Верни на максимата, ако настоящето загърби миналото, ще изгуби бъдещето, ще опитам да ви представя накратко историята на масовия спорт у нас.
Би било честно да кажем, че някои спортове са популярни и нас и преди Освобождението. Сред тях най-често се споменава борбата. Според Захари Стоянов едно от средствата за полулегален протест срещу османската власт било да"... да излезеш да се бориш публично с турски пехливани".
След една победа над първенеца на Дунавския вилает Гааза Пехливан Плясата Стефан Караджа е прогонен от Тулча и тръгва по пътя на революцията. Съвременниците му разказвали, че той лично се преборвал с кандидатите за четата, за да провери силите им. В учителските си години националните ни икони Васил Левски и Христо Ботев също участвали в различни състезателни игри и преборвания.
С възстановяването на българската държавност, наред с желанието за наваксване на толкова много изоставяния, дошло време и за спорта. Периодът до 9 септември 1944 г. е маркиран от преброяванията през 1887 г. и 1934 г. Първото отчело 3 154 375 души, а второто - 6 077 939 души.
Иначе спортът прониква в Източна Европа - и в България, като реплика на създадените в Германия и Великобритания гимнастически дружества. В края на XIX в. вече са сформирани дружествата "Сокол" в Бохемия и Русия.
В 1893 г. българският просветен министър Георги Живков кани Луи Айер заедно с още девет швейцарски педагози у нас, за да поставят основите на спортното образование в страната. Айер преподава физическо възпитание в Лом (1894), Силистра (1903) и Русе (1909) и е главен треньор на Юнашките дружества в страната. Въвежда спортовете лека атлетика, вдигане на тежести, борба, бокс и други.
На 25 август 1895 г. в София е създадено първото гимнастическо дружество "Юнак", a две години по-късно със 17 дружества и около 1000 членове. През 1938 г. съюзът обединява 341 дружества с близо 50 000 членове, разпределени в 8 юнашки области. Не остава град или по-голямо село, в което да не е основано юнашко дружество. Веднaгa след 9 септември 1944 съюзът "Юнaк" е зaбрaнен, а хората в ръководството му преследвaни и репресирaни.
Освен дружествата "Юнак" до 40-те години на XX в. в България има множество спортни асоциации и съюзи, които обединяват повече от 1000 спортни клуба, развиващи повече от 15 вида спорт. Очевидно е, че целта им е културно-просветна и модернизираща и международните спортни успехи са оставени на заден план в целите на хората от онова време.
Освен гимнастиката, сред пионерите са колоезденето и тенисът. България е четвъртата страна, която прави колоездачна обиколка. Преди нас са Франция (1903), Белгия (1908) и Италия (1909). Така на XI конгрес на БКС в Лом през март 1924 г. се взема решение обиколката да се състои през лятото на същата година. По това време у нас действат 90 колоездачни дружества с над 5200 членове.
През 20-те години скорост набира и футболът, който бързо навлиза по кварталите на големите градове, училищата на малките и герените на селата, в които живее 70% от населението. Физическото възпитание в този период е част от учебната програма за прогимназиалния и гимназиалния курс на обучение. Логично спортът набира привършеници и сред студентите. Малцина знаят, че популярният клуб-ресторант на Софийския университет "Яйцето" е първият физкултурен салон в сградата на Ректората.
Увеличаването на спортуващата общност няма как да остане встрани от политическите борби. Характерно за този период е, че голяма част от основоположниците на българския спорт са били офицери и войници. С пагони са били и повечето ръководители на спортното движение и олимпийския комитет, чак до издигането на покойния вече Иван Славков.
Самият Луи Айер загива геройски в боевете при Дойран. През 1916-а той е начело на ротата си от гимнастици, лекоатлети и боксьори, които сам е тренирал и повел в боя и то в уж чуждата за него война. В навечерието и по време на Втората Световна война по футболните игрища се води не само спортна, но и политическа битка.
Плевенските футболисти Слави Алексиев и Цветан Спасов се самоубиват в началото на 1944 г., когато полицаи и жандармеристи, в чиито редици е пълно с бивши и настоящи спортисти, обграждат нелегалните им квартири. По това време те са едни от най-дейните функционери на БРП (к) в региона. Градският стадион е кръстен на първия, а пък с името на втория се свързваше само една от най-популярните комсомолски дискотеки в Студентски град в края на 80-те и началото на 90-те "Цецо Спасов". Сега там цари някаква чалгия, но това отдавна не прави впечатление нито в музикалните, нито в спортните клубове...
Трябва да се признае че за около 50 години след Освобождението спортуването в Царство България печели стотици хиляди привърженици от всички възрасти, социални прослойки и кътчета на страната. Основата е положена и вместо плавно следвоенно развитие имаме остър завой. Историята и Великите сили не се съобразяват с нашите планове и за страната и спорта се отваря нов том. Първите му страници са писани с кърваво червено мастило.
Вълната на отмъщение след 9 септември 1944 г. не подминава и българския спорт. Първо са сменени председателите на почти всички клубове и организации, а след това мнозина от тях са и физически ликвидирани. Щастливците успяват да продадат непотребните им вече тенис ракети и да се отправят с кирка в ръка към най-големия концентрационен лагер, съществувал някога по нашите земи - Белене...
Очаквайте: Спортът в тоталитарните години
