В навечерието на Коледа човечеството ще опита да се доближи до поредно чудо.
Сондата "Паркър" на НАСА прави опит за най-близкото доближаване до звездата в нашата галактика - Слънцето. Тя трябва да достигне външната атмосфера на звездата при условия на екстремна топлина и радиация.
Очаква се това да стане именно на 24 декември, но при мисията комуникациите с апарата са прекъснати и сигнал за потвърждение за успеха се очаква часове или дори дни по-късно.
При рекордно близкото прелитане край Слънцето сондата ще се доближи на 6,1 млн. километра от повърхността на звездата.
Това разстояние изглежда огромно по стандартите на Земята, но нашата планета е на 147 мл. км от звездата. Преобразувано в по-обозрими разстояния - ако между двете тела има 1 метър, то сондата се приближава само на 4 см от Слънцето.
Апаратът, в който, естествено, няма екипаж, ще лети със скорост от 692 000 км в час. Това е толкова висока скорост, че с нея може да се стигне от Вашингтон до Токио за една минута, обясняват от НАСА. Това също е рекорд - за най-бърз направен от хората обект в историята.
Сондата "Паркър" беше изстреляна през 2018 г. Целта ѝ е да изследва слънчевата корона - външната атмосфера на звездата. През 2021 г. тя стана и първият космически апарат, който "докосна Слънцето", прелетявайки през короната, за да вземе проби от частици и от магнитното поле на звездата.
От мисията на сондата учените се надяват да научат повече за някои от най-големите загадки за нашето слънце. Сред тях са как се формира слънчевият вятър - потокът от заредени частици, а също и защо короната - външната атмосфера, е по-гореща, отколкото повърхността на Слънцето.
Друг въпрос е каква е структурата на коронарните изригвания, които водят и до магнитните бури на Земята. Силните магнитни бури могат да доведат до нарушения в магнитното поле на Земята и съответно в работата на сателитите и комуникационната инфраструктура. Те са причината и за появата на Северното сияние.
След 6 години мисията на "Паркър" е към края си за финалното, най-близко прелитане около Слънцето, което да даде допълнителни отговори.
То е планирано за 24 декември и е първото от трите последни, най-близки прелитания до Слънцето. Следващите са през март и юни 2025 г. Така сондата ще има общо 24 обиколки около звездата.
При толкова близко разстояние като настоящото сондата ще лети през струи от плазма. Апаратът е конструиран така, че може да устои на екстремните условия. Той е летял и преди през коронарни изригвания без да бъде повреден.
"Паркър" има щит от въглеродна пяна, дебел 11 см, тестван на Земята при температури от 1400 градуса по Целзий.
При настоящата мисия може да бъде подложен на "едва" 980 градуса.
Вътре обаче температурата е като стайната на Земята, тъй като електронните системи и апаратурата за измерване трябва да работят оптимално.
Апаратът ще лети край Слънцето на "автопилот", тъй като с него няма контакт при толкова голяма близост до звездата.
След максималното доближаване се очаква между вторник през нощта и петък "Паркър" да прати сигнал, с който да потвърди, че мисията му е била успешна.
Какъв обаче е бил резултатът от мисията ще е ясно още по-късно, след като сондата се отдалечи от Слънцето и достигне орбитата му, което се очаква да стане в средата на януари.
Времето за мисията не е случайно. Година след изстрелването на апарата Слънцето влезе в нов цикъл, а сега се смята, че е в соларен максимум, при който звездата има най-голяма активност.
Така мисията на "Паркър" обхваща повечето фази от пълния 11-годишен слънчев цикъл и промените при ниска и висока активност. Данните от нея ще помогнат на учените да разберат повече за слънчевите бури и евентуално дори да са в състояние да ги предсказват.
