Вечер е. "Обеля" е. Кънчо точно е предал таксито на ортака и си е сипал първата ракия. Жена му е нарязала салатката и гледат телевизия, докато мусаката изстива. Идилия. И двамата са със средно образование, имат дъщеря и син - тя работи в Испания, той е автомонтьор в сервиза на вуйчо си. По новините дават репортаж за семейство от две жени с дете, родено от едната, другата чака близнаци. „Как не ги е срам, бе!? Толкова ли нема
мъже да ги върнат тия у правия път, ама то зат'ва, къде вика Перо
„европейски" си значи „еврогейски"...давай мусаката, Стефке!"
„В Библията пише, че бракът е само за мъже и жени и само си представи какво ще им е на тия деца, те не мислят за тях - как ще викат, че имат две майки, а нямат баща, нали това ще им се отрази на психиката, ще станат и те извратени и ненормални", провижда бъдещето Стефка, докато сервира и сипва биричка от 3-литрова пластмасова бутилка на „суперпромоция".
И така, в хиляди панелки, селски къщи и луксозни имения хора, които не могат да понасят половинките си, но този живот им е удобен, заговарят за „тайнството на брака", грешници, които не са отронвали сълза в църква бръщолевят, че „Божията воля е семейството да е от мъж и жена", а мъже, оставили жените и децата си, гледат в очите новите си, по-млади жени и развиват психологически сценарии какво ще се случи с децата, отгледани
от две майки.
Ревностни християни или дълбоки, опитни и свръхуверени психолози. В това се превръщаме ние, когато спокойствието на нормалния ни, безгрешен и чудесен живот бъде боцнато с игличката „трябва ли хомосексуалните да имат деца". И цялата метаморфоза се случва със същата приказна скорост, с която тиквата се превръща в каляска.
Категоричното „НЕ!" относно децата на хомосексуалните са върхът на пирамидата от предразсъдъци, която си построихме. По-долу ред върху ред, здраво залепени чакат всички, които са различни от нас. Там са мюсюлманите, протестантите, бежанците, децата с увреждания, майките, решили или успели да родят над 40, аутистите, пълничките съученици и тези с големия диоптър, високите и кльощавите, леко смотаните и тези, които говорят въодушевено за черните дупки в космоса, вместо за тактиките на Реал Мадрид. Там са и хората, които искат да подарят най-човешкото от себе си на Негово Величество детето, докато вие крещите в лицата им, че са „ненормални" , „изроди", „противоестествени" и ги сравнявате с „ракови клетки".
Какво предлагате, за да ви е удобно и „правилно"? Да не ви се мотаят в краката, нали? Да се скрият някъде, да не работят, да ходят на психиатър, за да се „оправят" или на екзорсист, за да извади „духа на злото" от тях,
докато вие спите с жена си, но си представяте Джена Джеймисън?
Вашето тревожно въпросче „как ще се отрази на детето да има две майки" е чиста проба лицемерие. Като толкова ви е грижа за психиката на чуждите деца - осиновете дете от дом, липсата на родителска обич със сигурност не се отразява добре на развитието. Помислихте ли за психиката на собствените си деца, когато ги оставихте, за да заживеете с новата ви любов или когато пред тях казахте на майка им или баща им „за нищо не
ставаш"?
Скъпи Кънчо и Стефке, уважаеми лицемери - представям ви Зак Уолс.
Той е млад американец, отгледан от две майки, напълно нормален младеж, израснал в среда на обич, разбирателство и грижа. Зак е доказателството, което ви липсва, че децата на хомосексуалните двойки не се различават по нищо от останалите деца.
Неговата реч пред правната комисия в щата Айова през 2011 година накара милиони хора да видят, че „различното" може да бъде „нормално". „Ние ходим на църква, вечеряме заедно...сексуалната ориентация на моите родители не се отразила по никакъв начин на личността ми".
Дебатът за децата на хомосексуалните двойки далеч не е най-наболелият проблем в България. Но е показателен - изконното право на човек да има дете се противопоставя на „естествения подбор". Сигурно и семействата, сдобили се с деца чрез ин витро процедури са грешници за някои от нас. Връщаме се стотици години назад, удряме един шамар на еволюцията, докато пием ракия с увереността, че сме прави. А не сме. Щастието и грижата нямат пол. Но имат цена и закърнелите мозъци я правят прекалено висока.
Много важно за правилното развитие на детето е примера, в ранна детска възраст, от родител от противоположния пол. Поинтересувайте се малко от детска психология, и чак тогава пишете патетични статии на тази тема.
Plamena А какво да правим с децата от семейства, където родителят от противоположния пол липсва по някаква причинаа? Не защото е гей, а защото е заразял половинката си и детето или защото е умрял? Тези деца увредени ли растат според теб? Ако да - как си представяш решаването на проблема? Примерно разводите да са забранени? Или в случай на смърт на съпруг/а човек да е задължен незабавно да сключи брак с друг? За многобройните бащи алкохолици и насилници, безотговорните или постоянно отсъстващи родители да отваряме ли дума? Пиян бащя пребива майката пред детето - какво по-нормално от това, важното е че е хетеро.
Аз съм "ЗА" еднополовите бракове, но само ако и двете мацки са яки! Иначе като не спя с жена си (спането е след това), не си представям нищо, защото тя е като Лани Барби!
Децата възприемат моделите на поведение, на които са били свидетели в периода на формирането си като инидивиди. Дали става дума за разводи, пиене, пушене, домашно насилие, канибализъм, хомосексуализъм или чалга, няма особено значение.
Статията се опитва да каже нещо хубаво, но изпада в традиционни клишета и лозунги. В крайна сметка е лоша пропаганда на добра идея.
Ето как, лека полека, се доближаваме до Канада.... Искрено желая авторът на статията да се премести там и де се люби с децата си (от които и да е пол-това няма значение, нали?). А па ние ще си останем тук да си пием бирата с мусаката.
А освен това, да не говорим, че аз съм виждал лесбийки в Южен Парк и те не само се целуваха, ами и пиеха бира....Дълбоко подозирам, че у тях и дори и мусака ядът...
Може би някога, ще преформулираме какво се влага в думата "брак", но ако го правим, смятам, че е далеч по-логично, първо да узаконим възможността за полигамни бракове и чак тогава за еднополови. Защото ако еднополовите бракове са някаква модерна приумица, харемите са факт в половината свят и исторически са по-стара форма на съпружеско съжителство. Защото, ако брака съществува, за да създаде среда за най-добро развитие на децата, то е далеч по-добре първо да се позволи на мъжете които имат пари и искат да имат много деца, да могат да ги имат, без да е нужно една жена да ражда много пъти, а други да стаят стари моми, защото искат сносен живот, а българските мъже в по-голямата си част са бедни за европейският стандарт. Тогава защо да се лишаваме от тази възможност да форсираме демографският си потенциал?
"Скъпи Кънчо и Стефке, уважаеми лицемери" - кефи ме как Ева приема, че който е против това хомосексуалните двойки да имат деца задължително е къчко или стефка, каращи такси, пиещи бира с мусака (какво и е лошото на мусаката?) тесногръди, лицемери и тн. Такива обобщения от страна на пишещия определено го характеризират като широкоскроена личност, приемаща чуждото мнение и даваща очевидно доказателства от последна инстанция (един пример очевидно изчерпва статистиката и е показателен за всички).
Фактът, че има и по-зле не означава, че нещо е добро.
Харчо, миличък, тъпичък, гейовете в бъдеще ще могат да имат собствено биологично дете. Вече е възможно дете от трима родители: https://www.google.bg/search?site=&source=hp&q=%D0%B4%D0%B5%D1%82%D0%B5+%D1%81+%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%BC%D0%B0+%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8&oq=%D0%B4%D0%B5%D1%82%D0%B5+%D1%81+%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%BC%D0%B0+%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8&gs_l=hp.3..0i22i30l3.1842.4452.0.4554.22.22.0.0.0.0.142.1928.14j6.20.0....0...1c.1.64.hp..2.19.1858.0..0j35i39j0i131j0i67.UkwTaKDAAkA
Българинът не е консервативен, това е мит. Българите най-ранно губят девствеността си, имат най-много партньори, най-често живеят без брак. Морал и ценности за тях не важат. И не са толкова набожни за колкото се мислят. Испанците са консервативни - може да са признали гей-браковете, но всяка неделя ходят на църква, извънбрачните деца са рядкост и семейството е ценност.
Ася Симеонова много точно го е казала, затова заслужено получи потвърждение на тезата и от мен. Има и още нещо, което пак тя е забелязала, патоса на тази статия е много силен, което ме навежда на някакви мисли от рода на тези, че авторката не е чужда на такава любов, което не е прегрешение разбира се. И последно, хубаво че е дала пример с това младо и симпатично момче, но това е капка във водата. Човек с човек няма еднакъв, и така трябва да е, защото ако всички бяхме еднакви нямаше да го има света какъвто е. Но: едва ли всички пораснали деца ще се отнасят така със така да кажа еднаквите им родители. И не защото на тях би им направило впечатление, сигурно са гледани с любов, но те не растат в саксия и там е проблема. Защото децата са жестоки - другите ще им натякват и ще им се подиграват. И не е ясно накъде ще избие агресията след това.
Аз така и не разбрах защо ми бе изтрит коментара! Нали сте евроатлантици, какво лошо тогава може да има, според вас, в това, дето съм пожелал на някого щастие и синът й зет да доведе!?
Абе какво е това тъпо клише: Децата са жестоки Децата и животните са добри, защото са първосигнални и не само заради това.