натоварващите преживявания. Други - на консумацията на отвратителни неща (стари яйца, бубулечки и т.н.), а при трети ужасът идва от експлоатацията на различните човешки фобии.
Такива начинания обаче не минават и без своите хардкор фенове. Някои от тях си татуират даже логата на любимите си "домове на ужаса". Случва се даже някои хора да пропътуват стотици километри, само за да присъстват на някое подобно шоу.
Според психолозите подобни изживявания може дори да имат благотворен ефект, когато става въпрос за лекуване на фобии или на стари психологически травми. Да се изложиш на идентична сюжетна линия може всъщност да те накара да преживее тази травма. Допълнително към това идва и усещането за живот - нищо не действа толкова освежаващо, колкото чувството, че преди малко е можело да загубиш живота си.
Към това обаче се прибавя и един неочакван ефект. Според Марджи Кер, професор по психология към Университета на Питсбърг, която изучава ефектите от подобни "къщи на ужаса", това е просто следващата граница в търсенето на емоции и усещания.
"Налице е глобално намаляване на реактивността на мозъка към различни когнитивни и емоционални стимули", смята тя и допълва, че подобен род преживявания действат като рекалибриране на способността на хората да чувстват света около себе си в пълна сила.
Защото и това е ролята на цялата индустрия (филмова и не само), подчинена на това да плаши хората - да използва страха, за да ни накара да се взрем по-добре в собствените си животи и да започнем да ги живеем по-пълноценно.
И все пак подобни преживявания не са за всеки. Така че ако ви се отдаде възможност в контролирана (от вас самите) среда да попаднете в багажника на автомобил, пътуващ в неизвестна посока, по-добре помислете, преди да се хвърлите с главата напред. Понякога и само един хорър филм е напълно достатъчен.
