Витамин D като че ли е най-обсъжданата добавка на десетилетието. Въпреки че изследванията продължават да уточняват оптималните нива в кръвта и препоръчителните му количества в диетата, голяма част от населението - от здравите новородени до крехките старци, а и много други между тях, изпитват недостиг от това важно хранително вещество.
Ако информацията от настоящите клинични изследвания бъде потвърдена при бъдещи изследвания, потенциалните последици от този недостиг вероятно ще бъдат доста по-сериозни от недостатъчно развитие на костите и прекомерна загуба на костно вещество, което може да доведе до падания и счупвания.
Всяка тъкан в тялото, включително мозъкът, сърцето, мускулите и имунната система, има рецептори за витамин D. Значи това хранително вещество е необходимо в подходящи нива, за да функционират добре тези тъкани.
Изследванията показват, че ефектите от недостига на витамин D включват повишен риск от развитие (и смъртт) на рак на дебелото черво, гърдата и простатата, високо кръвно налягане и сърдечно-съдови заболявания, остеоартрит и нарушения на имунната система, които могат да доведат до инфекции и автоимунни заболявания като множествена склероза, диабет тип 1 и ревматоиден артрит.
Колко витамин D получаваме днес?
Повечето хора в съвременния свят водят живот, който им пречи да приемат нивата на витамин D, които еволюцията е предвиждала. Ултравиолетовите B лъчи на слънцето са основният източник за снабдяване с това хранително вещество.
Ранните, минимално облечени хора, са се развивали около екватора, където излагането на слънце е редовно и целогодишно.
"Не получаваме толкова количества излагане на слънце, каквито сме получавали някога, и диетичните източници на витамин D са минимални," казва д-р Едуард Джованучи, учен от Харвардската школа по обществено здраве, в сп. "Archives of Internal Medicine".
Превитамин D се генерира в изложената на слънце кожа - и 10 до 15 процента от превитамина незабавно се преобразуват във витамин D, формата, която присъства в добавките. Витамин D на свой ред се преобразува в черния дроб в 25-хидроксивитамин D, основната форма, която влиза в кръвообращението. Накрая бъбреците преобразуват 25-хидровитамин D в биологично активната му форма - 1.25-дихидроксивитамин D, също известен като "хормона на витамин D".
Нивото на витамин D на човек се измевра в кръвта като 25-хидроксивитамин D, смятан за най-добър показател за достатъчност. Скорошно изследване показва, че максималната костна плътност се постига, когато нивото на кръвния серум от 25-хидроксивитамин D достигне 40 нанограма на милиметър или повече.
"През по-голямата част от еволюцията на човека," пише д-р Джованучи, "когато се е развивала системата на D, 'естественото' ниво на 25-хидроксивитамин D е било вероятно около 50 нанограма на милиметър или по-високо. В съвременните общества малко са хората, които достигат толкова високи нива."
Абсолютният източник
Въпреки че повече продукти сега са с добавен витамин D, според специалистите рядко е възможно да бъдат погълнати достатъчни количества чрез храната. Основните диетични източници са в мазните риби като сьомга, скумрия, лефер и риба тон в консерва, както и подсиленото и адаптирано за бебета мляко, корнфлейксът и портокаловият сок.
Ако е налице адекватно излагане на слънце през лятото, възможно е да се реализира годишната потребност от витамин D на тялото. Но толкова много фактори влияят на сформирането на витамин D в кожата, че е трудно да се определи универсална обществена здравна препоръка. Запитан за общи препоръки, Холик препоръчва да се излиза през лятото навън без защитни лосиони (освен лицето, което би трябвало винаги да бъде защитено) с минимално облекло между 10 и 15 ч. през деня - два или три пъти седмично за 5 до 10 минути.
Дебелото намазване на кожата с SPF 30 лосион ще намали излагането на ултравиолетови B лъчи с 95-98 процента. Но ако придобиете достатъчно витамин D в кожата през лятото, той може да удовлетвори нуждите на тялото за останалата част от годината, казват експертите.
Настоящият препоръчителен прием на витамин D, утвърден от Института по медицина, е 200 международни единици дневно от раждането до 50-годишна възраст (включително бременни жени); 400 за възрастни хора между 50 и 70 години; и 600 за по-възрастните от 70 г.
Въпреки че се подготвя ревизия и увеличаване на тези стойности, повечето експерти очакват, че тя ще бъде със стремежа да се избегне занижаването им. Холик и други препоръчват дневно от 1000 до 2000 единици за всички лишени от слънце хора, бременни и кърмещи жени, и за възрастните над 50-годишна възраст.
Американската академия по педиатрия препоръчва кърмените деца да получават дневно 400 единици, докато не бъдат отбити, и да се използва литър или повече подсилено или адаптирано мляко ежедневно
