"Половин от луна и звезда, това е символът на семейството ми," казва уличният артист Blek Le Rat, показвайки златния си пръстен с печат. Истинското му име е Ксавие Пру и произхожда от аристократична фамилия.
Показването на пръстена е неочаквано буржоазна черта, като се има предвид, че Пру е прекарал живота си в незаконно рисуване по стени, но пък от друга страна, той винаги се стреми да прави впечатление.
Много преди Банкси да се превърне в постоянно присъствие по улиците на Ню Йорк или да рисува със спрей плъхове из Лондон, Пру е правил с предварително създадени шаблони сложни картини по цял свят (вижте галерията).
Рисувал край Сена в началото на 80-те години, за него се твърди, че той е вторият човек, правил стрийт арт в Париж след Злоти Камиен. Оттогава насам творбите му изследват съдбата на бездомните, показвали са образа на изчезнал журналист и са отдали почит на принцеса Даяна.
Облечен в сериозен черен костюм и перфектно изгладена синя риза при откриването на изложба в хотел "Куин" в Манхатън, елегантният парижанин е далеч от облечените в суичъри гамени, които мнозина си представят, чувайки „уличен художник".
62-годишният Пру е следвал изящни изкуства и архитектура във френската Национална академия по изящни изкуства в Париж, като е завършил през 1982 г. "Отидох в Ню Йорк през 1971 и открих графити там, в метрото," спомня си Пру, говорейки английски с тежък акцент. "Бях толкова впечатлен, че ми трябваха 10 години, за да осмисля това, което видях."
"Много съм бавен, да," шегува се той.
Всъщност е точно обратното
Масово приеман за родоначалник на стрийт-арта, който вече се превръща в мейнстрийм явление.
Пру е известен с масовото използване на шаблони в реални размери. Сега често срещана гледка на стените по цял свят, подобни рисувани с шаблони картини набраха популярност в последното десетилетие заради радващите се на особена медийна популярност изяви на британския стрийт художник Банкси.
"Всеки път, когато си помисля, че съм нарисувал нещо поне малко по-оригинално, откривам, че Blek le Rat също го е правил, но 20 години по-рано," е казвал Банкси, ако вярваме на медиите. (Пру започва да рисува плъхове из Париж през 1981, когато Банкси, за чиято самоличност се носят непотвърдени слухове, все още е бил в детската градина.)
Не на улицата, а в галерия
Незаконното естество на картините на Пру и нарастващата легитимност на стрийт изкуството вече му осигуряват доста по-често изложби в галерии.
"Невероятно е да имаш наистина добра творба на улицата - още в деня, след завършването й, хиляди хора са я видели," обяснява Пру. "Много е важно да бъдеш на улицата, но е важно за творците да показват и различни творби в галериите."
Последната му изложба се връща към една от редовните му теми - танцуващите танго, които е рисувал за първи път през 1986. Няколко литографии показват съвременни цигулари и балетисти; Пру е правил и лимитирана серия от литографии, на които виждаме президентът на САЩ Барак Обама. Близкият му приятел Шепърд Феъри, дизайнер на плаката 'Hope' на Обама, казва за Пру: "Шаблоните на Blek le Rat дестилират същността на човешкото страдание в поетично стегнати картини."
Въпреки че дизайните на Феъри се излагат на престижни художествени изложби, а творбите на Банкси са събрали над $1.1 млн. на търг, картините на Пру остават много достъпни като цена. На откриването на изложбата му, почти всеки принт - от малка литография за $300 до по-големи творби за $4000, вече е продаден.
Пру споделя, че има много места, които все още му се иска да посети. С удоволствие би рисувал в Бейрут, или би се върнал в Мароко. Вече е бил в Дубай, но казва, че строгата полиция там "твърде много го е уплашила", за да рисува.
Разговорът ни се връща към Ню Йорк
Там някои от неговите картини са все още на стените. За портрета на Анди Уорхол, изрисуван в квартала Бушуик на Бруклин, Пру казва. "Това е прекрасно място, обичам атмосферата там. Ако живеех в Ню Йорк, вероятно бих живял точно в Бушуик. Бушуик изглежда като Ню Йорк отпреди 50 години."
Със сигурност той е нестандартен художник, който няма проблем с това да се появява публично, нито крие името си. И ако нещо помага за легитимирането на уличното изкуство повече от световната слава на Банкси, това определено е французинът, който знае стойността на картините си.
