Немската мода е малко сложна тема, която едва ли представлява интерес за някой по света - поне не и извън Германия. Като че ли хората по-скоро се интересуват от немските коли. Дори в самата страна немската преса не приема насериозно немската мода, като отразява само модните седмици в Ню Йорк и Париж, въпреки че има такава и в Берлин.
И единствените известни имена, пресекли границите на родната си Германия, са Карл Лагерфелд и Жил Сандер - въпреки че списъкът на добрите немски дизайнери далеч не се изчерпва с тях. А и поне в големите градове германците не се обличат по-зле от хората в Лондон, Токио и Ню Йорк.
Проблемът с немския стил е, че той изключително трудно се поддава на строга класификация. Берлинчани се обличат твърде различно от жителите на Хамбург, а хората от Кьолн имат твърде малко общи черти в модните си предпочитания с тези от Мюнхен.
Като че ли обаче общата черта навсякъде е любовта към минимализма. Наборите, асиметрията и ярките едноцветни десени са най-основните характеристики - и те в някакъв смисъл го възпрепятстват от пробив в глобален мащаб.
Непоследователност, аскетизъм и авангардност
Берлинската модна сцена обаче отхвърля като цяло блясъка. Особено в уличната си версия. Стрийт-стилът в немската столица не се отличава твърде много от градската архитектура там: непоследователен, аскетичен, авангарден и архаичен - всичко това някакси е обединено в едно. Дори и двадесет години след падането на Берлинската стена, градът може да е единен, но не и външният вид на жителите му - със сигурност.
Стилът на обличане в берлинския шопинг квартал Mitte определено е ярък, жизнен, понякога развлечен. По очевидни причини униформените облекла не се радват на особена почит, така че формалният външен вид се саботира от противоречащи аксесоари.
Съчетават се костюми и блейзъри със спортни стоки от Nike в електрикови цветове, или коктейлни рокли и високи токове, обвити в огромни екс-военни анораци. Берлинската зима е сурова, така че здравите ботуши за берлинчани означават това, което мокасините са за неаполитанците.
Немското наследяване на разделението, анархизма и войнстващия либерализъм се изразяват в тотален антиконформизъм, който се превръща в универсално правило. Ярките демонстрации на статус и богатство обаче се възприемат с лошо око - така че блясъкът и ярките златни аксесоари са тотално неприсъщи на Берлин: неподчертаването на богатството се спазва почти без изключение.
"Берлин винаги е бил по-близък до уличната мода, отколкото до висшата, с нейните зализани агресивно сексуални нотки," казва редакторът на модно списание Йорг Кох. "Подобни облекла тук са редки, до степен да изглеждат направо неуместни."
Черното е любим цвят в немското стрийт-облекло
Берлинският стил има дълбока, стоическа връзка с черния цвят: анонимният, незабележим предпочитан гардероб на стремящите се към упадъка анархисти и строителите на възходящата социална мобилност. Местната любима на младежката публика улица "Кастаниен" обаче е изпълнена с образци за ярка, модерна тийн-мода, които бихте открили и във всяка реклама на на American Apparel.
Самите немци изтъкват като три основни имена на модната си сцена Михаел Зонтаг, Владимир Каралеев и Перет Шаад. И тримата са учили във Висшата школа по изкуствата "Вайсензее" в Източен Берлин, където са овладели тънкостите на прецизния и минималистичен стил.
Нещо като запазена марка на Каралеев е оставянето на всички подгъви на дрехите му недовършени, което той успява някак да прави по начин, по който те не изглеждат долнопробно. Ветеранката-моделиер Маргарета ван ден Бош, която е била главен дизайнер в H&M в продължение на 21 години, коментира, че е "много впечатлена" от стила му. "Такъв тип набори се правят трудно - и не се вижда особено често," казва тя.
Дизайнът на Зонтаг също е с амбицията да бъде "вечен", с особен акцент върху ласкаещи формите разрези и качествени материали; той е представител на изчистения стил в най-добрия му вид. Шаад пък казва, че се интересува от откриването на "решения за абстрактни естетически проблеми".
Почти всичко се продава онлайн, магазините са "ъндърграунд"
Парадоксалното е, че и тримата са практически напълно неизвестни в Европа, като не са представени почти никъде извън Германия. За момента основният интерес към тях идва от азиатския пазар.
В Германия изглежда най-разпространеният начин за продажба на облекла на местни дизайнери е собствен онлайн магазин - и Зонтаг вече подготвя откриването на такъв под неговата марка.
Друг популярен в Германия онлайн магазин продава бижутерия от берлинската дизайнерка Сабрина Дефоф, която вече си е изградила име на скандинавския пазар. Тя е започнала като създател на малки гривни с фигурки на животни, но понастоящем предлага авангардни, демонстративни бижутерски творби.
Местните модни марки като Lala Berlin, Franzius, Esther Perbandt и C'est Tout се радват на почти същата почит, която има и всичко, произведено в Париж, Лондон или Ню Йорк. Избягването на масовостта, на външния блясък но все пак дълбоко елегантното е начинът, по който берлинчани предпочитат да се обличат.
Ако никога не сте стъпвали там, вероятно никога не бихте и забелязали най-актуалния моден магазин в Берлин - Apartment. Той е разположен под земята - и в него се влиза през художествена галерия на нивото на земята. Той е в буквалния смисъл ъндърграунд - какъвто е и целият Берлин.